site.btaПловдивският музей гостува в Плевен по повод националния празник с уникални реликви

BOBSTH 06:32:01 03-03-2018
AM1427BO.010 06:32
Плевен - музей - изложба

Пловдивският музей гостува в Плевен
по повод националния празник
с уникални реликви


Плевен, 3 март /Малин Решовски, БТА/
Регионалният исторически музей - Пловдив гостува в Плевен с ценни експонати от своя фонд по повод националния празник 3 март и 140-годишнината от Освобождението на България. Това съобщиха за БТА от Регионалния военноисторически музей в Плевен. Експозицията е подредена в къщата-музей "Цар Освободител Александър Втори" в Плевен, която пази спомена за историческата победа при града и Плевенската епопея, решила победоносния изход на Руско-турската война от 1877-1878 година.
Ценната колекция е подредена под мотото "Уникални реликви от Българското възраждане и национално освобождение" и представя лични вещи на доктор Георги Странски, а входът за нея е свободен.

Георги Странски
е бил приятел
на Христо Ботев

Д-р Георги Странски е роден през 1847 година в град Калофер. Началното си образование получава при даскал Ботю Петков и расте заедно с неговия син Христо Ботев. Те остават близки приятели до смъртта на поета. През 1867 г. Георги напуска Калофер и се установява в Галац, където попада в средата на българската емиграция и споделя нейните идеи. През 1874 г. завършва факултета по медицина в Букурещ. Работи като ординатор в букурещката болница "Колентина" и защитава докторат на тема "Няколко думи за дифтерията". През тези години продължава връзките си с българските революционери и отново се сближава с Христо Ботев.
Когато през юли 1875 г. Христо Ботев решава да се ожени за Венета Рашева, избира д-р Георги Странски за кум. По-късно той става и кръстник на дъщеря му Иванка. За техните близки отношения историците съдят и от писмото на Христо Ботев, написано на борда на кораба "Радецки" до Грудов, Кавалджиев и Странски: "Странски, Иди у дома, поздрави жена ми, детето ми и повни, че ако бъда жив, то аз ще бъда най-признателният твой приятел и не забравяйте Вашият Ботйов "Радецки", 17 майя 1876".
В средата на юни 1876 г. избухва Сръбско-турската война и д-р Георги Странски заминава за Белград по покана на Румънския червен кръст, като лекар-доброволец в румънската болница, предоставена на сърбите. Това е неговото бойно кръщение.
Когато започва Руско-турската война 1877-78 г. д-р Странски отново се зачислява като лекар-доброволец и заминава на фронта. Член е на екипа на медицинската служба на румънската армия, водена от професор доктор Карол Давила. Работи във военновременните лазарети край Плевен, основно при с. Гривица и спасява стотици ранени и болни. Остава в Плевен и след освобождението на града на 10 декември 1877 г. Младият лекар активно се включва в ликвидирането на последствията от продължителната блокада на града - подобряване на санитарното състояние на Плевен и околностите му и овладяване на епидемиите.

Д-р Г. Странски става първият управител
на най-старата болница в България - Плевенската

След подписването на Санстефанския мирен договор на 3 март 1878 г. д-р Г. Странски е назначен за окръжен лекар и управител на плевенската болница. Като такъв той е избран за депутат в Учредителното Събрание и Първото Обикновено Народно Събрание. След разпускане на събранието д-р Георги Странски продължава лекарската си практика в Пловдив. Там през 1879 г. създава семейство с Екатерина Гешова. Младият лекар счита за свой дълг да се включи активно в обществено-политическия живот на Източна Румелия. Той е един от основателите и ръководителите на Либералната партия.
През следващите години постепенно набира скорост идеята за присъединяването към България на териториите, откъснати от Берлинския конгрес. През май 1885 г. д-р Странски е привлечен от Захари Стоянов и включен в състава на БТРЦК. През нощта на 5 срещу 6 септември 1885 г. се обявява Съединението на Източна Румелия с княжество България под скиптъра на княз Александър Първи Батенберг.
Д-р Странски уведомява по телеграфа княза за осъществения акт, който преминава "тихо, мирно и без никакви инциденти". В първата прокламация от 6 септември 1885 г. се обявява Съединението и се съобщава, че е съставено Временно правителство от представители на Либералната и Народната партия, като за председател е избран д-р Г. Странски. В периода 6-9 септември 1885 г. трябва да се предприемат сериозни действия в защита на Съединението.
Д-р Странски приема като своя отговорност мисията да защити историческото дело пред външния свят. Пред чуждестранните консули и чуждите кореспонденти той обяснява необходимостта от това историческо събитие, подчертавайки че е общонационално дело. Неговите изявления стигат до политическите кръгове в Европа. Искреното и умело поведение на този самоук държавник и дипломат допринася за успокояване на ситуацията и приемането на Съединението като реален факт. Думите и действията на председателя на Временното правителство осигуряват благоприятни условия за политическите решения на княз Александър Първи, който пристига в Пловдив и узаконява Съединението. След този акт Временното правителство прекратява дейността си. Д-р Г. Странски е назначен за княжески комисар и като такъв продължава да полага усилия за международното признание на историческото обединение.
През 1885 г. избухва Сръбско-българската война и д-р Георги Странски се включва като лекар-доброволец и за трети път отива на фронта. Назначен е за председател на Българския червен кръст и започва организацията на дейността му на бойното поле и в тила.
След края на войната продължава да участва активно в обществено-политическия живот на България. В съставеното през 1887 г. от д-р Константин Стоилов правителство, постът министър на вътрешните работи е поверен на д-р Странски. В края на август 1887 г. Ст. Стамболов сформира нов кабинет, в който на д-р Странски е поверено Министерството на външните работи. След оттеглянето си от министерския пост, д-р Георги Странски се връща към лекарската професия, става управител и главен лекар на Александровска болница в София и на болницата в Русе. От 1900 г. до смъртта си на 4 януари 1904 г. е председател на Върховната сметна палата. В знак на уважение към неговото дело от 2005 г. УМБАЛ-Плевен носи името "Д-р Георги Странски".

