site.btaТрябва да се изгради дългосрочна стратегия за развитие на туризма, заяви зам.-министър Бранимир Ботев

BOBSTH 15:02:00 17-10-2013
RM1502BO.015
БТА - медийна среща - туризъм

Трябва да се изгради дългосрочна стратегия за развитие на
туризма, заяви зам.-министър Бранимир Ботев


Велико Търново, 17 октомври /Десимира Миткова, БТА/
България е единствената страна, която няма собствена стратегия
за развитие на туризма. Това заяви зам.-министърът на
икономиката и енергетиката Бранимир Ботев по време на дискусия
"Образът на българския туризъм по света. Туризмът като медия" в
рамките на Деветата световна среща на българските медии,
организирана от БТА.
По думите му досегашната стратегия за сектора е била до 2013 г.
Как да знаем колко средства да поискаме за следващите години,
като нямаме план, каза зам.-министърът. Според него трябва да се
разбере, че парите, които се дават за реклама на туризма, не са
поредното разходно перо в бюджета, а инвестиция. Не може тази
индустрия да е най-печеливша и да получава трохи от трапезата,
добави Ботев.
Той поиска от журналистите от българските медии в чужбина идеи
как България да се рекламира в държавите по света като се
използват възможностите на оперативните програми.
Зам.-министърът се ангажира да организира среща с тях по този
въпрос.
Бранимир Ботев открои три големи продукта, с които България
разполага - море, планини и минерални извори. В страната ни има
море с 209 плажа, а от планините има пет високи и 146 върха с
височина над 2000 м, които са с огромен потенциал за зимен
туризъм. Той цитира световни анализатори, според които България
има 36 годни за развитие ски курорта и 130 дни за зимен туризъм,
също така страната ни е на 4-то място в Европа по ръст на ски
туристите. Мнението на тези експерти е, че съществуващите четири
курорта - Банско, Пампорово, Боровец и Витоша, се нуждаят от
нови 65 лифта. В България имаме по три лифта на курорт, а в
Европа са средно от 9 до 12, посочи Ботев.
Относно потенциала на минералните извори той отбеляза, че у нас
има 600 минерални водоизточника, а среднодневният оток на
минерална вода е 274 млн. литра. Според него обаче още не сме се
научили как да използваме този потенциал и в момента това е
най-неексплоатираната част в полза на туризма и на икономиката.
Почти всяко нещо в България може да бъде туризъм - вино,
лов, култура, голф, еко туризъм. Въпросът е как ще го продадем
така, че да предизвикваме и любов у туристите, така че да се
върнат пак, каза Бранимир Ботев.
Розата също беше обсъдена като бранд, с който България може да
се представя. Ние трябва да се върнем към символа на розата, в
който са инвестирани над 1 млрд. евро, посочи директорът на
Института за анализи и оценки в туризма Румен Драганов.
Като град-кандидат за европейска столица на културата през 2019
г. Велико Търново разполага с богата история, започнала преди
7000 години. Паметниците в него са съхранени и запазени във
времето, като междувременно се строи нова инфраструктура, заяви
кметът на града Даниел Панов.
Заместник-кметът на Казанлък Петър Косев представи града като
столица на розопроизводството в България, тъй като разполага с
над 5 хиляди дка насаждения с рози. По думите му той не е само
долина на розата, но и на траките - има 15 тракийски гробници от
края на 4-ти век преди Хр. В момента като проблем пред общината
стои изграждането на нов музей на розата. Сега той се намира в
помещения, които не могат да я представят достатъчно добре.
Имаме проект, но търсим средства, добави Косев.
Наред с потенциала на българския туризъм, беше обсъдено и
популяризирането му. Малина Стратиева от бизнес асоциация
"Слънчев бряг" посочи, че въпросът с рекламата на курорта е
оставен изцяло в ръцете на туроператорите. В тази връзка
българските журналисти в чужбина дадоха пример с Кипър, където
рекламата на страна е насочена към кипърската диаспора по света.
Според тях този потенциал в България се подценява.
Росен Йорданов представи приложението "Най-доброто от
България", което съдържа снимки и информация за страната ни.
Деветата световна среща на българските медии се осъществява с
подкрепата на "ЧЕЗ България", "Петрол", ARPharM, "БГФармА",
"Средногорие Мед Индустриален Клъстер", "Мтел", КЦМ.


/РУМ/