site.btaВоенното сътрудничество между Хърватия, Албания и Косово ядоса Белград

Подписаната тази седмица Декларация за сътрудничество в областта на отбраната между Хърватия, Косово и Албания обтегна нервите на Белград и предизвика бурни реакции. 

Документът беше подписан в Тирана от албанския министър на отбраната Пиро Венгу и неговите колеги от Хърватия Иван Анушич и Косово Еюп Мачедонци.

Целта на декларацията е укрепване на тристранното сътрудничество между трите страни, като и създаване на възможност за общ отговор на предизвикателствата в областта на сигурността, хибридните заплахи и други рискове, които биха могли да заплашат регионалната стабилност. Документът предвижда насърчаване на сътрудничество между отбранителните индустрии, укрепване на оперативната съвместимост чрез образование, обучение и учения и пълна подкрепа за евроатлантическата интеграция, посочва хърватското министерство на отбраната на сайта си.

Споразумението е отворено и за други държави

Хърватия, Албания и Косово посочиха, че инициативата е отворена и за други желаещи да се включат страни. 

Албанският министър на отбраната Пиро Венгу отбеляза пред Евронюз тази седмица, че е имало проявен интерес към инициативата от българска страна.

„Имахме интерес за участие (в споразумението) и от страна на българските колеги, защото и те имат същия прочит на заплахите в региона, имат същата ангажираност по отношение на дестабилизацията", посочи Венгу. 

Той допълни, че „ако Черна гора и (Република) Северна Македония искат да се присъединят към принципите на това споразумение, без съмнение сме напълно отворени".

Косовският министър на отбраната също отбеляза, че България е проявила интерес към инициативата, като уточни, че идеята за сътрудничество между трите страни се е оформила преди една година, като по този въпрос е имало дискусии с министъра на отбраната на Хърватия, и особено с министъра на отбраната на Албания. 

„Договорихме се да укрепим, разширим и задълбочим военното сътрудничество между трите страни, и не само военното, а в областта на отбраната като цяло. Повече от естествено е Хърватия, Албания и Косово да имат такова споразумение, първото споразумение от този тип на Западните Балкани, което обединява страни, които споделят едни и същи ценности и интереси за мир и стабилност. Също така има воля от страна на България да се присъедини към тази инициатива и вярвам, че и други държави ще имат същия подход по отношение на инициативата на нашите три страни“, каза Мачедонци.

Реакцията на Сърбия

Сръбският президент Александър Вучич коментира, че с тази Декларация е започнала надпревара във въоръжаването в региона, посланието е разбрано от Сърбия и тя ще се защити.

В профила си в Екс сръбският премиер в оставка Милош Вучевич подчерта, “че този военен съюз се формира без консултации с Белград,” който не признава независимостта на Косово и продължава да го смята за част от територията си. Вучевич пита в публикацията си срещу кого е насочена декларацията.

„Трябва да имаме предвид, че и Хърватия, и България и Албания (тъй като Белград не признава Косово, бел.ред.) са съседи на Сърбия,“ коментира в поста си Вучевич, имайки предвид публикации на косовски медии, в които се споменаваше възможността България също да се присъедини към Декларацията.

Министерството на външните работи на Сърбия заяви, че ще поиска от външните ведомства на Хърватия и Албания детайлно обяснение по повод тристранния документ. 

„Изключително показателно е, че именно две от съседните на Сърбия страни – Хърватия и Албания, са решили да дадат ход на този договор, а покана за присъединяване е отправена и към третата ни съседка – България. Ако, както твърдят, това споразумение не е насочено срещу никого, тогава искаме обяснение защо Сърбия е изключена от всякакви преговори за колективна сигурност в региона?“, пише още в съобщението на сръбското външно министерство, публикувано на сайта му.

