site.btaТрябва да превърнем обичта към природата в грижа, за да могат и децата ни да й се наслаждават, смята биологът и познавач на Пирин Ели Качаунова

BOBSTH 06:30:00 06-07-2013
AM1604BO.004 06:30
Банско - Национален парк "Пирин" - съхранена красота

Трябва да превърнем обичта към природата
в грижа, за да могат и децата ни да й се наслаждават,
смята биологът и познавач на Пирин Ели Качаунова


Банско, 6 юли /Емил Михайлов, БТА/
С туристически поход по международния маршрут Е4
дирекцията на Националния парк "Пирин" в Банско даде началото
на традиционните празници "Дни на Пирин".
Организаторите и участниците - трийсетина
приятели на планината, посветиха прехода на 50-годишнината от
създаването на националния парк и 30-годишнината от включването
му в списъка на ЮНЕСКО като световно природно наследство. Това
бе и поредната инициатива в изпълнение на проекта "Устойчиво
управление на Национален парк "Пирин" и резерват "Тисата" за
опазване на биологичното разнообразие в Република България,
реализиран с безвъзмездната финансова помощ на Оперативна
програма "Околна среда 2007-2013 г." .
Походът, преминал под мотото "Обучение в
движение", даде възможност да се обмени информация за
дейностите, осъществявани в защитената територия, както и да се
опознае Пирин. Членове на туристическите дружества "Ореляк" и
"Момини двори" в гр. Гоце Делчев, "Еделвайс" в гр. Сандански,
любители на планината от Банско, Разлог, София и Благоевград, се
запознаха с растителния свят във високата част на Пирин
планина, където през юли и август алпийските й поляни се
превръщат в неръкотворен пъстър килим от цветове.
Сред участниците в двудневния преход беше и Ели
Качаунова - биолог, който работи повече от 20 години в
българските планини, експерт в Института по биоразнообразие и
екосистемни изследвания при БАН.
Експертът - добър познавач на Пирин, даде интервю за БТА:

Въпрос: Какво преживява човек, който познава и
обича планината и растенията, както и този, който не я познава
добре?
Отговор: Емоцията, която изпитва човек, който познава
или се опитва да познава растенията отблизо, и човек, който се
качва за пръв път в планината, са много близки. Защото това е
опиянението от тържеството на живота, особено, когато високо в
планината току-що започва пролетта, и първите признаци на живот
започват да се появяват точно на ръба на ледените преспи. И при
това качване от низината нагоре сякаш времето се връща назад.
Виждаш минзухари - това са първите, излизащи точно
покрай преспите, растения. Учудващо е как в такъв момент, когато
преспата е два-три метра дълбока, това крехко цвете успява да
пробие, да покаже красивото си лице. Малко по-ниско, в
по-равните места, покрай Поповото езеро например, виждаш огромни
килими от цъфтящи червени и жълти омайничета, орхидеи. Истинско
приказно килимче, изпълнено с вода, живот и свежест! Трудно е
да се ходи в такъв момент. На човек му се иска да седне и да
запечати всеки такъв миг, да го изживее с докосване, с очите си
само или да го запечати с една снимка, да го опише или да го
сподели.
Мисля, че всичко това е важно, защото споделената
радост от живота всъщност се превръща в грижа. А това е
основното, което трябва да направим - обичта ни към природата да
я превърнем в грижа. И тогава не само ние, но и децата ни ще
могат да се наслаждават.

Въпрос: Как намирате Демянишка река с нейната
приказна долина?
Отговор: Демянишка река изпълва целия ми живот. На
Демянишка река започнах своите научни разработки. Това е
най-красивото място от Пирин, защото тук се събират три реки, от
трите части на планината. Идват с приказки, със сказания и се
събират точно под хижа "Демяница", откъдето започва и големият
разказ на реката. Невероятните бяломурови съобщества, които са
изградили склоновете от двете страни, са едни от великолепните
показни места в България. Бялата мура е ендемит. Тя е наистина
уникално растение.
Само като си представим, че Демянишката долина е
била легло на ледник, а сега цялото това място е изпълнено с
вековни гори, пълни с живот, не само с растения, но и с животни.
Сред тях е и най-големият ни хищник - мечката, и ако някой има
желание, наистина може да се срещне тук с нея. Надолу, слизайки
по самото течение на реката, на две места могат да се видят
остатъците от спирането на ледника - морените. Казват се Овчи
гърбици. Едното място е близко до Демянишка поляна, а другото е
почти до кариерата, съществувала някога тук. Така си е
"отдъхвал" ледникът и е оставял своите белези на тези места.
Уникалното е, че в тази долина на Демяница
могат да се видят почти всички иглолистни видове, които се
срещат в Пирин. Могат да се видят и интересни растения, които са
уникални за мястото. Специално за растенията е много важно дали
са върху варовик или върху силикат и разнообразието от живи
форми са различни на двете места. Така че това е уникално място.

Въпрос: Какви цветя могат да разпознаят туристите
и може ли да се каже, че тук сякаш е събрано цялото растително
богатство на Пирин?
Отговор: Растителността в района е много пищна и
уникална. Освен минзухарите, орхидеите, лютичетата, жълтото и
червеното омайниче хората могат да се насладят на незабравките и
на много още цветя и билки. Видяхме няколко вида шапичета,
съсънки, златиста кандилка. На две места видяхме уникално
растение - златовръх, което е познато и като българския женшен.
Но тъй като е рядък вид и трудно се отглежда, още не е
превърнато в култура, но е наистина с уникални качества за
имунната система. Богатството от растителни видове в района е
голямо. Тук в максимума на растеж могат да се видят почти една
трета от растенията на Пирин, но които са върху силикат. От
другите полезни и лечебни растения по тези височини успяхме да
видим засега цъфтяща мащерка, която изпълваше духа и душата ни.
Човек поне може да поседне и да се остави на опиянението на този
дъх. Има и жълт кантарион, и цъфтящ риган, и бял равнец.
От двете страни на Демянишка река, се спускат склонове
с вековни гори. Има индивиди, които са на възраст над 240
години, аз лично съм ги установила. Горската зона от
иглолистните гори е неописуемо изживяване. Бяла мура, смърч,
ела. Горите от бяла мура по своя външен вид са много различни,
те са много много разсветлени. Бялата мура има някакъв
тържествен вид. Това е единственото иглолистно растение в
сравнение с всички останали според мен, на което, като го
докоснеш, можеш да усетиш нежността на игличките.
Полагат се наистина много грижи да се опази това
богатство. Тук ще сложа извън скоби обсъждането и всичко,
свързани с пистите и туристическите зони. За цялата останала
територия наистина може да се каже, че се полагат много сериозни
грижи. /ЕМ/

/АМ/