site.btaПърво посещение в Косово на новия специален пратеник на ЕС за диалога Белград – Прищина Петер Сьоренсен: Разговори и перспективи

Новият специален пратеник на ЕС за диалога Белград – Прищина Петер Сьоренсен беше на тридневно посещение в Косово, по време на което се срещна с косовски лидери, представители на партии в страната и мироопазващите сили на НАТО (КейФОР). Тридневните му срещи приключват днес, след което той ще се отправи към Сърбия.

Това е първото посещение на Сьоренсен в Косово, откакто пое поста през февруари 2025 г. и наследи словашкия дипломат Мирослав Лайчак.

Сърбия не признава обявената през 2008 година независимост на някогашната си област Косово, а Белград и Прищина водят диалог за нормализиране на отношенията си с посредничеството на ЕС.

Новият емисар за диалога, цитиран от КосоваПрес, заяви в Прищина, че основната му цел при това посещение е да разговаря със страните по диалога и да направи оценка докъде е стигнал процесът. 

В първия ден на посещението си той се срещна с президента на страната Вьоса Османи, с премиера Албин Курти и с вицепремиера и главен преговарящ на Косово за диалога и Бесник Бислими. Сьоренсен  оцени пред журналисти разговорите като положителни и добави, че се интересува от позицията на всяка страна.

СРЕЩИ

Албин Курти

По време на първата среща на Сьоренсен с премиера на Косово Албин Курти на 17 март министър-председателят е поздравил пратеника на ЕС за новия пост и го е уведомил за последните събития в страната, информира КосоваПрес. По време на разговора е било обсъдено и формирането на институциите на деветата изпълнителна власт в Косово след парламентарните избори в страната, които се проведоха на 9 февруари. 

Според комюнике на косовското правителство Курти е поискал от Сьоренсен незабавно премахване на наказателните мерки, които ЕС наложи на Прищина през юни 2023 г. заради ескалацията на напрежението в Северно Косово.

Мерките включват временно спиране на работата на съвместните комисии между ЕС и Косово на основата на Споразумението за стабилизиране и асоцииране и замразяване на поканите за срещи на високо равнище, както и на двустранните посещения, с изключение на онези, свързани със справянето с кризата в Северно Косово в рамките на диалога Косово – Сърбия, воден от ЕС.

Курти е подчертал пред Сьоренсен реформите, предприети от правителството на Косово. Според косовския премиер на страната са наложени ограничителни мерки в същия период, в който бележи най-голям демократичен възход, включително според международните индекси.

Премиерът на Косово също така е призовал за пълно и безусловно прилагане на Основното споразумение и Анекса към него, за които страните по диалога се споразумяха през февруари и март 2023 г. съответно в Брюксел и Охрид.

Курти също така е припомнил на Сьоренсен нападенията в Банска през септември 2023 г. и при канала Ибър Лепенц през ноември 2024 г. 

Косово смята и двете атаки за „терористични нападения“ и обвинява Сърбия за тях. Белград отрича да е замесен.

Косовският премиер е настоял пред специалния пратеник на ЕС, че поелият вината за нападението в Банска „Милан Радойчич, заедно с неговата група, продължава да представлява опасност за сигурността на страната и за нормализирането на отношението в рамките на процеса по диалог, докато е на свобода в Сърбия“.

Бесник Бислими

На 17 март Сьоренсен се срещна и с главния преговарящ на Косово за диалога Бесник Бислими, като беше придружен от посланика на ЕС в Косово Аиво Орав, информира КосоваПрес.

Бислими е запознал специалния пратеник на ЕС за диалога Белград – Прищина с напредъка на Косово през годините и възможностите, които страната предлага, като е поставил акцент върху сектора на информационните технологии и ниската средна възраст на населението като важен аспект.

Освен напредъкът в диалога, на срещата е било обсъдено и прилагането на Основното споразумение от Брюксел и Анекса от Охрид последователно и чрез равнопоставеност между страните.

Бислими също така е изразил загриженост пред Сьоренсен за „опитите на сръбските власти да спрат финансовата помощ на правителството на Република Косово за албанците в Прешевската долина“ в Южна Сърбия, се казва в изявление, цитирано от агенцията.

Вьоса Османи

Среща със специалния пратеник на ЕС за диалога в първия ден от посещението му проведе и косовският президент Вьоса Османи. Сред обсъжданите теми между двамата бяха както диалогът, така и регионалната сигурност и европейската интеграция на Косово. 

Османи заяви пред Сьоренсен на 17 март, че Косово заслужава да бъде третирано като равнопоставен участник в диалога и по пътя му към ЕС.

