site.btaДнес се празнува един от най-светлите семейни християнски празници - Бъдни вечер
BOBSTH 06:25:00 24-12-2013
IS1652BO.010 06:25
Бъдни вечер - традиции
Днес се празнува един от най-светлите
семейни християнски празници -
Бъдни вечер
София, 24 декември /Димитрина Ветова, БТА/
Днес се празнува един от най-светлите християнски празници -
Бъдни вечер. Той се чества семейно от всички християни.
Семейството се събира в очакване на раждането на Божия син -
Исус Христос.
Празникът Бъдни вечер е посветен на дома, огнището, но и на
починалите предци - родственици, които също се смятат за част от
семейството.
На Бъдни вечер е началото на празненството, възславящо
Христовото рождение.
Християнският празник, който предшества раждането на
Христос, българите наричат "Малка Коледа", "Суха Коледа",
"Детешка Коледа" или по-рядко - "Мали Божич" и "Крачун".
Празничната трапеза включва обреден хляб, наречен
"Боговица", "Богова пита", "Божичник", "вечерник", "светец" или
"харман". Той е замесен с "мълчана вода" от момата или от млада
булка, като брашното е пресято през три сита. От тесто върху
хляба се оформят изображения на нивата и на домашните животни.
Освен този хляб, момата носи и "вит-превит кравай", който е
предназначен за коледарите. Върху трапезата се нареждат нечетен
брой ястия - 7, 9 или 11. Сред тях са пълнени чушки с ориз,
сърми, боб, леща, варено жито, баница с тиква, ошав. Според
традицията, колкото повече са ястията, толкова по-богата ще е
годината.
Вечерята започва с прекадяването на трапезата, стаите,
оборите и градината, за да се прогонят злите духове. След четене
на молитвата, стопанинът разчупва питата с парата и първото
парче от нея се оставя пред иконата за Бога, второто е за
къщата, а останалите се разпределят на всеки член от
семейството. Вярва се, че на когото се падне парата, той ще има
най-голям късмет през годината. Обичаят повелява по време на
яденето да не се става. Трапезата не се прибира, защото се
вярва, че починалите идват да вечерят и да се погрижат за
благополучието на живите.
Под трапезата стопанката слага слама, която се асоциира със
сламата в яслата на новородения Христос. Тази слама не се
изхвърля. Тя се поставя в градините или под плодните дръвчета,
за да раждат повече. Не се изхвърля и пепелта от бъдника.
Обикновено стопаните я пръскат в нивите и лозята - за
плодородие. От нея слагат и в семето за посев. С тази пепел се
лекуват и някои заболявания.
Днешната коледна елха замества бъдника - пън от плодовито
дърво, който горял цяла нощ на 24 срещу 25 декември в огнището,
за да се помогне на раждането на новото слънце, на новия Бог, да
му даде енергия и светлина. Елхата със запалените свещи
символизира този обред. Основните цветове на украсата й са
червено, жълто, златно - цветовете на слънцето и на огъня, а
запалените свещи са като искрици от горящия бъдник.
На Бъдни вечер завършват и 40-дневните коледни пости.
/ИС/
IS1652BO.010 06:25
Бъдни вечер - традиции
Днес се празнува един от най-светлите
семейни християнски празници -
Бъдни вечер
София, 24 декември /Димитрина Ветова, БТА/
Днес се празнува един от най-светлите християнски празници -
Бъдни вечер. Той се чества семейно от всички християни.
Семейството се събира в очакване на раждането на Божия син -
Исус Христос.
Празникът Бъдни вечер е посветен на дома, огнището, но и на
починалите предци - родственици, които също се смятат за част от
семейството.
На Бъдни вечер е началото на празненството, възславящо
Христовото рождение.
Християнският празник, който предшества раждането на
Христос, българите наричат "Малка Коледа", "Суха Коледа",
"Детешка Коледа" или по-рядко - "Мали Божич" и "Крачун".
Празничната трапеза включва обреден хляб, наречен
"Боговица", "Богова пита", "Божичник", "вечерник", "светец" или
"харман". Той е замесен с "мълчана вода" от момата или от млада
булка, като брашното е пресято през три сита. От тесто върху
хляба се оформят изображения на нивата и на домашните животни.
Освен този хляб, момата носи и "вит-превит кравай", който е
предназначен за коледарите. Върху трапезата се нареждат нечетен
брой ястия - 7, 9 или 11. Сред тях са пълнени чушки с ориз,
сърми, боб, леща, варено жито, баница с тиква, ошав. Според
традицията, колкото повече са ястията, толкова по-богата ще е
годината.
Вечерята започва с прекадяването на трапезата, стаите,
оборите и градината, за да се прогонят злите духове. След четене
на молитвата, стопанинът разчупва питата с парата и първото
парче от нея се оставя пред иконата за Бога, второто е за
къщата, а останалите се разпределят на всеки член от
семейството. Вярва се, че на когото се падне парата, той ще има
най-голям късмет през годината. Обичаят повелява по време на
яденето да не се става. Трапезата не се прибира, защото се
вярва, че починалите идват да вечерят и да се погрижат за
благополучието на живите.
Под трапезата стопанката слага слама, която се асоциира със
сламата в яслата на новородения Христос. Тази слама не се
изхвърля. Тя се поставя в градините или под плодните дръвчета,
за да раждат повече. Не се изхвърля и пепелта от бъдника.
Обикновено стопаните я пръскат в нивите и лозята - за
плодородие. От нея слагат и в семето за посев. С тази пепел се
лекуват и някои заболявания.
Днешната коледна елха замества бъдника - пън от плодовито
дърво, който горял цяла нощ на 24 срещу 25 декември в огнището,
за да се помогне на раждането на новото слънце, на новия Бог, да
му даде енергия и светлина. Елхата със запалените свещи
символизира този обред. Основните цветове на украсата й са
червено, жълто, златно - цветовете на слънцето и на огъня, а
запалените свещи са като искрици от горящия бъдник.
На Бъдни вечер завършват и 40-дневните коледни пости.
/ИС/
news.modal.header
news.modal.text