site.btaЛетопис за Йовков събира писма, мемоари, случки от живота на писателя

BOBSTH 06:30:00 23-04-2013
AM1658BO.002 06:30
литература - Йордан Йовков - летопис

Летопис за Йовков събира писма,
мемоари, случки от живота
на писателя


Добрич, 23 април /Юлияна Христова, БТА/
Първият том от летописа за живота и творчеството на
класика на българската литература Йордан Йовков излезе от печат.
В 400-страничната енциклопедия са систематизирани документи,
съхранявани в Централния държавен архив, дома-паметник "Йордан
Йовков" в Добрич, Държавния военно-исторически архив във Велико
Търново и други фондове.
"В книгата са събрани факти и документи, писма и
мемоари, кратки и мимолетни случки от живота на писателя. Някои
от тях могат да ни се сторят незначителни, но не бива да се
забравя, че когато те са включени в панорамата на живота и
творчеството му, разкриват истинския си смисъл. И с целия този
материал, хронологически подреден по години, месеци и дати,
летописецът изгражда образа на личността", отбелязва в
предговора към изданието професор д.ф.н. Иван Сарандев, под
чиято научна редакция е изследването. Първият том от летописа с
клеймото на издателство "Фабер" ще бъде представен в
Националната библиотека "Свети свети Кирил и Методий" на 24
април.
Първият времеви отрязък от изследването обхваща
периода от рождението на Йовков - 1880 година, до водоразделната
1927-а, когато той се завръща в България след седемгодишна
дипломатическа служба в Букурещ и излизат от печат
емблематичните "Старопланински легенди", пояснява д-р Кремена
Митева, уредник в дома-паметник "Йордан Йовков" в Добрич. Тя
заедно с библиографа Сия Атанасова, започнала изследователската
работа през 70-те и 80-те години на миналия век, без да дочака
излизането на летописа, са съставителите на двутомника.
Първата книга проследява събития-жалони в
литературния път на Йовков - дебюта му през 1902 година със
стихотворението "Под тежкия кръст", отпечатването на първата му
белетристична творба "Овчарова жалба" и срещата на читателя с
първия двутомник "Разкази" през 1917-1918 година.
Сред най-любопитните щрихи в летописния портрет
на писателя са издадените през годините спомени на негови
ученици, близки, учители-колеги, литературни деятели.
През септември 1909 година Йовков се връща като
учител в новооткритата прогимназия в село Каралии /днешното
добричко село Красен/, където по-късно става директор и заема
длъжността до Балканската война.
Ярка страница в хрониките са мемоарите на Ловчо
Стоянов, приятел и колега на писателя: "Към учениците Йовков
беше сериозен и строг, но не деспотичен. Умееше да ги овладява и
те го обичаха. Беше за добрия ред и в прогимназията владееше
безукорна чистота. От входната врата, по средата на салона и по
другото протежение на същия, срещу учебните стаи /двата салона
правят буквата Т/ имаше постлана пътечка от плат. Учениците
влизаха под строгия контрол на училищния слуга бай Йордан, който
беше чист човек. Последният ходеше из училището само по
терлици. Всяка сутрин той изтриваше всички мебели и чинове с
чиста кърпа. През междучасието пак премиташе. Прашинки и книжки
из стаите, даже и по двора, не се забелязваха. Подът на
училището често биваше намазан с чисто, прозрачно подово масло"
Съставителите на летописа изваждат от местния
печат любопитна случка от историята на училището, разказана от
Йовковия ученик Георги Желев. Йовков донася от Добрич машинка,
която при завъртане изпуска искра. Писателят кара учениците да
си сложат пръста на машинката, за да усетят бодването на
електричеството.
В документалните хроники може да бъде открит и
поетичният албум на младата учителка Ганка Попова, в който
писателят вписва стихотворението "На този свят" на първия
Нобелов лауреат по литература Рене Сюли Прюдом. Йовков променя
заглавието на "Люляците" и под творбата отбелязва Каралий, 9
декември 1909 година.
Самата Ганка Попова разказва: "Йовков ни идваше
на гости почти през ден. Тогава той ме караше да пея и да свиря
на китара. В такива минути ставаше тъжен и замислен: беше явно,
че музиката му действаше дълбоко. Самият Йовков не пееше, но
имаше верен слух и се наслаждаваше на хубавото пеене. Привечер,
при залез слънце, когато слънцето очертаваше чудни картини, той
се захласваше и с опиянение говореше за неизчерпаемите хубости
на Добруджанската равнина. В компания не беше разговорлив и се
обаждаше само когато трябваше да иронизира някого. Беше много
чувствителен и лесно раздразнителен." /Димо Минев, "Йордан
Йовков - спомени и документи", 1969 г./
Летописът търси автентичния образ на твореца и в
битовизми, които също са източник на информация. През 1912
година най-модният по това време шивач в Добрич Ненчо Касабов
записва в тефтера си, че Йовков си е ушил костюм за 70 лева,
който изплаща на два пъти. Учителската заплата на писателя
тогава е 75 лева.
Декември 1918-а. Йовков пише на своя съученик от
Първа мъжка гимназия в София Григор Василев в тежък момент,
когато наблюдава как българските военни колони се изтеглят от
Добрич по пътя за Варна и Южна Добруджа попада под румънска
окупация. Писателят моли за съдействие да си намери работа като
банков чиновник. В литературния музей на Йовков в Добрич се
пазят и оригинали и копия на писма от редактора на неговите
първи издания Николай Лилиев, до съучениците му Евстрати Гешов,
Георги Соколов, които също моли за помощ.
Летописът отбелязва в същата размирна година
венчавката на Йовков и Деспина Колева в "голямата стая" на
родната къща на учителката в Добрич, обявена за паметник на
културата и превърната днес в музей. "Къщата ни е от три стаи.
Едната стая е свързана с много спомени за мен. Това е голямата
стая, както я наричаше с голяма гордост баща ми и на всекиго
разправя, че е шест на шест метра. Припомням си цялата
обстановка на стаята, в която някога живяхме с Йовков. Двете
легла, долепени до стената, с по шест виенски стола от двете
страни и една маса по средата. Стаята изглеждаше почти празна и
много голяма. Тук ние се венчахме в присъствие само на моите
родители и Йовковият брат Йосиф.
Като че ли и сега виждам масата посред стаята
и Йовков надвесен над нея, облечен във военната си униформа, с
терлици на краката, работи над "Жетварят", който довърши във
Варна", свидетелстват мемоарите на съпругата на писателя.
Свидетелството за венчание е издадено под номер 25 от църквата
"Свети Георги" в Добрич. Същият храм пази в регистъра си и
брачното свидетелство на литературния критик Боян Пенев и Дора
Габе, с която писателят се сприятелява в младостта си.
Във втория том на летописа, който предстои да
бъде даден за печат, е включена и посмъртната 1938 година, която
е особено наситена с критически отзиви и обществени инициативи
в памет на Йовков, казва Кремена Митева. Във втората книга ще
бъде представена и библиографията на преведените на чужди езици
произведения на класика, съставена от специалисти на
Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий".

/АМ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 09:24 на 20.07.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация