След като съд в Сараево осъди лидера на босненските сърби Милорад Додик миналия месец на една година затвор и шест години забрана за политическа дейност, напрежението в Босна се повиши и се стигна до една от най-сериозните политически кризи в страната от края на войната през 1995 година.
Присъдата срещу Додик за неспазване на решенията на върховния представител на международната общност в Босна Кристиан Шмит отприщи лавинообразно събития и реакции, които сочат, че поведението на босненския сръбски лидер няма да се толерира.
След като беше осъден, проруският и сепаратистки настроен президент на Република Сръбска подписа закони, забраняващи дейността на общодържавните разузнавателни и правосъдни органи в Република Сръбска, частта от Босна, населена предимно с босненски сърби. Другата част е Федерация Босна и Херцеговина, където живеят предимно босненски мюсюлмани и босненски хървати. Според Дейтънското споразумение, сложило край на войната в Босна (1992-1995 година), всяка от двете полуавтономни части има свой президент, правителство, полиция, а двете части са свързани с общи институции, включително съдебна система, армия, служби за сигурност. Спазването на Дейтънското споразумение се следи от върховен представител на международната общност. Той има широки правомощия, включително да налага закони, да назначава и уволнява държавни служители и др.
Външният министър на Босна и Херцеговина Елмедин Конакович, цитиран от босненските медии, определи законите, подписани от босненския сръбски лидер миналия месец, като държавен преврат.
Конституционният съд на Босна и Херцеговина забрани в петък временно прилагането им, мотивирайки решението си с това, че те заплашват конституционния и правен ред, а също политическата стабилност на страната.
Решението на съда бе подкрепено от върховния представител на международната общност Кристиан Шмит.
Лидерите на Република Сръбска не признават Шмит, който бе определен за представител на международната общност през 2021 година, тъй като назначението му не е било одобрено от Съвета за сигурност на ООН. Такава позиция споделят също Русия и Китай.
Държавният секретар на САЩ Марко Рубио предупреди, че действията на Додик застрашават сигурността и стабилността в Босна и призова партньорите в региона да се обединят в противопоставянето на това опасно и дестабилизиращо поведение.
"Додик очевидно разчиташе на това, че новата американска администрация ще си мълчи и ще подкрепи неговия курс. Обаче, ако се съди от съобщението на Марко Рубио в Екс, това не изглежда така. Додик изглежда е объркал сметките," коментира анализаторът Ведран Джихич от Австрийския институт за международна политика, цитиран от Дойче веле.
Президентът на Република Сръбска е в списъка на САЩ със санкционирани лица за подкопаване на стабилността на Босна и Херцеговина.
Рубио каза пред „Гласа на Америка“, че по отношение на ситуацията в Босна и Херцеговина разглеждат различни опции, но не трябва да се стига до разпадане на страната и нов сблъсък.
„Не желаем никакви подялби там… Последното нещо, което ни трябва, е още една криза,“ каза Рубио.
ЕС призовава всички политически действащи лица в Босна и Херцеговина да се въздържат от провокативна реторика и действия, предизвикващи разделение, както и да уважават съдебните решения.
На пленарното си заседание тази седмица Европейският парламент ще обсъди ситуацията в Босна и Херцеговина, като дебатът ще бъде под наслов „Сепаратистките заплахи в Босна и Херцеговина и неотдавнашната ескалация.“
Анализаторът Ведран Джихич коментира, че ЕС и НАТО нямат интерес на Западните Балкани да има конфликт.
"Отговорите на Рубио и ЕС бяха недвусмислени и се свеждат до това, че няма повече да толерират тази опасна политическа игра," каза Джихич.
В отговор на нарастващото напрежение от мироопазващата мисия на ЕС (ЕУФОР) в Босна съобщиха в петък, че ще увеличат временно броя на военните си в страната.
Босна и Херцеговина е част от Европа и със сигурност е много повече европейска отговорност, отколкото американска. Каквото и да е отношението на американците към НАТО, дали ще излязат или ще намалят участието си, но някакъв вид европейска сигурност за Босна и Херцеговина със сигурност е естествена и необходима, коментира за босненската национална телевизия БХРТ Александър Саванович, преподавател във Факултета по политически науки на Университета в Баня Лука.
Генералният секретар на НАТО Марк Рюте посети вчера Сараево и заяви, че алиансът няма да допусне трудно постигнатият мир в Босна да бъде застрашен и да се създаде вакуум в сигурността на страната.
„Естествено, обезпокоен съм за ситуацията на сигурност, но не сме 1992 година и няма да допуснем създаването на вакуум в сигурността. Знам, че ЕУФОР е напълно готов да запази стабилна обстановката в Босна и Херцеговина. Няма да допуснем трудно постигнатият мир в Босна и Херцеговина да бъде застрашен, каза Рюте, цитиран от местните медии след среща с представители на босненските власти.
Ръководителите на босненските полицейски агенции и агенциите за сигурност изтъкнаха вчера, че ситуацията е стабилна и спокойна и няма признаци за заплахи.
Председателката на тричленното босненско президентство Желка Цвиянович, представител на Република Сръбска, каза след разговора с Рюте, че за нея и представителите на тази част от Босна и Херцеговина териториалната цялост на страната не е спорна, както и запазването на мултиетническия характер на страната и сътрудничеството с НАТО, но за тях е спорно членството в организацията, отбелязва Радио Свободна Европа.
Денис Бечирович, представителят на босненските мюсюлмани в босненското президентство, отбеляза, че е важно това, че Рюте е заявил, че НАТО няма да позволи вакуум в сигурността и е подкрепил изцяло мандата на върховния представител в Босна.
„Това са най-тежките моменти от 1995 година до днес.... Опасната дестабилизация трябва да бъде спряна. Полза от дестабилизацията би имала само Москва,“ коментира Бечирович.
Представителят на босненските хървати в тричленното президентството Желко Комшич каза, че подкрепя всичко, което са чули на срещата с генералния секретар на НАТО.
Додик също коментира посещението на генералния секретар на НАТО, като посочи, че Рюте не е прав, а подобен беше и коментарът му през уикенда за държавния секретар на САЩ Марко Рубио, посочва босненската редакция на телевизия Ен1.
Босненският сръбски лидер оцени, че подкрепата за върховния представител на международната общност, било тя и от Рюте, е най-малкото недалновидна, тъй като по думите му става въпрос за “престъпна организация”.
Додик се радва на подкрепа от Москва, която определи присъдата срещу босненския сръбски лидер като политически мотивирана. Додик се е срещал неколкократно с руския президент Владимир Путин след руската инвазия в Украйна през 2022 година.
Преподавателят от Факултета по криминалистика, криминология и изследвания на сигурността към Университета в Сараево Армин Кържалич смята, че ключът за решаване на кризата е в ръцете на местните действащи лица. В контекста на ясните послания, изпратени от важни адреси по света, за необходимостта от запазване на суверенитета и териториалната цялост на Босна и Херцеговина, промяната в съзнанието на местните политици е от решаващо значение.
"Те трябва да си отворят ума, да разговарят и да намерят общо решение, защото умът е като парашута - ако не го отворите, няма да ви свърши работа," коментира за БХРТ Кържалич, допълвайки, че решението "трябва да бъде продукт на местните власти".
/С-АМ/
news.modal.text
