Шапки от гъби правят в Румъния; занаятът е уникален за Европа

Кореспондент на БТА в Букурещ Мартина Ганчева

Снимка: Илко Вълков/БТА

Корунд, Румъния,

05.06.2025 08:02

(БТА)

Шапки от гъби правят в село Корунд в окръг Харгита, Румъния. Занаятът е уникален не само за северната ни съседка, но за цяла Европа и се предава от поколение на поколение. Някога се е практикувал от над 70 семейства в Корунд, днес само от седем.

Майсторите събират така наречените праханови гъби от горите на Марамуреш и Буковина, на над 1300-1500 метра надморска височина от кората на стари или болни дървета, предимно букови, и умело ги превръщат в шапки, чанти, портмонета, гривни, колиета и много други декоративни предмети на достъпни цени. Най-евтиният струва 5 леи (2 лв.), най-скъпият може да достигне 400 (160 лв.).

За да обработи гъбата, занаятчията я бели, нарязва я на пластове с малък сърп и я обработва с чук. Всяко парче трябва да се разтегне многократно и много пъти увеличава размера си, за да се превърне в мек и издръжлив материал -100 процента растителен, без пластмаса и без химикали.

„Това, което остава в ръцете ни, е най-финият органичен материал на света. Влюбих се в занаята преди четири години, когато осъзнах, че живея в едно село с последните майстори. Някога баварците, австрийците и чехите го практикували. Днес го има само в Трансилвания в Румъния“, разказва Золтан Пал и представя майстора, от когото се е учил – Имре Фабиан.

„Той сега е на 74 години, но се движи в гората по-живо от мен (смее се). Имре е научил занаята от баща си и това е правил цял живот“, обяснява Золтан. Той посочва шапката от гъба на главата си и разкзазва, че цялата топлина се изпарява от другата страна.

Въпросната гъба има и антисептичен и кръвоспиращ ефект, така че е полезно да я имате, ако се нараните, а ако я приближите до пламък, пушекът ви предпазва от насекоми, най-вече от комари. Пчеларите пък използват дима, тъй като има успокояващ ефект върху пчелите.

„При нас са идвали хора от цял свят. От Израел, САЩ, Канада. Искали са и са се опитвали да правят нещо подобно. Но не става. Защото нямат този вид гъба“, споделя с гордост Золтан Пал и се надява, че занаятът няма да изчезне.

(Посещението на село Корунд бе осъществено в рамките на медийно пътуване по проекта “Атрактивна Румъния")

/С-АМ/