site.btaУрановите концентрации в Трънско нямат промишлена стойност, според експерт

BOBSTH 16:50:31 08-12-2016
AM1648BO.008
Трън - златодобив - интервю

Урановите концентрации в Трънско
нямат промишлена стойност,
според експерт


Трън, 8 декември /Елка Робева, БТА/
Урановите концентрации в Трънско нямат промишлена стойност. Това заяви в интервю за БТА инж. Стефан Лазаров - служител на бившето дружество "Редки метали" и ръководител на групата, провела най-мащабните търсещо проучвателни и оценъчни работи за наличие на уранови руди в района на община Трън.
Обществеността в граничния край е притеснена от постъпилото инвестиционно предложение на "Асарел - Инвестмънт" ЕАД за добив на златно-сребърни руди в Трънско. Живеещи в района се опасяват, че ще се експлоатират и стари уранови залежи, което според тях ще бъде пагубно за хората и околната среда. Затова утре сдружение "Трън", Трънското културно-просветно дружество "Руй" и Инициативен граждански комитет "ЗА чистата трънска природа" организират дискусия на градския площад в Трън.
В мина "Злата" не е обосновано да се говори за добив на уран, казва инж. Лазаров. По думите му районът е неперспективен в ураноносно отношение. Мина "Злата" изобщо не е действала като уранодобивно предприятие, уверява експертът. Според него тя е част от "Злата" ООД - едно от многото дружества, на които е разделена фирмата "Редки метали" след постановлението на Министерския съвет за прекратяване на уранодобива в България.
Днес уранодобив у нас няма, но дори и да не беше така, конкретно в мина "Злата" не е обосновано да се говори за добив на уран, посочва Лазаров. По думите му естественият радиационен фон не се дължи на стопанска дейност. Той е свързан с геоложките особености на скалния масив. Ако има притеснения за гама излъчванията, много по-добре е да има минна дейност, за да се следят и управляват тези естествени процеси, заявява специалистът.

Следва цялото интервю:

Въпрос: Г-н Лазаров, утре на площада в Трън ще се проведе дискусия във връзка с постъпилото инвестиционно намерение за златодобив на "Асарел - Инвестмънт" ЕАД. Организаторите на проявата твърдят, че разполагат с документи, доказващи уранови залежи в територията, отредена за бъдещата златна концесия. Те се позовават на ревизии на "Управление за геоложки проучвания", правено през 1957-1958 г., които установили, че урановата минерализация е привързана главно към златоносната жила. Най-високите концентрации на урана са в залбандите на жилата, а така също и в пукнатините и разломите, които я секат, посочват противниците на проекта. Какъв е Вашият отговор на подобни твърдения?
Отговор: През 1985 г. на ръководена от мен група беше възложено да извърши геологопроучвателни работи за търсене на уранови орудявания в района на Трънско Краище и заключенията бяха, че районът е неперспективен в ураноносно отношение. Този въпрос и резултатите от проучванията лично аз съм ги докладвал на научно-техническия съвет по въпроса.
Съгласно по-рано установеното наличие на уранови орудявания, търсенето ни беше насочено основно в мина "Злата".Там бяха регистрирани отделни участъци с повишена радиация, затова работихме там. Изследвахме тези аномални участъци, както и много други новооткрити аномалии. Оценката беше, че урановите концентрации нямат промишлена стойност. Така че беше взето решение групата да не продължава проучването на уран и да се насочи към търсене на нерудни суровини.
За наличие на уран по главната златоносна жила се споменава само в два доклада през далечните 1958 г. и 1960 г. До закриване на мината през 1974 година са правени множество замери в рудните хоризонти, но установени уранови тела и минерализация в отчетите няма. Ние през 90-те години също нищо не открихме.

Въпрос: Според природозащитниците през 1987 година в находище "Злата" е установено, че в пределите на "Главна жила" се набелязват 8 урановорудни тела на дълбочина 120 м до 150 метра от повърхността. Дължината на рудните тела е 15-55 метра с дебелина 0,65 до 2,00 метра, а съдържанието на уран е оценено от 0,033 % до 0,133 %. Отбелязани са две рудни тела с дебелина от 0,1 м до 1 метра, със съдържание на уран от 1,61% до 0,656%. На основание тези данни, специалистите, провели проучванията, правят извод, че находище "Злата" се явява обект с ураново орудяване. Изчислени са прогнозни ресурси за уран, а находище "Злата" се явява перспективно, твърдят противници на проекта.
Отговор: Това са нищожни количества, които не се експлоатират. Ние в продължение на пет години работихме в този район, с канадска и американска апаратура. Положихме много усилия, но не можахме да изчислим добивни ресурси, а само прогнозни. До закриването на мина "Злата" също не бяха открити.
Нека да е ясно, че в Трън никога не е имало уранодобив, няма доказани запаси на уран, а за уранодобив изобщо не може да става дума. Мина "Злата" изобщо не е действала като уранодобивно предприятие. Тя е част от "Злата" ООД - едно от многото дружества, на които е разделена фирмата "Редки метали" след постановлението за прекратяване на уранодобива в България. Правени са проучвания за уран, открити и иззети за изследване са само две рудни тела с общ размер 7 м на 2,65 метра и съдържание на уран под 0,1 процента. Абсолютно безспорно е, че районът на мина "Злата" получава оценка като неперспективен в ураноносно отношение. Днес уранодобив в България няма - той е прекратен с постановление на Министерския съвет, но дори и да не беше така, конкретно в мина "Злата" не е обосновано да се говори за добив на уран.

Въпрос: Според огласено становище на сдружение "ТРЪН", Трънското културно-просветно дружество "Руй" и Инициативен комитет "ЗА чиста Трънска природа" в началото на 90-те години на миналия век е извършен експериментален добив, а мина "Злата" е закрита поетапно до 31.ХII.1995 г. като уранодобивно предприятие.
Отговор: Извършен е експериментален добив, но на злато и сребро. Лично аз съм взел пробата и съм я запазил частично за спомен, мога да я покажа.

Въпрос: Може ли да се говори за повишена радиация в Трънско?
Отговор: Радиация има навсякъде около нас, ние живеем съвсем нормално с нея. Внимание заслужават случаите на завишен радиационен фон и то, когато е завишен над нормите.
В района на Трън, и конкретно при мина "Злата", за естествения радиологичен статус допринасят скалите, изграждащи скалния масив.Там има гранити, а за този вид скали е характерен по-висок радиационен фон. Но веднага трябва да подчертаем, че той е по-висок спрямо други видове скали, а не е по-висок спрямо нормалните нива на радиация.
За Трънско, както и за много други места в България и в света, където има гранити, естествената радиация е по-висока, но е в рамките на границите, които приемаме за нормални.
В района са регистрирани множество естествени аномалии.Те обаче са в отделни точки с размер от няколко сантиметра, рядко по няколко метра. От аномалните стойности на гама излъчванията при тези отделни точки не може да се прави заключение за аномалии в общия фон на целия район.

Въпрос: Възможно ли е да се увеличи радиацията, ако започне златодобив в района? Има ли опасност за населението?
Отговор: Златодобивът е възможност за района, а не заплаха. Естественият радиационен фон не се дължи на стопанска дейност. Той е свързан с геоложките особености на скалния масив. Но, ако някой има притеснения за гама излъчванията, то тогава е много по-добре да има минна дейност, за да се следят и управляват тези естествени процеси. Тоест, златодобивът няма да увеличи радиационния фон, а ще осигури повече данни и информация по темата, щом това е важна тема за населението.
/АМ/