site.btaПерник изнася култура със сурвакарския си маскарад "Сурва"

BOBSTH 10:45:30 13-01-2014
AM1045BO.002
Перник - обичай Сурва - традиция

Перник изнася култура
със сурвакарския си
маскарад "Сурва"

Перник, 13 януари /Елка Робева, БТА/
Перник изнася култура със сурвакарския си
маскарад "Сурва", коментира за БТА етнологът Цветана Манова. Тя
допълни, че довечера в 48 населени места в Пернишки регион ще
бъсе посрещната Сурвакарската Нова година. По думите й около 5
000 са изпълнителите на обичая "Сурва" в Средна Западна
България. Носител на традицията обаче реално е цялото
население, което взема участие в обичая.
В центъра на всяко населено място ще бъде запален
ритуален огън, хиляди звънци ще огласят мегданите и улиците в
общините Перник, Радомир, Брезник, Земен и Ковачевци. С песента
им започва най-таченият от хилядолетия зимен празник в
областта. Маскирани мъже с танца си около огъня ще гонят злите
духове. На главите си те носят страшни ликове, високи около 2
метра и изобразяващи фантастични животни. Колкото по-плашещи са
маските, толкова по-голяма е силата им срещу злото.
Тази година - за втори път, традицията на обичая
"Сурва" ще бъде наблюдавана от гости от ЮНЕСКО. Визитата е по
повод кандидатурата на Регионалния исторически музей в Перник
празникът да влезе в представителния списък на ЮНЕСКО за
нематериално културно наследство на човечеството. Пернишката
"Сурва" вече е част от националната система "Живи човешки
съкровища" в категория "Традиционни празници и обреди". От
2010 г. градът е обявен за европейска столица на сурвакарските
игри.
Цветана Манова посочи, че традицията е
започнала да влияе и върху ежедневния бит на населението.
Например в някои от пернишките села, в които никога не са били
отглеждани пуйки, вече птицата е част от личните стопанства. Тя
е развъдена, защото сурвакарите използват перата на
атрактивната птица за украса на ликовете си.
Подготовката за "Сурва" продължава цяла година.
Преди празника маските задължително се държат в тайна, за да
изненадат всички и да запазят магическата си сила. Често
костюмите тежат над 50 кг, но всеки участник се стреми да покаже
най-оригиналния.
Маскарадът е осъвременен, особено във външния вид
на ликовете, твърди Манова. Хората се надпреварват да
изглеждат по-красиви и измайсторяват все по-хубави и
разнообразни маски. Това е приложно изкуство в невероятни
размери, смятат етнолози. Съседни села се събират през нощта на
сурвакарите и правят внушителна феерия от маски и звуци.
Изпълнението на обичая "Сурва" в Пернишко в нощта на 13 срещу
14 януари, заедно с маскарадния фестивал в края на месеца, са
значима част от българския културен принос в Европа,
категорични са етнолозите. Според тях обичаят е успял да се
приспособи към новото време, поради което живее и днес.
Довечера във всеки дом в пернишките села ще бъде
подредена специална трапеза с баница със сирене и праз,
ритуална погача, вариво, свинска пача, туршия, вино и ракия. По
първи петли сурвакарите започват да обхождат къщите с
пожелания за здраве и берекет. Те са най-желаните гости във
всеки дом. Дори стопаните да са на работа, или отсъстват от
дома, дворът е отключен и в него е оставена пълна трапеза, а
под една от чиниите е затисната банкнота в дар за сурвакарите.
В двора на всяка къща се разиграва обичаят "сватба", който
символизира желание за женитба и пълен дом с деца.
Групата се предвожда от водач в гвардейски дрехи,
наричан билюкбашия. Според традицията дружината се състои само
от мъже, които се превъплъщават в различни роли - ръсещ за
здраве поп, кум и кума, булка и младоженец и др. характерни
персонажи. Задължително присъстват мечкар и мечка, които играят
за здраве.
Стара легенда разказва, че ако сурвакар поиграе
в дома ти, в теб непременно ще се всели доброто. Традицията
повелява, че колкото по-силно звънят хлопките, толкова по-далече
ще избягат злите сили. Затова цялата нощ на старостилния
Васильовден е съпроводена с оглушителен шум. Обредният танц се
изпълнява в специален ритъм. Автентичният маскарад е
най-очакваният народен празник във всяко село.
****София и Югозападен регион кандидатстват за
европейска столица на културата през 2019 г. /ЕР/
/АМ/