Изложбата съдържа ценни реликви,
притежавани от д-р Странски

Изложбата "Лични вещи на доктор Георги Странски" включва 12 бр. движими културни ценности. Показана е оригиналната медицинска лента на д-р Г. Странски. От едната страна личи червен кръгъл импрегниран отпечатък с надпис Дружество Червен кръст Румъния. Д-р Странски участва в румънската санитарна мисия в Сръбско-турската война през 1876 г., а през Руско-турската война е военен лекар в румънската армия.
Интерес сред посетителите буди чанта на д-р Странски от черна кожа. В изложбената витрина е показан Орден "За военна заслуга" пета степен с корона, принадлежал на д-р Г. Странски. Орденът е автентичен, основан е през 1900 г. и вероятно е връчен на д-р Странски още приживе. В експозицията е и Царски орден "Св. Александър" пета степен, принадлежал на д-р Г. Странски. Орденът е автентичен и вероятно е получен от д-р Странски скоро след провъзгласяване на Съединението. Посетителите на изложбата могат да видят ръкописни бележки на д-р Георги Странски "Бележки из живота ми", ръкопис от 14 страници. Спомените обхващат събития от живота на Г. Странски в Калофер, Цариград, Галац и Болград до края на 1867 г. Ползвани са от Илия Мусаков, който написва биографичен очерк за д-р Странски, издаден през 1944 г. Записките са познати на изследователите и се съхраняват от потомците на д-р Странски.
Съхранени за поколенията са автентични записки на д-р Георги Странски. Автентичността им е несъмнена и те представляват важно свидетелство за живота на видния лекар, политик и общественик, българското възрожденско и следосвобожденско общество и българската възрожденска емиграция. Ръкописните бележки на д-р Георги Странски "Бележки по Съединението" обхващат спомени от събития преди Съединението - създаването, дейността и разпускането на гимнастическите дружества, политическият живот в Княжеството и Източна Румелия.
Ръкописните бележки на д-р Георги Странски "Кой е крив" се отнасят за времето след Съединението - управлението на Ст. Стамболов, оставката и убийството му, политическите интриги в Либералната партия.
Ценна за историята е съхранената Телеграма 2573 от 6.09. 1885 г. по повод годишнината от Съединението, адресирана до ген. Данаил Николаев, с копие до д-р Георги Странски и Д. Тончев от либералното бюро в Казанлък. Изпратена от ТПС Казанлък до София. Бланката е автентична, текстът също. Отправят се поздравления и се изразява преклонение към героите на Съединението.
Изложбата съдържа и Ръкопис "Кореспонденция по 9 август 1886" - 148 листа. Папката има преписи от телеграми и други документи около детронирането и връщането на власт на княз Александър Първи, изписани с почерк, различен от този на д-р Странски. Документите са автентични, очевидно използвани за архив от д-р Г. Странски. В експозицията е показана Грамота за награждаване с "Таковски кръст" на д-р Георги Странски, дадена му от сръбския крал Милан Обренович Четвърти за участието му като лекар в Сръбско-турската война 1876 г. Ценен експонат е и Грамота за награждаване с "Таковски кръст" на д-р Георги Странски от сръбския крал Милан Първи като бивш дипломатически агент в Белград, 1888 г. Показан е също и Печат на д-р Странски като княжески комисар.
/АМ/