site.btaФотографски проект на Росина Пенчева вдъхнови български композитор в Канада

SM 17:03:01 14-12-2021
DD1700SM.011
Култура - изкуство - проект

Фотографски проект на Росина Пенчева вдъхнови български композитор в Канада

София, 14 декември /БТА/
Фотографският проект на Росина Пенчева - "Дом на културата - визуално съхранение", вдъхнови българския композитор Димитър Пенчев, който живее и работи в Канада, да напише музика към него.

Двамата творци се познават от годините на обща работа за спектакъла "Ромео и Жулиета" на Драматичния театър в Габрово, поставен от режисьора Петринел Гочев през 2013 г. Тогава Димитър Пенчев се завръща в България, по покана на режисьора, за да напише музиката към спектакъла, а Росина Пенчева, по собствените й думи, е толкова вдъхновена от работния процес, че това формира, занапред, посоката и темата на документалната й фотография.

Пенчев е известен в театралните среди в България с двете си номинации за "Аскеер" като при втората печели наградата за "Епични времена" по Йордан Радичков в Пазарджишкия театър.

Днес той живее в Торонто, където работи като композитор на театрална и филмова музика, и е интердисциплинарен артист. Продължава и кариерата си на концертен пианист, търсен е като камерен музикант и изпълнител на класическа и съвременна музика.

В момента работи над втория си солов албум "Отправни точки", за който тече кампания за набиране на средства.

Росина Пенчева е фотограф с интерес към културното наследство. Дълги години е работила за регионалния етнографски музей "Етър" в Габрово и е посланик на Homo Faber - инициатива за творчество и занаяти на швейцарската фондация "Микеланджело". Документалните й проекти проследяват работата на различни артисти и занаятчии в моментите, когато се ражда тяхното творчество.

Проектът "Дом на културата - визуално съхранение" обединява архитектурно наследство, съвременна музика, видео и фотография, за да създаде визуален архив на автентичния интериор на една от знаковите сгради в Габрово - дома на културата "Емануил Манолов", строена през 1964 г. по проект на знаменития архитект Карл Кандулков. /ДД

/ДД/