site.btaБългарката Красимира Хендри гради успешна кариера в BBC

SM 15:32:31 26-11-2021
MG1529SM.001
Красимира Хендри - българка - BBC

Българката Красимира Хендри гради успешна кариера в BBC


София, 26 ноември /Мартина Ганчева, БТА/
Вече 20 години (с малко прекъсване) българката Красимира Хендри гради успешна
кариера в BBC. В момента тя е главен редактор Международни Новини в BBC World
Service и BBC News. Приоритет в работата й е развитието на многоезичните
кореспонденти на медията. Кариерата си започва в новините на Българското
Национално Радио, преминава през Ефир 2, БНТ, а по-късно през CNN и Al
Jazeera-Лондон. През 2019 г. ръководи няколко успешни инициативи за развитие на
млади таланти в BBC, както и програма за професионално развитие на жени
журналисти. Година по-късно разработва майсторски клас "Дезинформация и
подвеждаща информация в социалните медии", който води в НБУ и УНСС. Родена е в
София, завършва Факултета по Журналистика в СУ, специалност Радио.
По време на конференцията за климата в Глазгоу в края на октомври Красимира Хендри продуцира интервю с Бил Гейтс. Определя го като един от най-напрегнатите моменти в кариерата си. За предизвикателствата в работата, за живота на Острова, за вечната любов към България.


Следва интервю с Красимира Хендри специално за БТА и рубриката BG СВЯТ.



Над 20 години живееш и работиш във Великобритания. Как се промени животът ти за това време?


Естествено е за 22 години животът на всеки човек да се промени, независимо къде живее. При мен всичко е различно. Малко като огледалния свят на Алиса в страната на чудесата. Има го онова паралелно съществуване - малко в България, където са родителите ми и много от най-близките ми приятели и много във Великобритания, където е работата ми, семейството ми и останалата част от приятелите ми, повечето от които дори не знаят къде е нашата държавица.
Лондон е мой дом във всеки смисъл на думата. Доста неочаквано тази година нещата се промениха. Работя по проекти тук и се надявам да бъда полезна. Радвам се, когато мога да предам опита си на колеги в България. А най-съществената и най-красивата промяна в моя живот са двете ми дъщери. Момичетата са почти на 18 и е изключително вълнуващо да наблюдавам как се развиват тези млади жени и да им се възхищавам. Те са умни, силни и здраво стъпили на земята. Уча се от тях всеки ден. На мъдрост, на ясна гледна точка, на трудно достижими цели и на онова сухо чувство за хумор, което само умните хора имат. Да бъдеш майка е прекрасно преживяване. Наслаждавам се на всеки момент с тях.


Как изглежда България отвън?


Нямам отговор на този въпрос, защото за мен България никога не е отвън. Винаги е вътре. Отне ми време, чисто професионално, да свикна да гледам на това, което се случва в държавата ни с безпристрастно око. Работата ми ме научи, че за да продам една история, трябва да изляза от нея и да я разкажа така, че да я разберат по всички точки на света.
България е сложна за обяснение. България е сложна за обичане. Отнема време, но веднъж като я разбереш, остава завинаги. И това за мен е процес. Уча се да я разбирам, за да мога да обясня какво и как се случва тук на ясен и разбираем език.



Как се озова във Великобритания и в BBС?


Сложна комбинация от фактори в личният ми живот и професионалното ми развитие. Рядко гледам назад, но мога да споделя, че ако тогава знаех през какъв ад ще премина, едва ли бих се осмелила да го направя отново. Напуснах България по политически причини, а в БиБиСи се озовах с конкурс. Работех на свободна практика в българската секция на корпорацията, но там ми беше тясно. Явих се на конкурс за продуцент в BBC News и го спечелих. Печелех всеки конкурс след това и така прогресирах в кариерата си. Важно е да вярваш в себе си, да знаеш какъв е твоят unique selling point. На български казано кое е това твое качество, което те прави незаменим за определена длъжност.


Помниш ли първия си ден на Острова?


Беше първи април. Винаги се усмихвам широко на тази дата. Още пазя някъде билета си за обратен полет с БГА Балкан. Никога не го използвах.


А първия ти работен ден в BBC?


