site.btaУличните изкуства са контракултура, но облагородяват градската среда, коментират изследователи
BOBSTH 10:20:00 05-03-2014
AM1019BO.001
култура - улично изкуство - коментари
Уличните изкуства са контракултура,
но облагородяват градската среда,
коментират изследователи
София, 5 март /Силвия Симеонова, БТА/
Градското пространство, както и социалистическите паметници
и сгради у нас все по-често стават обект на артистични намеси,
някои от тях вече дори дигитални. Но уличното изкуство и
обществената провокация са противоположните страни на една
монета. И докато посегателствата върху паметниците граничат с
вандализъм, най-доброто, което може да се случи на една
неподдържана фасада, е върху нея да се появи изкуство. Това
коментират в интервю за БТА изследователи и съвременни градски
творци.
В световен мащаб практиката маргинални жилищни квартали да
се преобразяват в атрактивни туристически обекти с творчески
средства вече е политика на местните власти. Има и световни
графити артисти, като британеца Banksy, без чиито творби нито
една арт-колекция не се приема за сериозна.
"Ако уличното творчество е качествено, е възможно и да
възпитава, да има политическо послание, да работи дори като
социално оръжие. Но драсканиците със спрей възпитават единствено
в мърлявщина", казва пред БТА проф. Свилен Стефанов,
зам.-ректор по учебната дейност на НХА, един от най-изявените
критици на българското изкуствознание, куратор, нео-концептуален
художник, автор на първото цялостно изследване на
концептуалното изкуство в България между 70-те години на 20 и
началото на 21 век и част от провокативната арт група XXL.
Въпреки това не бива да се надценява значението на градското
творчество, защото е гранична зона между изкуството и живота,
допълва той.
"Всички преподаватели сме толерантни към начина, по който
се изразява определена младежка част от социума. Но подобно нещо
в никакъв случай не се преподава в Академията. Студентите
изучават западното изкуство от 60-те години на 20 век, но
контракултурното поведение не може да бъде заложено като учебен
материал. Всяко поколение трябва да го намери по свой собствен
начин", категоричен е проф. Стефанов.
"Изкуството не е луксозна тапицерия, за която да решаваме
"със или без", а неделима част от живота, без която ни чака
много тъмно бъдеще. Не става въпрос за украсяване на градски
пространства, а за належащата нужда на хората от духовна
комуникация, от възможност да фантазират и свобода да се
изразяват", изтъква Божидар Симеонов-Bozkо, дипломиран
стенописец от НХА, автор на монументални рисунки в столицата и
на сценографии.
Боядисването на паметници - градски поп-арт или вандализъм
Паметникът на Съветската армия в София е един от
обичайните обекти за "творчески" намеси. Русия многократно
призовава България да "установи и накаже хулиганите зад
вандализма", а Софийската районна прокуратура е образувала
досъдебно производство за хулиганство срещу неизвестен
извършител с до 2 години лишаване от свобода.
"Интервенциите върху паметника не са случайни, защото той
представлява културна въпросителна в центъра на София. Това е
съвременен поп-арт в градска среда, любопитно е и вдига много
шум. Но е доста елементарно от гледна точка на професионалните
занимания със съвременно изкуство", коментира Свилен Стефанов.
"Подобни акции не бива да се криминализират. Неизбежно и
допустимо е части от социума да интервенират върху паметника
след като е в общественото пространство", допълва изкуствоведът
и изтъква, че първата подобна акция е от 1918 г., а ефектът и
днес е все така скандален. Ситуацията в Германия била следвоенна
и революционна заради болшевизирането на страната и една нощ
студенти от авангардната школа за изкуство "Баухаус" боядисали в
червено монумента на Гьоте и Шилер в центъра на Ваймар, за да
изместят целенасочено неговата смислова аура, както става и днес
със "Съветската армия", с футболиста пред Националния стадион
или с лъва пред Съдебната палата.
"Всеки паметник, независимо от коя епоха е, си е изкуство.
Някой е вложил мисъл в него и го е превърнал в това, което
трябва да бъде", казват четиримата приятели от "140 Идеи", които
над 10 години рисуват графити. Емблематични за творчеството им
са двете фасади на столични училища към проектите за опазване на
кафявата мечка и скалния орел.
"Противници сме на сляпото идеологическо отричане, камо ли
събаряне на сгради и паметници, дори когато характерът им е
спорен. Но това не пречи да предлагаме провокативни проекти за
конкретни обекти", допълва Валери Гюров от сдружение
"Трансформатори", група от над 20 "архитекти и дизайнери, които
хващат четките само за конвенционално боядисване и ремонти, а в
работата с улични артисти са в ролята на куратори и
организатори", както се самоопределят. По тяхна инициатива и с
участието на студенти от НХА бяха изрисувани електрическите
табла в София. Проектът събра последователи в цялата страна и
привлече интереса дори на CNN.
Авторите на един от първите графити у нас "Косьо, Хубен, Тушев"
днес са успешни художници в Ню Йорк
С един от първите графити в София от 90-те години - "Косьо,
Хубен,Тушев", имената на художниците от провокативната група
XXL "изцапват" центъра на столицата. Днес и тримата живеят в Ню
Йорк, а творбите им се продават за хиляди долари.
"XXL правеше елитарно изкуство с изразни средства от бита и
ниските слоеве на културата, за да разруши стереотипите на
комунистическото и посткомунистическото мислене като атакува
неговите табута - културни, нравствени, сексуални", разказва
Свилен Стефанов, част от най-радикалната група от първото
десетилетие след края на комунизма.
"Но не смятам, че можем да правим паралел между действията
на XXL от 90-те и днешните форми на градско изкуство", отбелязва
проф. Стефанов. "Това беше преднамерена концептуална акция на
художници с много ясен път. Те никога не са били графитаджии в
днешния смисъл", обяснява зам.-ректорът на НХА.
Ако общината обособи места за графити, ще се намали вандализма
Силата и красотата на градското изкуство са в дързостта и
неподчинението. Ще загуби заряд, ако общината обособи място за
такива прояви, защото неговата неочакваност преобръща социалното
съзнание, единодушни са експертите. "Това ще бъдат едни
опитомени млади хора, пространството ще е като клетка", пояснява
Свилен Стефанов.
"Художниците не са луди или престъпници, които да бъдат
скрити от обществото. По-скоро бих се зарадвал общината да
обособи специални места за хилядите безсмислени реклами",
заявява Bozko.
Но като европейска столица София трябва да има определен
облик, а графитите подхождат повече на крайните квартали, на
изоставените места, вагоните и гарите.
"Ще е хубаво да има легално място, на което човек да
упражнява техниката си и то да е достъпно като галерия",
предлага Станислав Трифонов - Nasimo, един от първите графити
артисти у нас и автор на осемметровия портрет на Дядо Добри
върху жилищен блок в кв. Хаджи Димитър.
"Отдавна е необходимо, за да се намали драскането по
паметници на културата. Места в града има много, каналите и
подлезите имат подходящи стени", коментират момчетата от "140
Идеи".
Проекти за всички изкуства, могат да получат подкрепа по
Столична програма "Култура" и да станат част от Културния
календар на общината. Сесията, правилата и критериите се
обявяват на сайта на СО, а комисии с външни експерти оценяват
кандидатите.
Но за да създаде стойностен проект, творецът трябва да
вложи себе си в него, а не просто да се хареса на тълпата, смята
Nasimo. "Здрава идея, мисъл и чувство - само така се създава
изкуство", обобщават "140 Идеи".
* * * *
София и Югозападен регион кандидатстват за европейска
столица на културата през 2019 г.
/АМ/
AM1019BO.001
култура - улично изкуство - коментари
Уличните изкуства са контракултура,
но облагородяват градската среда,
коментират изследователи
София, 5 март /Силвия Симеонова, БТА/
Градското пространство, както и социалистическите паметници
и сгради у нас все по-често стават обект на артистични намеси,
някои от тях вече дори дигитални. Но уличното изкуство и
обществената провокация са противоположните страни на една
монета. И докато посегателствата върху паметниците граничат с
вандализъм, най-доброто, което може да се случи на една
неподдържана фасада, е върху нея да се появи изкуство. Това
коментират в интервю за БТА изследователи и съвременни градски
творци.
В световен мащаб практиката маргинални жилищни квартали да
се преобразяват в атрактивни туристически обекти с творчески
средства вече е политика на местните власти. Има и световни
графити артисти, като британеца Banksy, без чиито творби нито
една арт-колекция не се приема за сериозна.
"Ако уличното творчество е качествено, е възможно и да
възпитава, да има политическо послание, да работи дори като
социално оръжие. Но драсканиците със спрей възпитават единствено
в мърлявщина", казва пред БТА проф. Свилен Стефанов,
зам.-ректор по учебната дейност на НХА, един от най-изявените
критици на българското изкуствознание, куратор, нео-концептуален
художник, автор на първото цялостно изследване на
концептуалното изкуство в България между 70-те години на 20 и
началото на 21 век и част от провокативната арт група XXL.
Въпреки това не бива да се надценява значението на градското
творчество, защото е гранична зона между изкуството и живота,
допълва той.
"Всички преподаватели сме толерантни към начина, по който
се изразява определена младежка част от социума. Но подобно нещо
в никакъв случай не се преподава в Академията. Студентите
изучават западното изкуство от 60-те години на 20 век, но
контракултурното поведение не може да бъде заложено като учебен
материал. Всяко поколение трябва да го намери по свой собствен
начин", категоричен е проф. Стефанов.
"Изкуството не е луксозна тапицерия, за която да решаваме
"със или без", а неделима част от живота, без която ни чака
много тъмно бъдеще. Не става въпрос за украсяване на градски
пространства, а за належащата нужда на хората от духовна
комуникация, от възможност да фантазират и свобода да се
изразяват", изтъква Божидар Симеонов-Bozkо, дипломиран
стенописец от НХА, автор на монументални рисунки в столицата и
на сценографии.
