site.btaЗакон за занаятчийските храниискат местни производители

BOBSTH 10:40:30 06-02-2014
AM1040BO.002
Горно Драглище - производители - коментари

Закон за занаятчийските храни
искат местни
производители

С. Горно Драглище, 6 февруари /Емил Михайлов, БТА/
В България трябва да има закон за занаятчийските
храни, който да позволи предлагането на наши месни деликатеси -
така ще се увеличат доходите на производителите, ще се помогне и
на икономиката, коментира в интервю за БТА Дешка Кротева от
разложкото село Горно Драглище, носител на приза "Пазител на
традициите,2013" в категорията за кулинария. Признанието получи
в четвъртото издание на едноименната кампания, организирана от
Асоциацията за развитие на изкуствата и занаятите. Община Разлог
пък грабна наградата за селище-пазител на традициите заради
новогодишния кукерски фестивал "Старчевата". Отличени бяха
личности и организации, работещи за съхраняването и развитието
на традициите в областта на занаятите, фолклора, кулинарията и
изкуството.
Сред месните деликатеси на Дешка Кротева е
типичният за Разложкия край продукт - "нафпавок", познат повече
като дедец или старец. Това е колбас - бутиков деликатес, който
се приготвя от най-хубавото месо на домашното прасе.
"Членуваме в организацията "Слоуфуд", която
популяризира уникални национални храни, и вече има резултат от
усилията ни да сертифицираме нафпавока - този характерен за
нашия край продукт", разказа пред репортер на БТА Дешка. Вече е
заслужил т. нар. президиум (сертификат), след като беше
представен преди година на международното изложение "Салоне дел
густо" в Италия от организацията "Тера мадре". Във форума са
участвали представители на над 150 държави. Изложението се
организира през две години. През 2014-а се очаква новото му
издание.
След международния форум в Италия вече има интерес
от чужбина към нафпавока. Дешка вече е получила обаждания от
Швейцария и Франция. "Сертификатът сега дава право нафпавокът
да се предлага и продава по цял свят, но, за съжаление, в
България все още не можем да сторим това, защото няма закон за
занаятчийските храни", споделя Дешка. А си струва, според нея,
да се положат малко усилия от страна на Министерството на
земеделието и храните това да стане факт. Защото е убедена, че
местните производители /не само от Разложко/, може да си
докарват с това производство допълнителен доход и така да се
раздвижи и икономиката.
"Мисля, че Министерството на земеделието и храните
трябва да предложи Закон за занаятчийските храни и да изисква от
нас, производителите, да имаме лабораторни изследвания, да
присъства касовата бележка. Както в Италия ни искат касова
бележка и сертификат за лабораторни изследвания. И това е
най-доброто доказателство за качеството. Няма как един домашен
производител да направи отрова за семейството си. Това просто не
може да се случи. Всеки производител се стреми да си докарва
повече клиенти", допълва Дешка Кротева.
Деликатесът ни е бутиков, изработва се в малко
бройки, и нека да си остане бутиков, продължава производителят.
Не искаме да става масов продукт, защото ще си загуби качествата
и вкуса, коментира домакинята от Горно Драглище. Показва тавана
в дома си, където са подредени и висят в стройни редици
апетитни нафпавоци, суджуци, бабички, маурички. "Това са
продукти, които наистина по естествен начин се сушат три-четири
месеца, след това отиват в нощвите с пепел и така стоят, за да
придобият уникален вкус, обяснява тя. Може би, защото климатът в
Горно Драглище е такъв, наистина стават уникални неща, допълва
тя.
Дешка обяснява, че не е чак толкова сложно да се
направи такъв деликатес. "Взима се от прасето най-доброто месо -
бута, плешката и рибицата, разказва тя. Деликатесът се нарича
нафпавок, защото нарязаното месо се натъпква в мехура на
прасето. Иначе подправките са кимион, т. нар. гудешка мерудия -
това е подобно на кориандъра, и копър. От декември до края на
март деликатесът задължително трябва да остане да се суши на
тавана и да се обръща задължително. Времето трябва да е студено,
защото, ако е топло, няма да е добре", допълва производителят.

Всички вкусотии, които карат и българи, и чужденци да си
облизват пръстите на трапезата при Дешка, се раждат на огъня на
"циганската" печка в кухнята. Жената е категорична, че храната
трябва да е от домашно произведени продукти. "Да не кажа силна
дума, споделя тя, сигурно 85 процента от това, което използваме,
сами сме си произвели или купуваме от съселяните - мляко,
месо, боб, юфка и какво ли още не."
Една от причините Дешка Кротева да бъде провъзгласена
за "Пазител на традициите" са великолепните домашни гозби,
приготвени по традиционни рецепти, научени от майки и баби. С
тях тя гощава в къщата, която семейство Дешка и Владимир Кротеви
са превърнали в гостоприемен дом за туристи преди няколко
години. Посрещали стотици хора от различни страни и континенти,
които си тръгват в четирите посоки на света с незабравими
спомени от престоя в живописното разложкото село в полите на
Рила.
Тяхна е донякъде и заслугата Горно Драглище да стане
известно и далеч извън България.
* * * * * *
София и Югозападният регион са кандидати за
"Европейска столица на културата 2019". /ЕМ/

/АМ/