BOBSTH 08:05:01 11-12-2021
RZ1827BO.001 08:05
Варна - исторически музей - братя Шкорпил
Мобилно приложение популяризира делото на братята Шкорпил
Варна, 11 декември /Мила Едрева, Данаил Войков, БТА/
Мобилно приложение "Братя Шкорпил - пазители на историческата памет", разработено по идея на археолози от Регионалния исторически музей във Варна, дава богата и не дотам популярна информация за братята Хермин и Карел Шкорпил. За БТА археологът Владимир Славчев разказа, че двамата чехи са представени освен като пазители на историческата памет на нашата страна и като енциклопедични учени, поставили основите на различни науки у нас.
Мобилното приложение е дело на Петър Атанасов. Представянето на братята Шкорпил е свързано и със 120-ата годишнина от създаването на Археологическото дружество във Варна. Организацията е основана по идея на двамата чехи, а началото е на 12 декември 1901 година.
Сред учредителите на дружеството са представители на интелигенцията, администрацията, морски офицери, църквата, разказа Славчев. За председател умишлено е избран тогавашният кмет на Варна. Благодарение на това, че в него членуват директорите на Мъжката и Девическата гимназии в града, се намира място и за музейната сбирка, натрупана дотогава с помощта на братята Шкорпил. През последвалите години Карел Шкорпил става председател на дружеството. Заради огромните му заслуги е преизбиран на поста дори когато се премества да живее в София.
В началото на миналия век археологията не е била университетска специалност, разказа още Славчев. Тогава, за да разчетеш правилно намерените артефакти, са били нужни най-вече огромни познания и изключително богата обща култура. Това не е да отвориш интернет и да се "плъзнеш" повърхностно, а да си чел, осмислял, трупал знания, да мислиш с усмивка, посочи Славчев.
Той уточни, че още от самото си създаване дружеството води обширна кореспонденция с аналогични организации от цял свят, което става благодарение на авторитета на братята Шкорпил. По думите му никой от членовете на организацията не е получавал заплащане, а хората са давали освен членски внос и допълнителни средства, които са ползвани за проучвания.
Няма област, в която братята Шкорпил да не са работили, допълни Петър Атанасов. Освен основатели на археологията у нас, те са и първите картографи, техен е първият учебник по география, описват различни растителни и животински видове по българските земи. Безспорно обаче най-силно са радеели за съхраняване на историческото минало, защото са виждали, че то се руши заради незнанието и неграмотността на самите новоосвободени българи, добави той.
Всъщност благодарение на Карел Шкорпил днес имаме музеи в областните градове, допълни Славчев. По думите му той се е борил за независимостта на археологическите дружества по места, тъй като няколко пъти е имало опити да бъдат поставени под шапката на новосъздадените институции в София. Визията на Карел Шкорпил обаче е била, че всеки град има право да има свой музей и той успява да се противопостави на изземването на артефакти към столицата.
Карел Шкорпил е бил и блестящ математик, допълни Славчев. По думите му неговите изчисления при различни проучвания и картографиране са били поразително точни. Направени съвременни снимки със сателит показват, че разминаването на координатите, оставени от него, са само с метър на два километра. Сега тези измервания са въпрос на технологии, тогава всичко е било методология и знания, разказа археологът.
Интересно е, че братята Шкорпил са имали много широка "шпионска" мрежа в страната, допълни Атанасов. По думите му освен активна кореспонденция с важни институции в Европа и по света, те са си пишели много и със селски учители, които са ги държали в течение за случващото се в техните региони. Благодарение на това неведнъж са спирани иманярски набези, откривани и опазвани са ценни артефакти и исторически паметници. Освен на селските учители, братята, които също са били преподаватели, са разчитали и на бившите си ученици, пръснати из цялата страна.
Сред любопитните факти от живота на Шкорпил е и това, че има кореспонденция между тях като представители на Археологическото дружество и тайния кабинет на цар Фердинанд, допълни Атанасов. Това е била консултативна група от експерти, назначени от владетеля, които са действали като негови съветници. От намерените писмени източници е видно, че когато Фердинанд е идвал на почивка лятото в Евксиноград, задължително се е обаждал на двамата чехи. Братя Шкорпил обаче са били много по-близки със съпругата на царя Елеонора, допълни Атанасов. Тя дори е станала член на Варненското дружество и често е дарявала средства за дейността му. От архивите е видно, че царското семейство е правело доста дарения, но не заедно, а поотделно. Тъй като царица Елеонора е имала интерес към археологията, тя е дарявала за музейната сбирка и различни артефакти. Карел Шкорпил пък я е развеждал по изследваните от него исторически паметници, като има техни снимки правени в Плиска и на Мадарския конник.
Атанасов разказа още, че със сигурност владетелите са ходили и в Аладжа манастир край Варна, защото има писмено свидетелство, че съвсем младият престолонаследник Борис е започнал да се катери по скалите и адютантът е имал проблеми докато го свали. Връзките на братята Шкорпил и Археологическото дружество с владетелското семейство остават и след абдикацията на Фердинанд, допълни Атанасов. Причината е, че цар Борис Трети също е имал слабост към археологията и историята, поради което е посещавал музея във Варна.
/РЗ/
news.modal.text