site.btaПравославната църква празнува Цветница - един отнай-хубавите пролетни празници, посветен на посрещането на Исус Христос в Йерусалим

BOBSTH 07:00:30 13-04-2014
NZ1627BO.020 07:00
Цветница - традиции

Православната църква празнува Цветница - един от
най-хубавите пролетни празници, посветен на
посрещането на Исус Христос в Йерусалим

София, 13 април /Димитрина Ветова, БТА/
Православната църква празнува днес християнския празник
Цветница, наричан още Връбница. Празникът се отбелязва в
неделята след Лазаровден, една седмица преди Великден и е един
от най-хубавите пролетни празници. Посветен е на тържественото
посрещане на Исус Христос в Йерусалим с маслинови и лаврови
клонки.
Според евангелските текстове Христос влиза на магаре в
Йерусалим, където го посрещат вярващите с клонки от маслина и го
прославят като месиански цар. Предишния ден Христос е върнал
към живота мъртвия Лазар и е посрещнат от жителите на Йерусалим
като възкресител. Исус Христос доброволно върви стъпка по стъпка
към предначертания край на земния си живот.
На службата в храмовете християните държат в ръцете си
осветени върбови клонки, които заменят палмовите клонки - вайи,
сякаш отново посрещат своя Спасител. Осветяването на върбичките
се извършва на всенощното бдение в събота вечер. След
богослужението християните отнасят осветените върбови клонки в
домовете си за здраве и предпазване от болести и зло. Вярва се,
че осветената върба има предпазна и възпроизвеждаща сила, затова
тя се запазва цяла година пред домашната икона.
Народът нарича празника Цветница, Цветна неделя, Вая,
Кукленден. Цветница е празникът на цветята и на цъфтежа. Според
старите български обичаи имен ден празнуват всички, носещи имена
на цветя, растения, храсти и дървета - Камелия, Цена, Цено,
Цветан, Върбан, Върбинка, Виолета, Здравко, Здравка, Лилия,
Латинка, Теменуга, Теменужка, Цвета, Цветанка, Цветелина, Ясен,
Явор и други.
Сутринта над портите на всяка къща се закичват венчета от
върбови клонки, които предпазват от зло и от неплодородие.
Лазарувалите предишния ден моми се събират на реката, като всяка
носи свое венче и омесения предварително обреден хляб /кукла/ и
изпълняват обичая "кумичене". Венчетата и парчета от хляба се
нареждат на дъсчица и се пускат по течението. Момата, чието
венче излезе най-напред, се избира за "кумица" и тя повежда
моминското хоро към своята къща.
Главно в Североизточна България на този ден се извършват и
обреди, свързани с вярването, че на Връбница "разпускат
умрелите", т. е. те излизат от гробовете си и очакват
родствениците си да им донесат нещо. Преди изгрев слънце жените
отиват на гробища с върбови клонки, плява /или царевични
стъбла/, кандило и вода. Прекадяват и преливат гробовете на
своите родственици. След това забиват клончета от върбата до
гробните паметници и с плявата запалват огън. Въпреки строгия
великденски пост, на този ден се разрешава консумирането на
риба.
Седмицата, която започва в понеделник след Цветница, се
нарича Страстната седмица и означава мъка и страдание.

/НЗ/