В прессъобщение на кабинета на Османи се посочва, че косовският президент е представила своите забележки относно проектостатута на Съюза на сръбските общини (ССО), предложен от ЕС. В текста се посочва, че тези забележки трябва да „бъдат разгледани със сериозност, за да се предотврати застрашаването на функционалността на държавата Косово“.

Международната общност настоява Косово да създаде Съюз на сръбските общини, който е предвиден в споразумение между Косово и Сърбия от 2013 г.. Този Съюз трябва да  включва общините в Косово със сръбско мнозинство. Неговото създаване се разглежда от международния фактор като „условие на условията“ за нормализиране на отношенията между Косово и Сърбия в рамките на диалога между тях, воден от ЕС.

Очаква се ССО да предостави определена степен на самоуправление на сръбската общност в Косово. Косовският Конституционен съд обаче обяви преди години създаването на такъв съюз за противоконституционно, тъй като не включва останалите етнически общности и може да доведе до упражняване на изпълнителна власт.

По отношение на интеграцията в международни организации Османи повтори значението на бъдещо членство на Косово в Съвета на Европа, както и в други международни организации. Тя отново подчерта продължаващите нарушения от страна на Сърбия на споразуменията, постигнати в Брюксел, включително нарушението на член 4 от споразумението от февруари 2023 г., според което Сърбия не трябва да се противопоставя на членството на Косово в международни организации.

Според Османи Косово е ангажирано с необходимите реформи и подчерта, че в контекста на новата геополитическа динамика Косово трябва да получи статут на кандидат за членство в ЕС и процесът на разширяване на ЕС на Западните Балкани трябва да се ускори въз основа на принципа на меритокрацията.

Косово подаде молба за членство в ЕС през 2022 г., но кандидатурата му е в застой поради липсата на консенсус между 27-те членки, тъй като пет държави от ЕС – Кипър, Гърция, Румъния, Словакия и Испания – не признават косовската независимост.

Президентът на Косово също така подчерта отново необходимостта от премахване на мерките, наложени от ЕС, като подчерта тяхното отрицателно въздействие върху живота на всички косовски граждани еднакво, както и вредата за самия процес на диалог заради това, че мерките го правят небалансиран.

„Косово се е доказало като конструктивната страна в диалога, ангажирана за мир, демокрация и върховенство на закона, затова продължаващите несправедливи мерки на ЕС срещу страната ни вредят не само на нашите граждани, но и на необходимия баланс в диалога“, подчерта Османи в публикация във Фейсбук.

По време на срещата беше обсъдена също ролята на НАТО за поддържането на мира и сигурността в Косово заедно с косовските институции, както и ролята на мисията на ЕС за върховенство на закона в Косово (ЕУЛЕКС) в контекста на сътрудничеството с международните партньори по отношение на сигурността и върховенството на закона.

Рамуш Харадинай

Сьоренсен се срещна на 17 март с лидера на десния опозиционен Алианс за бъдещето на Косово  (АБК) Рамуш Харадинай. За срещата информира Харадинай, който подчерта в публикация в социалните мрежи, че е оценил ролята на Сьоренсен като специален пратеник на ЕС и значението на партньорството между САЩ и ЕС „за успехите в Косово и региона“.

Люмир Абдиджику

Лидерът на опозиционния дясноцентристки Демократичен съюз на Косово (ДСК/LDK) Люмир Абдиджику също се срещна със Сьоренсен в първия ден от посещението си, но разговорът им се проведе при закрити врата и без присъствието на медии.

Мемли Красничи

Вчера, 18 март, Сьоренсен се срещна и с лидера на Демократическата партия на Косово (ДПК/PDK) Мемли Красничи. Красничи написа във Фейсбук, че е препотвърдил „непоколебимата позиция (на ДПК), че диалогът трябва да има за цел всеобхватно и окончателно споразумение, което гарантира взаимното признаване между Косово и Сърбия“.

Красничи подчерта нуждата диалогът да бъде рестартиран с „нова енергия, конструктивен подход и ясен фокус върху конкретни резултати“, а ЕС да поддържа балансиран подход спрямо страните. Той също така призова за премахване на наказателните мерки на ЕС срещу Косово.

След отделните си срещи с Харадинай, Абдиджику и Красничи Сьоренсен, цитиран от „Коха диторе“, заяви, че всички в Косово са наясно, че процесът на нормализиране на отношенията със Сърбия е важен за Косово и че трябва да бъде подкрепен от всички.

КейФОР

Сьоренсен се срещна и с командира на мироопазващите сили на НАТО в Косово (КейФОР) генерал-майор Енрико Бардуани, пише още КосоваПрес.

