site.btaЕдин от символите на Стария Пловдив Балабановата къща извисява снага на три улици

BOBSTH 06:45:01 24-01-2017
AM1429BO.005 06:45
Пловдив - Възрожденски къщи - Балабанова

Един от символите на Стария Пловдив
Балабановата къща извисява
снага на три улици


Пловдив, 24 януари /Дима Шопова, БТА/
Един от символите на Стария град - Балабановата къща, извисява величествената си осанка на три улици. Заедно с "бялата къща" на хаджи Власаки Чохаджията и Трасето на император Марк Аврелий (Лапидариума) образува уникален ансамбъл, съчетал в себе си различни културно-исторически пластове. Това разказа за БТА директорът на Общински институт "Старинен Пловдив" Минко Кафтански.
Балабановата къща е построена в началото на 19 век от богатия пловдивски търговец и лихвар, член на кафтанджийския еснаф, хаджи Панайот Лампша. В края на столетието тя става собственост на Христо Геров, племенник на възрожденеца Найден Геров, а последният й собственик, с чието име е известна, е търговецът на дървен материал Лука Балабанов. През 1935 г. постройката е в окаяно състояние и е съборена. Едва в периода 1976 - 1979 г. къщата е възстановена според оригиналното заснемане на видния пловдивски архитект Христо Пеев.

Архитектурата на Балабановата къща
наподобява на богатите къщи
от крайбрежието на Босфора

Точно по това време - началото на 19 век, в околностите на Цариград строителството на къщи е силно повлияно от модните тенденции, идващи от Западна Европа, особено от барока. Полъхът на Изтока, наред със западноевропейската изтънченост и топлината на българското светоусещане, създават нейното неповторимото излъчване, уточнява Кафтански. Тя е на два етажа с обща площ 546 кв.м., като приземният етаж представлява продълговат пруст /вътрешен закрит двор/ с висок таван, около който са били разположени стопански и домакински помещения. Пространството е раздвижено, несиметрично.
Влизайки през главния вход - широката врата откъм двора - се вижда кьошк, през който се минава в работния кабинет на търговеца, а вляво двураменна стълба води към обширен салон с няколко стаи. Тежката дървена порта, в срещуположния край на пруста, с впечатляваща желязна брава с резе и лост, се отваря към улицата, на която са разтоварвали талигите със стоката.
Характерните компоненти за интериора включват резбовани тавани, комбинирани и измазани с изписана дъгообразна средна част, във всяка стая уникални и неповторими (украсата на таваните включва елементи като слънце, растителни мотиви, розетки и др.); алафранги, които представляват своебразни ниши в една от стените на стаята с предимно декоративен характер, някои от тях са изрисувани с абстрактни пейзажи. От пруста до горния етаж се стига по друга вътрешна стълба.

Интериорът впечатлява
с богата украса и наредба

Интериорът, решен в напълно симетричен план, впечатлява с богата украса и наредба. Посредством стройни дървени колони представителният салон (хайет) условно се дели на три части - кьошк за музикантите с уютен кът за дамите, обзаведен с изящни мебели с инкрустиран седеф и бюфет в бароков стил, изработен от български майстор през втората половина на 19 век в Цариград, централна част, над която грее резбованото слънце на тавана, с акцент елегантна елипсовидна маса, заобиколена от леки ратанови австрийски столове.
Погледът привлича оригиналната еладия (съд за цветя), поставена върху красива дантелена покривка. Това е било мястото, където по време на приеми се е танцувало.
Третата част се оформя от пространството около прозорците към двора, където собственикът и неговите гости са се оттегляли на разговори, седейки на комфортната гарнитура в стил "Бидермайер".
Около хайета са разположени симетрично четири стаи.Те са с еднакви размери и сервизни помещения. Непосредствено срещу стълбището се намира трапезарията, обзаведена с тежки тъмни мебели, изработени в средата на 19 век в София - голяма маса, кожени столове с висока облегалка, кресла, канапе със скрин и шкаф. До трапезарията се е намирал дрешникът, а до него представителният работен кабинет, в който собственикът е канил своите делови партньори.
И сега могат да се видят красиви виенски мебели във френския стил "Ампир". Впечатление правят двата стола, предвидени за дамите с дълги широки тоалети, наречени отоманки. Особено красиви са писалището, канапето с фурнир от махагон и кристалните огледала. В срещуположния край на хайета се намират двете дамски стаи. Вляво е позлатената зелена стая с френски мебели в стил "Ампир" - комфортни кресла, столчета и канапе с оригинални облегалки и голямо огледало. Вдясно е синята позлатена стая в стил "Рококо" и "Сецесион" с уникален детелиновиден таван, застлана с автентичен килим от Дамаск. Пространството между двете стаи се оформя от бароковото портманто, кръгла маса с красива жардиниера и отново импозантно кристално огледало.

Днес в Балабановата къща
се води разнообразен културен живот

Освен със своята постоянна експозиция от мебели и картини, днес Балабановата къща привлича с разнообразния си културен живот. Тя е многофункционален културен център за изложби, конференции, срещи с дейци на културата, камерни концерти, театрални постановки, творчески и други делови срещи.
В продължение на много години нейните врати са отворени за хиляди туристи и за най-високопоставени гости на страната и града. Тя е паметник на културата от регионално значение.
/АМ/