site.btaВидинският държавен архив пази кръщелното свидетелство на художника от български произход Жул Паскин

BOBSTH 06:30:00 30-03-2013
AM1738BO.003 06:30
Видин - Жул Паскин - годишнина - отбелязване

Видинският държавен архив пази
кръщелното свидетелство на художника
от български произход Жул Паскин


Видин, 30 март /Ирена Данаилова, БТА/
Видинският държавен архив пази кръщелното
свидетелство и множество семейни снимки на художника от
български произход Жул Пинкас Паскин. Гениалният художник е
роден във Видин на 31 март 1885 г. и неговото истинско име е
Юлиус Пинкас.
Родната къща на художника във Видин е
разрушена в средата на миналия век и днес на нейно място се
издига паметна плоча. Пред бюст-паметника на Жул Паскин,
разположен във видинския квартал "Калето", на 31 март всяка
година се събират стотици видинчани да отбележат годишнината от
рождението на твореца.
Художник акварелист, гравьор и десенатор той
остава в световното изобразително изкуство като един от
най-големите майстори на четката от т.нар. парижка живописна
школа. Работил е заедно с Пикасо, Модилияни, Матис, Шагал,
Сутин.
Бащата на Паскин е испански евреин, майка му
е от италианско-сръбско потекло. Фамилията е била сред богатите
еврейски фамилии във Видин, притежавала е много земи и е
търгувала със зърнени храни. Юлиус е седмото от осемте деца в
семейството. Първите училищни класове учи във Видин, после се
премества в Русе. В края на века семейството на големия художник
се установява последователно в Браила, Галац и Букурещ.
15-годишен Жул Паскин вече учи във Виена. След което записва
Виенската художествена академия, после - Мюнхенската.
Най-забележителните му картини остават "Блудният
син", "Саломе", "Бедният Лазар", "Турска баня", "Сузана".
Неговите творения днес са разпръснати в много музеи и частни
колекции по света. За съжаление във Видин негови твори няма.
Запазен е само споменът и една паметна плоча на мястото, където
се е намирала къщата, в която е живял като дете големият френски
художник.
На твореца е посветен документалният филм
"Голямата любов на френския "терорист" Абел Рамбер" на режисьора
Атанас Киряков. Опитах се да направя филм за човешката любов,
за преклонението пред таланта - това е общо взето историята,
уточнява за БТА авторът и уверява, че всеки, който види филма ще
се почувства горд.
"Не съм търсил да опиша всичко като в книга,
опитал съм се да покажа във филма историята, разказана от Абел
Рамбер. Тя е толкова красива, в нея има толкова любов. Реших, че
преживяното в Париж, трябва да ме направи посредник и да го
покажа в един документален филм. И днес твърдя, че не съм
направил нищо повече от един пощенски гълъб, който пренесе
любовта на Рамбер към Паскин", заявява режисьорът.
Киряков разказа още, че учил кинематография в
Париж "в едни тежки години". "Съдбата обаче бе щастлива към мен
- срещна ме с известния френски скулптор и художник Жоал
Равинович, който реализираше мащабен проект, казва Киряков.
Евреин по рождение, Жоал стана мой приятел. Филмирах грандиозния
му проект, с който преобрази една стара фабрика в изложбена
зала, но той непрекъснато ми говореше - трябва да направиш филм
за Паскин! И така той ме запозна с негов приятел - галерист,
най-добрият познавач на Паскин по света. Срещу мен се оказа
обаятелен човек - Абел Рамбер. Този 84-годишен мъж говори в
продължение на 4 часа за Паскин. Чрез него реших да направя
филма за Паскин", обяснява режисьорът.
Рамбер е участник в съпротивата. Бил е в
планината като снайперист, затова го наричали "терорист". След
войната през 1948 г. Рамбер започва бизнес, интересува се от
рисуване, продължава разказа си Киряков. Любовта на Рамбер към
Жул Паскин започва през 1948 г. - от една рисунка. При
покупката на тефтерче на Гоген, галеристът му подарява рисунка
на Паскин и Рамбер се влюбва в нея от пръв поглед. Започва да
търси и други рисунки на френския художник, да ги събира,
превръща се в негов най-голям познавач.
След срещата с Рамбер в Париж две нощи не спах,
отидох отново при него, за да го уговоря за интервю, разказва
Киряков. Той се съгласи, върнах се в София, кандидатствах във
филмовия център, одобриха филма и започнах да го правя. Имахме
шанса, че през март, април, май 2007 г. имаше изложба на Паскин
в музея "Майол" в Париж, на която Рамбер бе организатор. Там, в
залата, той разказа пред камера за всяка картина, за това,
което му е любимо. Беше неповторимо. Операторът час и половина
снима от ръка. Докато снимахме се събраха посетители на
галерията да слушат разказа на Рамбер за Паскин. Беше
неповторимо. Затова и от филма се усеща любов. И безумният
талант на Паскин, казва в заключение авторът на документалния
филм.

/АМ/