По време на срещата в щаба на КейФОР в Прищина на 17 март Бардуани и Сьоренсен са обсъдили мнения по различни теми, включително устойчивата сигурност в цяло Косово, ситуацията с регионалната стабилност и усилията на КейФОР в подкрепа на диалога между Прищина и Белград, подпомаган от ЕС, се посочва в прессъобщение на КейФОР, цитирано от агенцията.

Бардуани е подчертал непоколебимата ангажираност на КейФОР да подкрепя всички усилия на международната общност в полза на устойчивата сигурност в Косово и регионалната стабилност.

Експерти в областта на диалога Белград – Прищина смятат, че е трудно да се постигне конкретна крачка в диалога без съставянето на новото правителство в Косово и решаването на политическата криза в Сърбия, пише КосоваПрес.

СЕВЕРНО КОСОВО

Сьоренсен вчера посети и Северно Косово, но не сподели детайли от визитата си в тази част на страната, предимно населена със сърби, отбелязва „Коха диторе“.

За среща на 18 март със Сьоренсен обаче съобщи най-голямата партия на косовските сърби, която се ползва с подкрепата на Белград – „Сръбска листа“. 

От партията заявиха, че на срещата с новия специален пратеник е била обсъдена „една изключително тежка ситуация, в която се намира сръбският народ в Косово“, написаха от партията във Фейсбук. В публикацията се посочва още, че тази ситуация се дължи на политиката на Прищина и че сърбите в Косово биват нападани и правата им биват потъпквани. 

„Сръбска листа“ също така поиска от Сьоренсен „неутралност“ и Съюзът на сръбските общини да бъде създаден.

ПЕРСПЕКТИВИ

Първата визита на Сьоренсен в Косово беше съсредоточена върху „опипване на почвата“ с цел продължаване на работата на предишния специален пратеник Мирослав Лайчак. Лайчак беше критикуван в края на мандата си за развитието на диалога, който не постигна желаната развръзка в рамките на последните четири години.

Лайчак срещаше критики от косовските лидери, че проявява небалансиран подход към двете страни по диалога, като често в косовското медийно пространство това бе аргументирано с обстоятелството, че емисарят идва от Словакия – страна членка на ЕС, която не признава независимостта на Косово.

"Целите са процесът да продължи и да върви напред. Сега целта за мен е да говоря с хора и да видя техните позиции. Имам дискусии тук в Прищина, но трябва да отида и в Белград. След като проведа тези разговори, ще седна и ще видя къде сме", заяви Сьоренсен след срещите с косовските лидери на 17 март, цитиран от вестник „Коха диторе“. Той определи тези срещи като добро начало за позицията, която е поел.

Двете конкретни теми от диалога, които Сьоренсен засегна по време на посещението си в Косово, бяха изпълнението на Декларацията за безследно изчезналите лица и свободното придвижване на хора и стоки.

Сьоренсен подчерта значението на изясняването на съдбата на безследно изчезналите лица по време на днешното си посещение в Института по съдебна медицина в Прищина.

След посещението Сьоренсен написа в Екс, че „Семействата, които все още очакват да научат (информация) за скъпите си хора заслужават яснота и справедливост. Затова въпросът за безследно изчезналите лица остава приоритет в диалога за мен“.

Според Червения кръст, цитиран от „Коха диторе“, безследно изчезнали след последната война в Косово (1998-1999 г.) са над 1600 души, повечето от които етнически албанци.

Косово и Сърбия многократно са се обвинявали взаимно за липсата на напредък по този въпрос, припомня косовският вестник. Въпреки постигнатата през 2023 г. декларация за безследно изчезналите лица, обещанията, които произтичат от нея – оглавявана от ЕС съвместна комисия на косовски и сръбски представители, пълен достъп до достоверна информация и важни за определянето на съдбата на тези лица документи – не бяха изпълнени от Сърбия.

По време на визитата си в Косово новият специален пратеник посети и граничен пункт Мучибаба на административната линия между Косово и Сърбия.

При посещението си там на 18 март Сьоренсен заяви, че един от „крайъгълните камъни“ за интеграцията в ЕС е позволяването на свободното придвижване на хора и стоки.

Правителството на Косово забрани вноса от Сърбия през юни 2023 г. с обяснението, че той застрашава сигурността на Косово и че чрез него в страната могат да влязат и оръжия. Забраната беше вдигната на 7 октомври м.г. само за пункта Мердаре.

„Въпреки че беше направено много, трябва незабавно да възобновим оставащата работа (за свободно придвижване на стоките между двете страни). Става дума за свободното движение на хора и стоки – крайъгълен камък на интеграцията в ЕС“, написа Сьоренсен в Екс.