site.btaДодик „премина червената линия“, но решенията трябва да се търсят на местно ниво, каза върховният представител Кристиан Шмит

Върховният представител на международната общност в Босна и Херцеговина Кристиан Шмит заяви днес, че президентът на Република Сръбска е прекрачил червената линия и вече не е човек, който може да говори за конструктивни решения, както и че Босна се нуждае от политическа коалиция, която да „се придържа към рамката на Дейтънското споразумение и да работи за напредък към Европейския съюз“, предаде Радио Свободна Европа.

Шмит каза това след двудневна сесия на посланиците за Съвета за прилагане на мира (PIC) в Босна и Херцеговина, проведена в Сараево, на която присъстваха и представители на партиите от „Тройката“ (Социалдемократическа партия на Босна и Херцеговина, Народ и справедливост, Наша партия), Хърватската демократична общност на Босна и Херцеговина (ХДО) и опозиционните партии от Република Сръбска (РС).

Тези партии се опитват да създадат коалиция на държавно равнище от месеци, след поредица от противоконституционни закони, приети от парламента на РС, инициирани от Съюза на независимите социалдемократи на Милорад Додик, припомня РСЕ.

Правителството на Република Сръбска, водено от Додик, инициира приемането на поредица от противоконституционни решения и закони, поради което прокуратурата на Босна и Херцеговина провежда разследване срещу ръководството на тази федеративна единица и е издадена заповед за арест на Додик, Стевандич и Вишкович, припомня РСЕ. На 26 февруари съдът на Босна и Херцеговина осъди Додик на една година затвор и му наложи забрана да участва в политическия живот за срок от шест години за неподчинение на решенията на върховния представител на международната общност в Босна Кристиан Шмит.

Според Шмит „политика, основана на блокади, никога не е отговорът“.

„Г-н Додик прекрачи червената линия и вече не е човек, който може да говори за конструктивни решения. Не бих казал, че има изход, който международната общност може да предложи в тази ситуация. Предлагам да се вслушваме в гражданите и да не очакваме решения да бъдат взети отвън“, каза Шмит, цитиран от РСЕ.

Той също така повтори, че също е необходимо да се приеме държавният бюджет възможно най-скоро, за да се гарантира, че изборите могат да се проведат догодина.

„Изборите през 2026 г. ще се проведат в съответствие с препоръките на ОССЕ и други институции и тези избори са много важни. Федеративните единици имат правно задължение да подкрепят решенията в Босна и Херцеговина“, каза той.

Шмит също така подчерта, че е необходимо да се назначат съдии в Конституционния съд на Босна и Херцеговина и че „властите в РС, както и във всички други части на Босна и Херцеговина, имат правно задължение да ги назначат и че трябва да го направят незабавно“. По думите му, посланиците на PIC също са осъдили провокативната реторика на Додик и приближените му срещу бошняшкия народ, както и нарастващия брой атаки срещу опозиционни политици в Република Сръбска.

Той заяви още, че не бива да се пропуска възможността за сближаване на Босна и Херцеговина с Европейския съюз и приемане на Плана за растеж за ЕС.

Страните от региона, бенефициенти на Европейския план за растеж, ще трябва да изпълнят изцяло своите програми за реформи до края на 2027 г., за да получат всички средства от този финансов пакет, съобщи преди това Европейската комисия пред Радио Свободна Европа.

Босна и Херцеговина, за разлика от други страни от Западните Балкани, все още не е изпратила програма за реформи, т.е. Сараево е представило непълен документ на Брюксел, който не отговаря на критериите на Комисията. Според предварителния план, Босна и Херцеговина може да получи един милиард и 85 милиона евро от Плана за растеж. Европейската комисия обаче заявява, че ще изплати средствата едва след прилагането на реформите.

Дейтънското мирно споразумение, сложило край на войната в Босна (1992-1995 г.), обособи в страната две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина (мюсюлманско-хърватска федерация), където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация. Спазването на споразумението се следи от върховен представител на международната общност.