site.btaОбщинска хлебната къща предстои да заработи през пролетта в Кюстендил
BOBSTH 10:44:00 07-01-2014
AM1043BO.001
Кюстендил - творчески център - традиции и култура
Общинска хлебната къща
предстои да заработи през
пролетта в Кюстендил
Кюстендил, 7 януари /Елица Иванова, БТА/
Общинска хлебната къща предстои да заработи през
пролетта в Кюстендил, научи БТА.
Директорът на общинското управление "Култура и
духовно развитие" в Кюстендил Дима Укалска уточни за БТА, че
предстои към управление "Култура и духовно развитие" да бъде
създаден Творчески център за традиции и изкуство. Там ще се
помещава и единствената в страната общинска хлебна къща, която
предстои да заработи и където децата от района ще се учат на
изкуство и съхраняване на традициите.
Целта на творческият център е да се
види, съхрани и запази културното наследство, народните
традиции. Отдавна е установено, че човек чрез изкуство учи и
помни много по-лесно. Така и ние ще се стремим да научим младите
хора от града и общината на колкото може повече неща, допълниха
от общинския отдел, които са автори на идеята.
В този център ще творят децата от
местната арт-школа по иконопис "Ателие за млади зографи",
създадена преди пет години от теолог и млад художник от града.
Центърът е продължение на празника "Панагия" - въздигане на
хляба, който от няколко години се почита в Кюстендил така, както
е съществувал при предците ни.
Творческият център ще предлага и регионални
туристически маршрути, които ще представят запазените традиции,
духовните места и природните забележителности в района, разказа
в аванс Укалска. "Предвиждаме гостувания на земеделци по селата,
на жени, които са приели и съхранили умението да тъкат на стан,
на "майсторки", които произвеждат домашна мътеница, зелници или
туршии", допълни директорът на общинския отдел за култура.
"Много често искаме и се молим да получим
нещо, а когато получаваме - забравяме да благодарим. Това преди
няколко години беше причината да възродим чувството на
благодарност в душите си, пресъздавайки празника "Панагия" -
въздигане на хляба. Правим го като приготвяме най-хубавите
пити, подреждаме масите по традиция и пресъздаваме обичаите,
задремали в старите ни къщи. Възродихме празника и заради
необходимостта да променим себе си. Творческият център ще е
продължение на тази идея", разказа още директорът на отдел
"Култура и духовно развитие" в Кюстендил. Акцентът в него пък ще
бъде хлебната къща, която предстои да заработи през пролетта на
тази година.
От работата "на терен" служителите на общинския
отдел установили, че има изисквания при замесването на всички
видове обредни хлябове в Кюстендилско. Хората са приемали, че
след като имат хляб на масата - значи имат всичко. Може би
заради това, в нас се е формирал този култ към хляба и
българинът употребява толкова много хляб, за разлика от другите
народи, споделят от отдела.
Хлябът и вярата винаги водят народа напред, те
обединяват хората, а да замесиш сам хляба си е първата крачка
към устойчив начин на живот, към разчупване на социалните
бариери, коментират авторите на идеята за създаване на общинска
хлебна къща в Кюстендил.
"Винаги се е вярвало, че хлябът е свещен, а в
българската народна култура трудно може да се намери празник или
обред, без участието на обреден хляб", твърди теоложката
Любляна Начева. За старите българи няма нищо друго, което да
съдържа в себе си всичките понятия на народа ни за добруване, за
честит живот, за здраве, за нравственост, за достойно преминати
дни. Затова действията около приготвянето на този хляб
наподобяват свето тайнство, допълва Начева пред БТА.
Авторите на идеята за хлебната къща в
Кюстендил вярват, че освен всичко останало, хлябът е и изкуство.
"Хлябът обединява, защото от него вкусват и
най-бедните, и най-богатите. Той носи своя характер и показва
състоянието на човека. Затова, според българската традиция,
болен човек не бива да замесва хляб", разказват още Любляна
Начева и Дима Укалска.
Според тях освен това хлябът учи и на много
неща. "Да правиш сам хляба си е първата крачка към устойчив
начин на живот, разчупване на социалните бариери, които често
сами си поставяме. Важен е и процесът на споделяне на хляба с
околните", уточняват още от общинския отдел за култура. "А и
самото изяждане на хляба е ритуал, изпълнен със смисъл и
благодарност", допълва Начева.
