Напредък за първи път от много години видяха повечето участници в петстранната неформална среща по кипърския въпрос, която се проведе във вторник в Двореца на нациите в Женева. В общото усещане за подновен оптимизъм обаче не липсват и наблюдатели, които поставят под съмнение действителната стойност на позитивните послания на участниците.
В Женева се събраха лидерите на двете общности на разделения остров – президентът на Република Кипър Никос Христодулидис и президентът на признатата само от Турция Севернокипърска турска република (СКТР) Ерсин Татар. Техен домакин беше генералният секретар на ООН Антониу Гутериш, а на масата седнаха още външните министри на Турция и на Гърция Хакан Фидан и Йоргос Герапетритис, както и държавният министър за Европа на третата страна гарантка на острова, Великобритания, Стивън Даути.
Общата атмосфера на срещата обобщи самият Гутериш, който заяви, че на разговорите е бил постигнат „съществен напредък“ и то за първи път от прекратяването през 2017 г. на официалните преговори за разрешаване на ситуацията на разделения от над половин век остров.
Задоволство изрази и кипърският президент Христодулидис, който каза, че на срещата е била направена първа крачка към възобновяване на официалните преговори, а лидерът на кипърските турци Ерсин Татар изрази надежда, че разговорите в Женева ще отворят нова страница за острова.
„Значителният напредък“ беше приветстван и от председателя на Европейския съвет Антонио Коща на разговор с Христодулидис в сряда в Брюксел.
За позитивната атмосфера говори и обстоятелството, че в рамките на разговорите беше проведена и среща на кипърския президент с турския външен министър – рядко събитие с оглед на обстоятелството, че Анкара не признава легитимността на властите на Република Кипър.
Действително реалните резултати от срещата в Женева трудно могат да бъдат оспорени. Страните се договориха да участват в нови разговори в подобен разширен формат в края на юли, а генералният секретар на ООН Гутериш реши да определи свой специален пратеник за кипърския въпрос. В по-непосредствен план важен напредък са споразумението за отваряне на нови контролно-пропускателни пунктове между двете части на Кипър, договорените мерки за изграждане на доверие, съвместните инициативи в сферите на младежта, околната среда, енергетиката.
На срещата обаче не се видя развитие по основната спорна тема – а именно за начина на разрешаване на кипърския въпрос. Кипърското правителство остава на позицията, залегнала в резолюциите на Съвета за сигурност на ООН, за решение чрез „двузонална двуобщностна федерация“. За същото настоява и ЕС, както беше повторено и в писмото, което изпратиха до Гутериш преди срещата председателят на Европейския съвет Антонио Коща и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. От своя страна Ерсин Татар потвърди позицията си, която неизменно защитава, откакто замени Мустафа Акънджъ начело на СКТР през 2020 г., а именно – за решение чрез две държави и за признаването на суверенното равенство на двете общности като предпоставка за възобновяване на официалните преговори. На липсата на сближаване по тези въпроси се дължи и скептицизмът на някои от наблюдателите.
Д-р Зинонас Джиарас, лектор в департамента по турски и близкоизточни изследвания на Кипърския университет, цитиран от КНА и други кипърски медии, определи резултата от срещата като неутрален – нито положителен, нито отрицателен. Той обаче предупреди, че изглежда идеята за двузонална двуобщностна федерация постепенно се изоставя, а процесът се отдалечава от цялостното решение и се ориентира към еволюционно уреждане.
„(Това е) един неутрален резултат, който дава глътка въздух на процеса (…) Ако можем да намерим нещо положително, то е, че нямаше провал с драматични изявления“, заяви той.
Изследователят каза, че не очаква много от предстоящото назначаване на нов специален пратеник на генералния секретар на ООН. „Това е опит на генералния секретар да намери допирни точки, които обаче знаем, че не съществуват“, допълни той.
В коментар на източници, според които участието на турския външен министър Хакан Фидан е оставило „позитивно впечатление“, Джиарас отбеляза, че „не става въпрос за промяна на позицията“ на Турция, а „поради конюнктурата, в която се намираме, и усилията за подобряване на отношенията Турция-ЕС, особено в сферата на отбранителното сътрудничество и митническия съюз, Турция се нуждае да покаже по-сговорчив подход към нещата, за да може да осребри един положителен образ пред европейците и не само“, „докато получи това, което иска от ЕС“. Според изследователя мнозинството от страните членки на ЕС в този момент също не биха желали кипърският въпрос да се окаже пречка в отношенията с Турция. Настоящият риск е съществуващата ситуация на разделение на Кипър да се „нормализира“ и укрепи, смята Джиарас.
По-различна е позицията на политическия редактор в кипърското издание „Филелефтерос“ Андреас Пимбисиис. Той оценява писмото на Коща и Фон дер Лайен в подкрепа на двузонална двуобщностна федерация като документ, който поставя „ясна рамка, в която би могла да се развие дискусията по кипърския въпрос“. Що се отнася до позицията на турския външен министър, наблюдателят пише, че „Хакан Фидан, за разлика от предшественика си (Мевлют Чавушоглу) изглежда разбира, че – независимо дали това харесва на Турция или не – Кипър има своята роля и своето значение в ЕС, което не може да бъде пренебрегвано“.
Предпазливи и двупосочни са коментарите и в турския кипърски печат, цитирани от КНА. В. „Халкън Сеси“ пише за „първа крачка към нов напредък, а „Къбръс“ излиза със заглавие „Време за сътрудничество“. В. „Аврупа“ обаче съобщава за „фиаско в Женева“ и задава въпрос защо е била пренебрегната основата на кипърския въпрос (т.е. формата на решението му), а единствените обявени решения се отнасят до мерки за изграждане на доверие.
/МИД/
news.modal.text
