site.btaВ с. Драговищица, Кюстендил и до днес изпълняват старите ритуали за Гергьовден
BOBSTH 07:55:00 06-05-2013
MH1538BO.007 07:55
с.Драговищица - ритуали - Гергьовден
В с. Драговищица, Кюстендил
и до днес изпълняват
старите ритуали за Гергьовден
с. Драговищица, 6 май /Елица Иванова, БТА/
Старите обичаи за Гергьовден изпълняват и до днес в
кюстендилското село Драговищица. Дни преди празника, най-голям
за селото и съседните села Стенско и Горановци, бабите от
вокалната група към местното читалище "Славчо Темкин"
пресъздадоха ритуалите, за да запознаят младите с тях, за да ги
помнят, почитат и изпълняват.
В нашия район винаги сме празнували всички заедно, разказа
Здравка Таскова от селото. Тя допълва, че по традиция в района
всички от семейството стават рано, преди изгрев слънце, за да
отидат на реката.
"Всеки си измива ръцете и лицето. Късат се върбови клонки,
но от здрава и жилава върба - ракита. Тя не се чупи лесно. С
върбовите клонки орачите, копачите и всички селскостопански
работници правят пояс около кръста си, за да са жилави, да не ги
боли през годината и да могат здраво да работят", допълва
възрастната жена.
Тя разказва, че в селото й традицията повелява сутринта да
се заколи агне. Това обикновено е първото мъжко агне, родено от
началото на годината. Тази работа е на мъжете, докато жените
заместват погача - обикновена, отличаваща се само с един кръст
от тесто, поставен отгоре й, разказват местните. И до днес
агнето се пече в специална селска фурна, цялото, като се прави и
пълнеж от дроб-сърма.
Привечер на едно от най-големите дървета в селото се връзва
люлка от конопено въже и започва люлеенето на момите, на
ергените и закачките. Момците взимат по един дебел прът и като
се люлее момичетата, те я удрят по стъпалата и я карат да каже
кой и е на сърцето, разказват в селото.
Пазим обичаите си, но все по-малко млади хора ни следват.
Странят от тях и се отдалечават от традициите. Ако не ги пазим
се превръщаме в дърво без корен, което всяко подухване на вятъра
може да изкриви, казват от фолклорната трупа в селото, чиято
цел е да запазят и предадат традициите си на колкото може повече
от наследниците си.
/МХ/
MH1538BO.007 07:55
с.Драговищица - ритуали - Гергьовден
В с. Драговищица, Кюстендил
и до днес изпълняват
старите ритуали за Гергьовден
с. Драговищица, 6 май /Елица Иванова, БТА/
Старите обичаи за Гергьовден изпълняват и до днес в
кюстендилското село Драговищица. Дни преди празника, най-голям
за селото и съседните села Стенско и Горановци, бабите от
вокалната група към местното читалище "Славчо Темкин"
пресъздадоха ритуалите, за да запознаят младите с тях, за да ги
помнят, почитат и изпълняват.
В нашия район винаги сме празнували всички заедно, разказа
Здравка Таскова от селото. Тя допълва, че по традиция в района
всички от семейството стават рано, преди изгрев слънце, за да
отидат на реката.
"Всеки си измива ръцете и лицето. Късат се върбови клонки,
но от здрава и жилава върба - ракита. Тя не се чупи лесно. С
върбовите клонки орачите, копачите и всички селскостопански
работници правят пояс около кръста си, за да са жилави, да не ги
боли през годината и да могат здраво да работят", допълва
възрастната жена.
Тя разказва, че в селото й традицията повелява сутринта да
се заколи агне. Това обикновено е първото мъжко агне, родено от
началото на годината. Тази работа е на мъжете, докато жените
заместват погача - обикновена, отличаваща се само с един кръст
от тесто, поставен отгоре й, разказват местните. И до днес
агнето се пече в специална селска фурна, цялото, като се прави и
пълнеж от дроб-сърма.
Привечер на едно от най-големите дървета в селото се връзва
люлка от конопено въже и започва люлеенето на момите, на
ергените и закачките. Момците взимат по един дебел прът и като
се люлее момичетата, те я удрят по стъпалата и я карат да каже
кой и е на сърцето, разказват в селото.
Пазим обичаите си, но все по-малко млади хора ни следват.
Странят от тях и се отдалечават от традициите. Ако не ги пазим
се превръщаме в дърво без корен, което всяко подухване на вятъра
може да изкриви, казват от фолклорната трупа в селото, чиято
цел е да запазят и предадат традициите си на колкото може повече
от наследниците си.
/МХ/
news.modal.header
news.modal.text