Боядисването на паметници - градски поп-арт или вандализъм
Паметникът на Съветската армия в София е един от
обичайните обекти за "творчески" намеси. Русия многократно
призовава България да "установи и накаже хулиганите зад
вандализма", а Софийската районна прокуратура е образувала
досъдебно производство за хулиганство срещу неизвестен
извършител с до 2 години лишаване от свобода.
"Интервенциите върху паметника не са случайни, защото той
представлява културна въпросителна в центъра на София. Това е
съвременен поп-арт в градска среда, любопитно е и вдига много
шум. Но е доста елементарно от гледна точка на професионалните
занимания със съвременно изкуство", коментира Свилен Стефанов.
"Подобни акции не бива да се криминализират. Неизбежно и
допустимо е части от социума да интервенират върху паметника
след като е в общественото пространство", допълва изкуствоведът
и изтъква, че първата подобна акция е от 1918 г., а ефектът и
днес е все така скандален. Ситуацията в Германия била следвоенна
и революционна заради болшевизирането на страната и една нощ
студенти от авангардната школа за изкуство "Баухаус" боядисали в
червено монумента на Гьоте и Шилер в центъра на Ваймар, за да
изместят целенасочено неговата смислова аура, както става и днес
със "Съветската армия", с футболиста пред Националния стадион
или с лъва пред Съдебната палата.
"Всеки паметник, независимо от коя епоха е, си е изкуство.
Някой е вложил мисъл в него и го е превърнал в това, което
трябва да бъде", казват четиримата приятели от "140 Идеи", които
над 10 години рисуват графити. Емблематични за творчеството им
са двете фасади на столични училища към проектите за опазване на
кафявата мечка и скалния орел.
"Противници сме на сляпото идеологическо отричане, камо ли
събаряне на сгради и паметници, дори когато характерът им е
спорен. Но това не пречи да предлагаме провокативни проекти за
конкретни обекти", допълва Валери Гюров от сдружение
"Трансформатори", група от над 20 "архитекти и дизайнери, които
хващат четките само за конвенционално боядисване и ремонти, а в
работата с улични артисти са в ролята на куратори и
организатори", както се самоопределят. По тяхна инициатива и с
участието на студенти от НХА бяха изрисувани електрическите
табла в София. Проектът събра последователи в цялата страна и
привлече интереса дори на CNN.
Авторите на един от първите графити у нас "Косьо, Хубен, Тушев"
днес са успешни художници в Ню Йорк
С един от първите графити в София от 90-те години - "Косьо,
Хубен,Тушев", имената на художниците от провокативната група
XXL "изцапват" центъра на столицата. Днес и тримата живеят в Ню
Йорк, а творбите им се продават за хиляди долари.
"XXL правеше елитарно изкуство с изразни средства от бита и
ниските слоеве на културата, за да разруши стереотипите на
комунистическото и посткомунистическото мислене като атакува
неговите табута - културни, нравствени, сексуални", разказва
Свилен Стефанов, част от най-радикалната група от първото
десетилетие след края на комунизма.
"Но не смятам, че можем да правим паралел между действията
на XXL от 90-те и днешните форми на градско изкуство", отбелязва
проф. Стефанов. "Това беше преднамерена концептуална акция на
художници с много ясен път. Те никога не са били графитаджии в
днешния смисъл", обяснява зам.-ректорът на НХА.
Ако общината обособи места за графити, ще се намали вандализма
Силата и красотата на градското изкуство са в дързостта и
неподчинението. Ще загуби заряд, ако общината обособи място за
такива прояви, защото неговата неочакваност преобръща социалното
съзнание, единодушни са експертите. "Това ще бъдат едни
опитомени млади хора, пространството ще е като клетка", пояснява
Свилен Стефанов.
"Художниците не са луди или престъпници, които да бъдат
скрити от обществото. По-скоро бих се зарадвал общината да
обособи специални места за хилядите безсмислени реклами",
заявява Bozko.
Но като европейска столица София трябва да има определен
облик, а графитите подхождат повече на крайните квартали, на
изоставените места, вагоните и гарите.
"Ще е хубаво да има легално място, на което човек да
упражнява техниката си и то да е достъпно като галерия",
предлага Станислав Трифонов - Nasimo, един от първите графити
артисти у нас и автор на осемметровия портрет на Дядо Добри
върху жилищен блок в кв. Хаджи Димитър.
"Отдавна е необходимо, за да се намали драскането по
паметници на културата. Места в града има много, каналите и
подлезите имат подходящи стени", коментират момчетата от "140
Идеи".
Проекти за всички изкуства, могат да получат подкрепа по
Столична програма "Култура" и да станат част от Културния
календар на общината. Сесията, правилата и критериите се
обявяват на сайта на СО, а комисии с външни експерти оценяват
кандидатите.
Но за да създаде стойностен проект, творецът трябва да
вложи себе си в него, а не просто да се хареса на тълпата, смята
Nasimo. "Здрава идея, мисъл и чувство - само така се създава
изкуство", обобщават "140 Идеи".
* * * *
София и Югозападен регион кандидатстват за европейска
столица на културата през 2019 г.
/АМ/
news.modal.header
news.modal.text