* * * * * *
София и Югозападният регион са кандидати за
"Европейска столица на културата 2019". /ЕИ/
/АМ/
AM1043BO.001
Кюстендил - творчески център - традиции и култура
Общинска хлебната къща
предстои да заработи през
пролетта в Кюстендил
Кюстендил, 7 януари /Елица Иванова, БТА/
Общинска хлебната къща предстои да заработи през
пролетта в Кюстендил, научи БТА.
Директорът на общинското управление "Култура и
духовно развитие" в Кюстендил Дима Укалска уточни за БТА, че
предстои към управление "Култура и духовно развитие" да бъде
създаден Творчески център за традиции и изкуство. Там ще се
помещава и единствената в страната общинска хлебна къща, която
предстои да заработи и където децата от района ще се учат на
изкуство и съхраняване на традициите.
Целта на творческият център е да се
види, съхрани и запази културното наследство, народните
традиции. Отдавна е установено, че човек чрез изкуство учи и
помни много по-лесно. Така и ние ще се стремим да научим младите
хора от града и общината на колкото може повече неща, допълниха
от общинския отдел, които са автори на идеята.
В този център ще творят децата от
местната арт-школа по иконопис "Ателие за млади зографи",
създадена преди пет години от теолог и млад художник от града.
Центърът е продължение на празника "Панагия" - въздигане на
хляба, който от няколко години се почита в Кюстендил така, както
е съществувал при предците ни.
Творческият център ще предлага и регионални
туристически маршрути, които ще представят запазените традиции,
духовните места и природните забележителности в района, разказа
в аванс Укалска. "Предвиждаме гостувания на земеделци по селата,
на жени, които са приели и съхранили умението да тъкат на стан,
на "майсторки", които произвеждат домашна мътеница, зелници или
туршии", допълни директорът на общинския отдел за култура.
"Много често искаме и се молим да получим
нещо, а когато получаваме - забравяме да благодарим. Това преди
няколко години беше причината да възродим чувството на
благодарност в душите си, пресъздавайки празника "Панагия" -
въздигане на хляба. Правим го като приготвяме най-хубавите
пити, подреждаме масите по традиция и пресъздаваме обичаите,
задремали в старите ни къщи. Възродихме празника и заради
необходимостта да променим себе си. Творческият център ще е
продължение на тази идея", разказа още директорът на отдел
"Култура и духовно развитие" в Кюстендил. Акцентът в него пък ще
бъде хлебната къща, която предстои да заработи през пролетта на
тази година.
От работата "на терен" служителите на общинския
отдел установили, че има изисквания при замесването на всички
видове обредни хлябове в Кюстендилско. Хората са приемали, че
след като имат хляб на масата - значи имат всичко. Може би
заради това, в нас се е формирал този култ към хляба и
българинът употребява толкова много хляб, за разлика от другите
народи, споделят от отдела.
Хлябът и вярата винаги водят народа напред, те
обединяват хората, а да замесиш сам хляба си е първата крачка
към устойчив начин на живот, към разчупване на социалните
бариери, коментират авторите на идеята за създаване на общинска
хлебна къща в Кюстендил.
"Винаги се е вярвало, че хлябът е свещен, а в
българската народна култура трудно може да се намери празник или
обред, без участието на обреден хляб", твърди теоложката
Любляна Начева. За старите българи няма нищо друго, което да
съдържа в себе си всичките понятия на народа ни за добруване, за
честит живот, за здраве, за нравственост, за достойно преминати
дни. Затова действията около приготвянето на този хляб
наподобяват свето тайнство, допълва Начева пред БТА.
Авторите на идеята за хлебната къща в
Кюстендил вярват, че освен всичко останало, хлябът е и изкуство.
"Хлябът обединява, защото от него вкусват и
най-бедните, и най-богатите. Той носи своя характер и показва
състоянието на човека. Затова, според българската традиция,
болен човек не бива да замесва хляб", разказват още Любляна
Начева и Дима Укалска.
Според тях освен това хлябът учи и на много
неща. "Да правиш сам хляба си е първата крачка към устойчив
начин на живот, разчупване на социалните бариери, които често
сами си поставяме. Важен е и процесът на споделяне на хляба с
околните", уточняват още от общинския отдел за култура. "А и
самото изяждане на хляба е ритуал, изпълнен със смисъл и
благодарност", допълва Начева.
* * * * * *
София и Югозападният регион са кандидати за
"Европейска столица на културата 2019". /ЕИ/
/АМ/
news.modal.header
news.modal.text