site.btaДневник на Кюстендилския пограничен пункт за четите, изпращани в Македония - 1903-1908 г., е изложен в експозиция
BOBSTH 16:44:00 31-05-2013
MH1642BO.002
Кюстендил - изложба - годишнина
Дневник на Кюстендилския пограничен пункт за четите,
изпращани в Македония - 1903-1908 г.,
е изложен в експозиция
Кюстендил, 31 май /Елица Иванова, БТА/
Дневник на Кюстендилския пограничен пункт за четите,
изпращани в Македония в периода 1903-1908 г. е изложен за първи
път в Кюстендил в експозиция, посветена на 50-годишнината на
Държавен архив Кюстендил. Документът е свързан с организирането,
поддържането, логистиката и участието на кюстендилци в
Национално-освободителни борби на българите в Македония.
Дневникът е документална ценност, защото е единственият открит и
наличен подобен документ, който дори е в отлично състояние,
каза началник-отдела в Кюстендилския архив Петър Шейков.
Той съдържа изключително подробни сведения за всички 162
чети и всеки участник, воевода в тях, минали през Кюстендил, с
техните имена, семейно положение, възраст и много други
подробности.
"Това е една малка библия за Кюстендил, защото по онова
време не е имало семейство в района, в което поне един член да
не е участвал в подготовката, изпращането и превеждането на чети
към Македония", посочи Шейков. Той уточни, че документът се
съхранява в Държавен архив - Враца и е предоставен за изложбата
в Кюстендил.
В експозицията са представени общо девет пана с документи по
различна тематика - църковни книги, архиви за държавното
устройство и общинското управление, регистър за ражданията и
умиранията, където страницата е отворена на акта на смърт на
Освободителя на Кюстендил - Дядо Ильо Войвода. Подредени са и
табло с фотоси и документи за временното руско управление,
участието на Кюстендил в Сръбско-българската война, Балканските
войни, Първата световна война, стопанско развитие и култура,
видните личности.
Най-старият документ, представен в изложбата е турският
ферман за възстановяване на черквата "Св. Богородица" от 1833
година. В него е записано, че не се дава право за строеж на нова
черква, а за възстановяването на християнска черква, върху
основите на римска. Сред старите писмени документи са и черковни
книги, в които на ръка е дописвана интересна информация, което
ги прави уникални, каза Шейков.
/МХ/
MH1642BO.002
Кюстендил - изложба - годишнина
Дневник на Кюстендилския пограничен пункт за четите,
изпращани в Македония - 1903-1908 г.,
е изложен в експозиция
Кюстендил, 31 май /Елица Иванова, БТА/
Дневник на Кюстендилския пограничен пункт за четите,
изпращани в Македония в периода 1903-1908 г. е изложен за първи
път в Кюстендил в експозиция, посветена на 50-годишнината на
Държавен архив Кюстендил. Документът е свързан с организирането,
поддържането, логистиката и участието на кюстендилци в
Национално-освободителни борби на българите в Македония.
Дневникът е документална ценност, защото е единственият открит и
наличен подобен документ, който дори е в отлично състояние,
каза началник-отдела в Кюстендилския архив Петър Шейков.
Той съдържа изключително подробни сведения за всички 162
чети и всеки участник, воевода в тях, минали през Кюстендил, с
техните имена, семейно положение, възраст и много други
подробности.
"Това е една малка библия за Кюстендил, защото по онова
време не е имало семейство в района, в което поне един член да
не е участвал в подготовката, изпращането и превеждането на чети
към Македония", посочи Шейков. Той уточни, че документът се
съхранява в Държавен архив - Враца и е предоставен за изложбата
в Кюстендил.
В експозицията са представени общо девет пана с документи по
различна тематика - църковни книги, архиви за държавното
устройство и общинското управление, регистър за ражданията и
умиранията, където страницата е отворена на акта на смърт на
Освободителя на Кюстендил - Дядо Ильо Войвода. Подредени са и
табло с фотоси и документи за временното руско управление,
участието на Кюстендил в Сръбско-българската война, Балканските
войни, Първата световна война, стопанско развитие и култура,
видните личности.
Най-старият документ, представен в изложбата е турският
ферман за възстановяване на черквата "Св. Богородица" от 1833
година. В него е записано, че не се дава право за строеж на нова
черква, а за възстановяването на християнска черква, върху
основите на римска. Сред старите писмени документи са и черковни
книги, в които на ръка е дописвана интересна информация, което
ги прави уникални, каза Шейков.
/МХ/
news.modal.header
news.modal.text