site.btaСтъпила на античната крепостна стена, край Хисар капия, величествено се издига Куюмджиевата къща

BOBSTH 10:40:31 09-01-2017
AM1038BO.001
Пловдив - Възрожденски къщи - Куюмджиевата къща

Стъпила на античната крепостна стена,
край Хисар капия, величествено се издига
Куюмджиевата къща


Пловдив, 9 януари /Дима Шопова, БТА/
Късно-възрожденските къщи в Пловдив са симетрични и повечето са строени към средата на 19 век. Те са повлияни от цариградската архитектура, но са силно индивидуализирани и демонстрират финансовите възможности и имиджа на собствениците им. Това каза в интервю за БТА Виктория Карацанова от ОИ "Старинен Пловдив".
По думите й Пловдивската симетрична къща заема голяма площ. Тя е с кобиличен или триъгълен фронтон и множество етажни разширения и еркери, елипсовидни салони, трираменни стълбища, много външни и вътрешни прозорци. Обикновено тези къщи се намират в широк двор и заедно с помощните сгради, като стопански постройки, кухня и слугински помещения, мааза,баня, представляват цял комплекс, функционален и съобразен с възможностите на ландшафта.
В Пловдивския варош една от тях е Куюмджиевата къща. Една от най-забележителните възрожденски къщи под тепетата, запазили се в нашите земи. Стъпила с източната си фасада на крепостната стена, тя е построена по поръчка на пловдивския търговец Аргир Куюмджиоглу /Куюмджията/ през 1847 г. и отразява вкуса на богатия пловдивчанин, търговец на аби. Тя е една от първите пловдивски симетрични къщи, в които стаите са разположени симетрично около голям салон/приемна. Тя е и първата къща в Пловдив проектирана и построена от самоукия родопски майстор-строител хаджи Георги Георгиев от родопското село Косово.

Къщата на Аргир Коюмджиоглу е бисерът
на българската възрожденска архитектура в Стария град

Къщата на Аргир Коюмджиоглу е не само бисерът на българската възрожденска архитектура в Стария град, но и символ на древността и вечността на Пловдив, думи, които градът е изписал на герба си. Тя здраво е стъпила с основите си на стената на античния град, която е била достроявана и възстановявана и през Средновековието. Непосредствено до нея е входната порта на Акропола, наричана сега Хисар капия, през която хилядолетия са влизали в града стоки, пътешественици и странници. И завоеватели. Заедно с Хисар капия, крепостната стена и църквата "Св. Св. Константин и Елена" Куюмджиевата къща образова едно от най-живописните кътчета в старинната част на Пловдив. Къщата на Куюмджията се откроява с великолепната си фасада, богато украсена с декоративни елементи и е визитната картичка на българския барок. Атмосферата на спокойствие и елегантност, които лъхат от голямата сграда, се допълват от озеленения двор с фонтан и зелена магнолия над него.
Собственикът на къщата, която се откроява с великолепната си фасада, определяна като връх на бароковата архитектура, е пловдивският търговец Аргир Куюмджиоглу, който е имал възможността да си поръча построяването на къща с внушителните четири етажа, всеки с площ от 570 кв. м. В основата на вътрешното разпределение на къщата са два големи салона, около които има по 3 стаи, всички с уникални дърворезбовани тавани - истински шедьовър на българското резбарско изкуство. Заедно с останалите 6 стаи на приземните етажи те имат над 130 вътрешни и външни прозореца. Те обилно осветяват обширните салони и стаи и символ на стремежа към светлина, обхванал България през епохата на Възраждането.
Подобно на останалите възрожденски къщи и тук акцентът е поставен върху представителния приемен салон (хайет) на втория етаж, издаден дъгообразно под портика към двора. Характерна за него е овалната централна част, завършваща със силно профилиран дъсчен таван, издигнат на висок изписан холкел. Салонът на първия етаж е с внушителни размери - 18.5/11 м и около него са разположени стаите, които са с ярка декоративна украса по стените и с резбовани тавани, изобразявайки "слънца". Те имат и по няколко елегантно извити "алафранги". Къщата е имала представителни функции, заради което е наричана Царската къща. От източната страна къщата, "стъпила" върху старата крепостна стена, е на четири етажа, а от към двора - на два.
След Освобождението Аргир Куюмджиоглу заминава при синовете си на Запад и изоставя сградата. В края на 19 век тя става девически пансион, а по-късно шапкарска фабрика, оцетна фабрика, склад за брашно. През 1930 г. е откупена от тютюневия търговец Антонио Коларо. Той решава да я поукрепи и излива доста бетон в основите й, но не му достигнали средства за ремонта. Общината покрива задълженията му и взема имота. Това става през 1938 г. по инициатива на тогавашния кмет на Пловдив Божидар Здравков. Той от своя страна я определя за къща-музей и през октомври 1943 година за посещение в нея е отворен Народният етнографски музей. Постоянната експозиция е открита през 1952 година, а 10 години по-късно тя е обновена изцяло. Уникалната сграда днес е национален паметник на културата.

Днес в Кюумджиевата къща се помещава
Етнографския музей в Пловдив

Експозицията обхваща исторически територията между Стара планина и Средните Родопи и от горното течение на река Марица до Чирпанските възвишения и показва богатата материална и духовна култура на Пловдивския край. Тя проследява развитието на селското стопанство, занаятите и търговията.
Представено е голямото разнообразие на народната култура - облекло, тъкани, шевици, музика и танци на основните етнографски групи в региона - рупци и тракийци.
Музеят съхранява над 40 000 движими паметници на културата. В романтичния й двор ежегодно се провежда Международният фестивал за камерна музика и много други артистични прояви, представяния на книги, художествени изложби.
/АМ/