site.btaБългарка твори поезия във Виена и разпространява постиженията на културата ни по света

SM 16:27:02 11-01-2022
MG1624SM.002
българка - Виена - поезия

Българка твори поезия във Виена
и разпространява постиженията на
културата ни по света


София, 11 януари /Мартина Ганчева, БТА/
Катя Кремзер е поет и журналист. Българката, родена в София, от години живее във Виена, отразява културни събития в чужбина и разпространява постиженията на българската култура по света. Има три издадени книги, а нейни стихове са включени в антологии на български, сръбски, македонски, украински, турски и арабски език.



Светлана Желева от Sanus et Salvus - здравния сайт на българите в Австрия разговаря с Катя Кремзер. Следва част от интервюто.


Г-жо Кремзер, животът ви се дели на софийски и виенски период. Как се озовахте във Виена, имахте ли трудности с адаптацията тук? Какви бяха тогава Виена, Австрия?


Със съпруга ми, който е австриец, живяхме първо осем години в България. Там сключихме брак, там се родиха децата ни. Това беше по мое желание, аз не исках да заминавам никъде и той прие да остане в България. Създадохме собствен бизнес в София в областта на електрониката и софтуер. Беше в първите години на демокрацията и промените, които никак не бяха леки по отношение на стабилност и бизнес среда.


След атентата на 11 септември 2001 година на Световния търговски център в Ню Йорк, в целия бранш настъпи криза и проектите намаляха, а в България беше почти невъзможно да се спечели конкурс по нормалния начин. Бяхме принудени да заминем спешно за Виена цялото семейство, за да търсим клиенти и да спасяваме бизнеса си и работните места. Дори и тогава добри програмисти се намираха и задържаха трудно, не искахме да загубим вече обучените си и опитни кадри.


Тази промяна беше изключително трудна за мен, защото не познавах никого, а децата ми не бяха навършили още четири години. В България бяха всичките ми роднини, приятели и колеги, бизнес партньори, хора които ме познаваха и уважаваха, с които си помагахме. Оказах се във Виена сама, непозната и изолирана, не знаех още добре езика. Усещах пренебрежителното отношение към мен като към чужденка и тогава за пръв път разбрах, че думата Ausländer (чужденец) тук има негативен смисъл. По онова време Австрия беше много по-консервативна и не добре настроена към чужденците. Нещо, на което не сме свикнали в България, където ги посрещаме гостоприемно и радушно.
С годините Виена се превърна в космополитен град, да не говорим, че огромна част от работещите в Австрия са от съседните държави. Процентът на чужденците, които живеят и работят тук, се увеличи неимоверно и хората свикнаха с това. Но всеки, дошъл да живее и работи тук, трябва да полага много повече усилия, за да се доказва и да бъде приет.



Пишете стихове. Човек в наши дни може ли да се издържа с поезия?


В живота си съм направила много завои и избори, различни от дарбите и наклонностите, които имах в детска и ученическа възраст. Първо зарязах голямата си мечта - музиката и пеенето, танците, после по-късно след гимназията и литературата и поезията, която бях започнала да пиша тайно още тогава. Не слушах сърцето си, не се считах за достатъчно добра, а и близките не ме подкрепиха. Направих напук на тях, (а всъщност на себе си), като избрах съвсем друга посока - първо инженерно образование по електроника, после икономист.
Но всяко нещо, което съм учила и правила, е било със сърце и желание да дам максимума от себе си. За мен, това е да си отговорен към това, което правиш или учиш. Даже баща ми се изненада тогава, че съм човек с артистична душа и наклонности, а избирам точните науки.
От талантите си, от дарбата, човек не може да избяга. Мисля, че Бог ни връща към това, което не сме довършили, а имаме потенциал за съзидание. Така се случи и с мен, върнах се към поезията, след като не бях писала нищо повече от десет години. Задържаното и неизказаното, в един момент категорично си намират път навън и дори за моя голяма изненада, като че ли само това са чакали, се заредиха стихове след стихове, а след това и книги, срещи с читатели, премиери и представяния.
В наши дни е трудно човек да се издържа с поезия, въпреки че има автори, които го правят, но те само с това се занимават и цялото време им е отдадено на реализацията и писане на книги, тяхното представяне и разпространение. Но почти всички поети, които познавам, се издържат и с нещо друго, като учители или журналисти, редактори или съвсем други професии.
За съжаление и аз нямам възможност да се отдам изцяло на писането на книги и тяхното разпространение, да не говорим, че има много сбъркани неща по отношение на книгоиздаването в България, финансирането на този процес и разпространението, рекламата на автора и книгите. Кой може сам да финансира всичко това? В Австрия и въобще, в западните държави, нещата стоят по съвсем друг начин.


Интересуват ли се австрийците от българска поезия?
На този въпрос е трудно да се отговори, защото твърде малко български поети са преведени на немски и издадени тук. Пак опираме до системата на финансиране на преводите и книгоиздаването в България, на рекламиране на авторите и техните книги. Въпреки че в последните години възможностите за участия в конкурси и програми на Министерството на културата и общините по финансиране на културни проекти се увеличиха многократно, твърде малко автори наистина успяват да получат съдействие и подкрепа. Поради това, в Австрия са познати само няколко имена на български поети и писатели.


Цялото интервю на Светлана Желева с Катя Кремзер можете да прочетете тук.

/МГ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 12:38 на 23.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация