BOBSTH 14:46:01 31-07-2018
AM1443BO.003
изкуство - Мира Радева - интервю
Мира Радева:Творецът е дете,
което преоткрива света с чистота
и наивност всеки ден
София, 31 юли /Оля Ал-Ахмед, БТА/
Уважавам думите, те са важни за мен, думата те възвисява и убива. Искам младите, а и по-възрастните да се замислят над всичко, което се случва около нас. Ние сме отговорни, дори, когато мълчим, мълчанието е съучастие, каза в интервю за БТА социоложката Мира Радева, която наскоро се представи с първата си авторска песен "Синьо". Синьото олицетворява безкрайната хармония и баланс, това е цветът на морето, небето, спокойствието и мечтите, отбеляза тя.
Жанрът, по който е запалена е френският шансон, изнася успешни спектакли по цялата страна с концерта си "Франция, моя любов", разказа Мира Радева.
"Имам предложение от художествения директор на Русенската опера да направим концерта ми "Франция, моя любов" като тяхна постановка с оркестър", допълни Радева. Наесен ще представи новия си спектакъл "Мъжете на Едит Пиаф", който в момента подготвя.
"Френският шансон е прекрасна поезия, която в наши дни позабравихме Чувам ужасни текстове, нахвърлени безсмислени думи, които развращават вкуса на младите хора, учат на грубост и неуважение един към друг, подменят изконните човешки ценности за любов и доброта между хората", каза Радева.
На въпроса къде са пресечните точки между социологията и изкуството Мира Радева отговори: "Социологията те учи да разбираш скритите мотиви в действията на хората, това е само плюс в изкуството. Но има и минуси - прекалената аналитичност те прави предпазлив, убива спонтанността, която е нужна, за да твориш. Творецът е дете, което преоткрива света с чистота и наивност всеки ден".
Мирослава Радева е магистър по социология в Софийския университет. Специализира в Университета Париж VII и Калифорнийския университет в Бъркли, САЩ. Доктор е по социология в Института по социология към БАН от 1986 г. с дисертация на тема "Конфликтите в организацията". Преподава в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", където става доцент през 2012 г. От 1991 г. ръководи Института за социални изследвания и маркетинг "МБМД".
Следва цялото интервю:
Въпрос: Г-жо Радева, наскоро направихте сензационен дебют с песен. Как се роди идеята? И защо "Синьо"? С кого работихте по песента и видео клипа?
Отговор: Всъщност, първо се роди текста. Миналия септември бях един ден с приятели на устието на р. Камчия. Усетих онова невероятно спокойствие и слятост с природата, почувствах се наистина мидена черупка, галена от прибоя и текстът сам се роди. Просто го записах на каквото имах. Синьо е морето, сини са мечтите, синьо е небето, синчецът. Синевата крие в себе си магическо усещане за безкрайност, спокойствие, баланс и уравновесеност.
Съвсем по домашному свършихме всичко - Александър Кипров, с когото работя през последните две години, създаде музиката, аранжимента. Негова беше и идеята да включим саксофона на Сергей Сергеев. Със записа ни помогна сина му - Алекс Кипров - младши, направихме снимките любителски с телефон. Дъщеря ми Ани направи прекрасен монтаж - морето беше бурно и нищо не чувах от песента, но природата беше прекрасна. Сергей Сергеев го снимах аз вкъщи срещу бялата стена. Така направихме клип с 0 лева бюджет.
Въпрос: "Синьо, синьо, блян от морско кадифе". Какво е усещането Ви, когато пеете тези думи? В какво се потапяте?
Отговор: Потапям се в спокойствието на синевата. Да си част от природата, да разбираш колко тя е Велика, а ние сме просто малки прашинки слети с нея, щастливи само, защото сме се родили и тя някак ни търпи с нашите човешки глупости, претенции. Обичам да съм никоя, знам, че съм никоя в този огромен и толкова вълшебен свят.Това е усещането - завършеност, цялостност и хармоничност. Синьото олицетворява безкрайната хармония и баланс. Това е цветът на морето, небето, спокойствието и мечтите. Приятелите ми често казват: "Тази песен много добре ме изразява", а всъщност песента е такава каквато съм.
Въпрос: Г-жо Радева, вие сте известен социолог, дори сте доктор по социология към БАН, доцент в Пловдивски университет, но първоначално сте се занимавала с музика. Защо избягахте от сцената? Какво Ви уплаши?
Отговор: Не, не съм се занимавала с музика като малка, но от 4-годишна съм на сцена. Харесаха ме още в детската градина и после продължих в Пионерския дом и Дом Народен Флот във Варна с актьорство. Всъщност, много исках да свиря на пиано, като братовчед ми Емил Малинов - той е прекрасен музикант, работи във Варна, но моите родители нямаха възможност да ми купят пиано. Ето сега имам две пиана, и двете ми деца станаха музиканти, но най-вече имам златните ръце на Александър Кипров. Детските мечти се сбъдват, ако не се страхуваш да мечтаеш. Отказах се от театъра, защото на 15-16 години вече бях разбрала, колко тежък е животът на актьора. Може би се уплаших, че сцената не е за мен. Сега се оказва, че не съм била права. Изглежда умея да докосвам хората с моите думи, а то така или иначе животът ми мина под прожекторите.
Въпрос: А защо се върнахте след толкова години? Да не би да сте разочарована от социологията?
Отговор: О, да, много съм разочарована. Социологията стана за политическа употреба. Обожавам моята наука, но не искам да съм част от този театър на демокрация.
Въпрос: Коя е най-точната Ви прогноза като социолог?
Отговор: Много са, хората ме помнят, а понякога и упрекват, че съм се отказала, а аз всъщност не съм, просто водя същата битка, но с други средства.
Въпрос: Независимо от разнородните ви дейности, оставате ли вярна на себе си?
Отговор: Да, абсолютно. Най-важното нещо, което искам да кажа на хората е, да вярват в себе си, да са смели в мечтите си и те неизбежно се сбъдват.
Въпрос: В обикновения живот, извън сцената и офиса, като каква повече Ви възприемат околните, като певица или социолог?
Отговор: Миналата есен един човек ми каза: "О, вие пеете прекрасно!" Беше първият, който не ме попита за политиката или за Бойко Борисов. Направи ме много щастлива! Сега това сякаш се променя, но, всъщност, има ли значение, май е по-добре да ме мислят за социолог и да се изненадват после колко добре пея.
Въпрос: Как гледат в семейството Ви на това, че пеенето за Вас вече далеч не е хоби?
Отговор: Децата и майка ми, приятелите ми са очаровани, сякаш са го очаквали от мен цял живот. Те много се гордеят с мен. Синът ми дойде от Лондон за премиерата на спектакъла ми "Франция - моя любов" и доведе една камара приятели, които бяха възхитени. Напоследък започнах да си мисля, че може и да съм сбъркала, отказвайки се от сцената толкова дълго. Дъщеря ми каза: "Мамо, трябва да продължиш, невероятно въздействаща си". После написа в профила си във Фейсбук:"Майка ми е талант, който светът тепърва ще открие" - представяте ли си?Как да не пееш?
Въпрос: Жанрът, по който сте лудо запалена е френският шансон. Изнасяте успешни спектакли по цялата страна със спектакъла "Франция, моя любов". Защо Франция? Защо френският шансон? Откъде идва тази любов?
Отговор: Първо, заради поезията, френският шансон е прекрасна поезия, която в наши дни позабравихме. Чувам ужасни текстове, нахвърлени безсмислени думи, които развращават вкуса на младите хора, учат на грубост и неуважение един към друг, подменят изконните човешки ценности за любов и доброта между хората. Аз уважавам думите, те са важни за мен, думата те възвисява и убива. Искам младите, а и по-възрастните да се замислят над всичко, което се случва около нас. Ние сме отговорни, дори, когато мълчим, мълчанието е съучастие.
Сетне Франция промени светогледа ми - когато отидох там за първи път бях на 27-28 години. Франция ме научи да мисля свободно, разкрепостено, извън тесните патриархални рамки на нашето провинциално и извратено от комунистическия режим общество. Направи ме интелектуално свободна и независима. Спектакълът "Франция - моя любов" разказва за днешните ни проблеми през призмата на френската популярна музика от времето след Втората световна война до 80-те години на 20-ти век.
Въпрос: Позагърбихте политическите си анализи и се посветихте на френския шансон. Не ви липсва сериозността на политиката?
Отговор: Не, никак, безумно съм щастлива без политика.
Въпрос: Планирате ли още творчески изненади?
Отговор: Да, наесен ще представим новия ми спектакъл "Мъжете на Едит Пиаф". Още довършвам сценария, обмисляме и формата, вече започнахме и репетициите със Сашо Кипров, но може и да се окаже по-мащабен проект. Неочаквано за мен самата намирам много съмишленици навсякъде. Невероятно е, но се случва! Освен това имам предложение от художествения директор на Русенската опера да направим концерта ми "Франция, моя любов" като тяхна постановка с оркестър.
Въпрос: Какво да очакваме от Вас като социолог?
Отговор: Ще продължа да преподавам в Пловдивския университет, това много ми харесва.
Въпрос: Къде всъщност са пресечните точки между социологията и изкуството?
Отговор: Социологията те учи да разбираш скритите мотиви в действията на хората, това е само плюс в изкуството. Но има и минуси - прекалената аналитичност те прави предпазлив, убива спонтанността, която е нужна, за да твориш. Творецът е дете, което преоткрива света с чистота и наивност всеки ден.
Въпрос: Вашето пожелание?
Отговор: Мечтайте и вярвайте в себе си. Мечтите се сбъдват, ако си вярвате. Не слушайте скептиците, те пропиляват шанса, който им е даден да се родят на тази земя. /АМ/
news.modal.text