site.btaПравенето на мартеници е поминък за все повече хора

BOBSTH 06:30:01 25-02-2016
AM1442BO.003 06:30
мартеници - поминък

Правенето на мартеници
е поминък за все
повече хора


Велико Търново, 25 февруари /Марина Петрова, БТА/
Правенето на мартеници е поминък за все повече хора, а предлаганите артикули на базарите за мартеници са илюстрация за тенденциите, модата и вкусовете в обществото, твърди Йоана Миланова, която от пет години се занимава с производството на традиционния български символ. В интервю за БТА тя разказа, че за много хора изработката на мартениците е поминък.
Мартеницата е част от българската национална символика, която не е застрашена от изчезване. От една страна отличава българите, а от друга дава препитание на много хора, отбелязва Йоана. Всяка пролет тенденциите са различни, затова е интересно както за производителите и продавачите, така и за хората, които купуват мартеници, за да зарадват своите близки.

Предпочитани са мартеници, които са
изработени от естествени материали

Йоана Миланова обясни, че подготовката за всеки следващ сезон започва в края на март и обхваща почти цялата година до началото на следващия февруари. Нейният опит сочи, че за този период могат да се произведат между 4 и 5 хиляди мартеници.
Мартеници произвеждат както хора, нуждаещи се от доходи, така и запалени любители на приложните занаяти. Сред тях има счетоводители, журналисти, учители, спортисти. Това е труд, съчетан с много въображение и идеи, отбеляза Йоана Миланова, която е завършила психология и регионална сигурност.
За да привлечеш купувач, трябва да спазиш традицията, но и да персонализираш всяка една мартеница, казва Йоана. Според нея все повече хора предпочитат мартеници, изработени от естествени материали.
Напоследък най-търсени са мартениците, изработени от натурална вълна, с вплетени дървени или керамични мъниста, посочи тя.
Голям е интересът към тъканите мартеници, които пресъздават стари български езически символи, като розетката от Плиска, знаците на прабългарските династии, изображения на глаголическа и руническа писменост, тракийският конник и други белези на цивилизацията, съхранени и открити по българските земи, посочи Миланова.
Хората, които искат да изпратят мартеници на свои близки в чужбина търсят по-универсално звучене. При тяхната изработка нишките в бяло и червено могат бъдат комбинирани с други елементи, като полускъпоценни камъни или сребърни орнаменти. Това е обяснимо, защото ние българите знаем колко е древен символът, но за хората в чужбина, той остава екзотичен и трябва да бъде адаптиран, смята Йоана.
В нашата традиция мартеницата се връзва на напъпила клонка и се носи не повече от месец, докато за хората, които живеят в чужбина ще бъде трудно да обяснят този обичай, затова предпочитат да дадат по-дълъг живот на символа, носейки го като бижу, допълва тя.
Когато майстори своите мартеници Йоана предпочита да вплете зелен конец, вместо да постави синьо мънисто. Зеленият цвят е част от българската представа за пролетта и новото начало, затова е по-подходящ от синия, смята Миланова. От друга страна бялото, зеленото и червеното са част от българския трибагреник и са предпочитани от хората, които гледат патриотично на традицията, отбеляза тя.
Нов момент от няколко години насам е към мартеницата да бъде поставено късметче, отбелязва Йоана. В нейния случай късметчето е народна поговорка или мъдрост. Така устната и приложната традиция вървят ръка за ръка, коментира плетачката.

От чужденците най-много мартеници
си купуват румънците

Над 200 са майсторите на мартеници във Велико Търново. Всяка пролет те кандидатстват за места в пролетния базар, организиран от общината и очакват с нетърпение кой какво ще покаже.
Базарите, разположени по протежение на главната улица от стария град към централната зона, са се превърнали в своеобразна атракция за туристите, които посещават Велико Търново.
Йоана споделя, че от чужденците най-много мартеници си купуват румънците, може би защото и при тях този обичай е запазен.
Туристите от Китай и Япония снимат, радват се на разнообразието, но рядко си купуват. Англосаксонците, французите и италианците купуват мартениците като сувенири. Това пък провокирало производителите и на много от щандовете се предлагат мартенички-магнитчета, разказа тя.
По думите на Миланова професионалисти и любители - народопсихолози могат да се разходят по мартенските базари и да извлекат много поуки. Класическите доскоро "Пижо и Пенда" почти не могат да бъдат открити на сергиите, заместени са от емотикони, които пресъздават различни настроения, но предпочитанията са привнесените от интернет усмивки да са втъкани или ръчно нарисувани.
Местните производители на мартеници не се притесняват от вноса, защото хората все повече търсят изделията, в които е вложена личната енергия. Тук отново идва на помощ фолклора, тъй като майсторите предлагат и "наречени" мартеници. Наречени за късмет, за щастие, за рожба, за сполука.
През тази година майсторите на мартеници от Велико Търново са решили на 1 март да продават облечени в народни носии, тъй като приемат своята работа и като мисия.
/АМ/