Министърът на отбраната на Сърбия Братислав Гашич определя инициативата като провокативна. Според него подписването на документа от Хърватия и Албания, които са членки на НАТО, и Косово, без консултации с Белград, е потвърждение за решението на Белград да „направи стратегически инвестиции в укрепването и модернизацията на сръбските въоръжени сили“, се посочва в съобщение на сайта на ведомството.

Реакциите от страна на държавите, подписали Декларацията, не закъсняха

Хърватският премиер Андрей Пленкович заяви вчера, че меморандумът няма “неприятелски характер”.

"Това са обичайни споразумения на равнище министри. Имахме възможност да създадем такъв документ, който помага на техните усилия за реформи чрез обмяна на опит и сътрудничество. Той не е с неприятелски характер. Разбирам, че трябва да се търсят проблеми по-нататък, но в този текст ги няма. Хърватия не трябва да пита никого за това, нито Сърбия, нито НАТО“, каза Пленкович вчера от Брюксел, цитиран от хърватския информационен сайта www.tportal.hr

Хърватският министър на отбраната коментира в профила си в Екс, че е минало времето, в което Хърватия трябва да пита Белград какво може и какво не може да прави.

"Хърватия ще подписва декларации с когото желае, а сътрудничеството с Албания и Косово е насочено към обмен на знания, сътрудничество на военната индустрия, подкрепа за евроатлантическия път на Албания и Косово," посочва Анушич.

Според косовското външно министерство поведението на Сърбия е "напълно неприемливо и представлява поредно нарушение на Брюкселското споразумение, което ясно предвижда, че Сърбия няма да възпрепятства международните отношения на Косово и няма да претендира да говори от името на Косово в отношенията с други държави и организации".

Косовският министър на отбраната  коментира пред Евронюз Албания тристранното споразумение, като подчерта, че то няма за цел да заплаши никоя държава, а представлява послание за стабилност и мир в региона.

"Нямаме намерение да заплашваме никого нито на Западните Балкани, нито където и да е другаде. Искаме да изпратим послание за стабилност и сигурност, но и послание към всички онези, които възнамеряват да заплашват сигурността в Западните Балкани, територията и живота на гражданите на нашите страни", каза Мачедонци.

Той също така подчерта ролята на Албания и Хърватия в подкрепа на интеграцията на Косово в евроатлантическите структури.

Какво казват анализаторите

Експертът по въпросите на сигурността от Белградския център за политика на сигурност Вук Вуксанович каза пред Радио Свободна Европа, че Сърбия най-вероятно възприема тази инициатива като „политическа провокация на Загреб“.

По думите му правителството в Белград може да използва декларацията, за да отклони вниманието от политическата ситуация в Сърбия и протестите, които се провеждат там от няколко месеца, започнали след рухването на козирката на гарата в Нови Сад на 1 ноември, отнело живота на 16 души. 

Рамадан Илязи от Косовския център за изследвания на сигурността смята, че острата реакция на Сърбия е следствие от намесата на Хърватия, която воюва за независимост от бивша Югославия през 90-те години.

Той е на мнение, че тристранното сътрудничество е мотивирано и от идеята, че Русия упражнява зловредно влияние в региона и че автократичните режими в региона представляват заплаха за стабилността на Балканите.

Илязи вижда тази инициатива като стъпка към укрепване на алтернативи или стратегически съюзи, за да може Косово да напредне по отношение на отбраната, тъй като все още няма ясен път към членство в НАТО.

„Не съм оптимист, че този съюз бележи началото на създаването на официален отбранителен блок, а по-скоро на нова група от държави в Европа, които споделят същите притеснения или интерпретират по един и същи начин ситуацията със сигурността в Югоизточна Европа“, каза Илязи пред Радио Свободна Европа.

Илязи вярва, че мироопазващата мисия на НАТО в Косово (КейФОР – KFOR), но и самият алианс ще бъдат чадърът на това сътрудничество, тъй като не смята, че Албания и Хърватия ще действат в противоречие с интересите на НАТО в региона.