Корпорацията има много добра система за подготовка на нови кадри. Чрез нея моето присъединяване към тежката артилерия на световните новини беше лесно. Вълнувах се, но в крайна сметка, когато печелиш място с конкурс и удариш 50 човека в земята, това ти дава криле. Най-трудното за мен беше да свикна с размера на корпорацията и с количеството работа, което трябва да се свърши. Добрата новина е, че моето ръководство винаги ме е подкрепяло, до ден днешен. Важно е да знаеш, че си оценяван. Всеки ден, с всеки проект.



Наскоро се срещна с Бил Гейтс. Определи срещата като "един от най-напрегнатите моменти в кариерата ти".


Интервюто, което направихме с Бил Гейтс, се оказа бомба със закъснител. Никой не беше преценил интереса, който този човек предизвиква, когато се появява на такива събития. Отне ми месеци подготовка, но в крайна сметка неговият екип недооцени колко сложна може да се окаже средата за такова интервю, ако то е направено в публично пространство. Как се интервюира Бил Гейтс по средата на зала Армеец например? Буквално секунди преди записа прецених, че позиция ни не е сполучлива и че трябва да намеря по-добро място. Да де, ама как се намира затворено и тихо пространство по време на световна конференция за климата? Намерих. Трябваше лично да му кажа, че ще се забавим с 10 минути. Той беше изключително спокоен. Отговори, че е идеално и че няма нищо против, защото се нуждае от почивка. Няма думи, с които да опиша този половин час от живота ми. Но в крайна сметка всичко проработи, както трябваше.



Ръководиш няколко успешни инициативи за развитие на млади таланти в ВВС "Future Voices". Какво точно представлява? И могат ли да се включат българи?


"Future Voices" е проект, който ръководих в продължение на две години. Целта му е да намери следващата генерация двуезични репортери за БиБиСи. Търсим млади хора, родени във Великобритания, но свободно говорещи един от 42-та езика, на които излъчваме. Българският не е сред тези езици, защото няма българска секция, но сред моите таланти има една млада и изключително талантлива българка, която говори перфектен арабски и английски и е високо ценена в Арабската секция. Едно момиче, от което аз се уча на мъдрост. Междувременно продължавам работата си като ментор на няколко репортери в Световните служби, подкрепям схемата за развитие на жени в корпорацията и давам всичко от себе си, за да останат тези таланти с нас, вместо да ги грабне конкуренцията.



Има ли български медии във Великобритания?


Има, повечето работят предимно онлайн. Според мен основната им цел е да помагат и да информират българи, които живеят на Острова, но имат проблем с езика. Много често основното в тях са обявите за работа. Преди година близък приятел създаде сайта NewsBG. Следвам тази страница с удоволствие, материалите са написани интелигентно и с много информация.


Стана ли по-труден животът на българите на Острова след Брекзит?


За някои да, за други не. Във Великобритания имаше доста българи със съмнителен статус. За онези, които си изкарват хляба с честен труд, животът не би следвало да бъде по-труден. За другите дойде време да се приберат у дома.


Какво най-много ти липсва от България?


Нищо не ми липсва, аз я нося в сърцето си. Когато много ми залипсва, скачам в самолета и за три часа съм в София. Все пак, ако трябва да съм откровена - телешкото варено на мама, да запаля свещ в църквата "Света Петка Самарджийска" до нас и да посетя гроба на баба ми на задушница. Е, и виното с приятели в някой софийски ресторант, разбира се. Нормалните неща за всеки щастлив емигрант.



Освен че си журналист, се изявяваш и като модел. Наскоро участва в представянето на новата колекция на дизайнерката от български произход Lora Gene. Това ново поприще ли е?


Лора е моя близка приятелка и аз бях изключително поласкана, когато ме покани да представя част от колекцията й. Брандът е в класацията на топ 10 британски модни компании за sustainable fashion. Дрехите се шият в България. Модната индустрия все още пренебрегва, учтиво казано, най-ценния си клиент - жените с по-висока покупателна способност. Това не са 20-годишните. Не са и 30-годишните. Според последни данни, 71% от жените, които купуват дрехи, са над 35+, а 66% са над 50 години. Застанах зад кампанията на Лора като модел, защото за мен модата не е само облеклото, което харесваш и за което плащаш. Модата носи задължения за устойчивост, околна среда и справедливо заплащане. Когато купуваме дреха, купуваме послание и инвертираме в нечия идея за това как трябва да изглеждаме. Трябва да сме сигурни, че приемаме правилното послание.
/МГ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 07:10 на 10.12.2022 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация