Мандатът на Службата на върховния представител на международната общност в Босна и Херцеговина трябва да приключи тази година и легитимните представители на народа в Босна да поемат отговорността за решенията в страната, заяви в социалната мрежа Екс хърватската евродепутатка Желяна Зовко.
"В тази геополитическа ситуация Босна трябва да намери компромис между трите държавотворни общности, да промени избирателния закон и да приключи мандата на Службата на върховния представител в годината, когато отбелязваме 30 години от Дейтънското мирно споразумение", написа Зовко.
Дейтънското мирно споразумение слага край на междуетническата война в Босна през 1995 г., като страната е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина (мюсюлманско-хърватска федерация), където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация. Дейтънското споразумение дава широки правомощия на върховния представител на международната общност, включително да налага закони, да назначава и уволнява държавни служители и др.
Хърватската евродепутатка подчерта, че Съветът за изпълнение на мира, който следи за спазването на споразумението и назначаването на върховен представител, не може да бъде "компас" за европейския път на Босна, тъй като в него играят голяма роля Русия и Турция.
"Колкото и да е привлекателна позицията на върховния представител, с атрактивното си заплащане, е време отговорност за решенията в Босна и Херцеговина да поемат политиците, които са легитимни представители на народа и гражданите в Босна", отбеляза Зовко.
На 26 февруари президентът на Република Сръбска Милорад Додик бе осъден от босненски съд на една година затвор и шест години забрана за политическа дейност за неспазване на решенията на върховния представител на международната общност Кристиан Шмит. На следващия ден парламентът на автономната федеративна единица прие закони, с които забрани работата на босненския съд, прокуратура, на Държавната агенция за разследване и защита (СИПА) и на Висшия съдебен и прокурорски съвет (ВСТС) на територията на Република Сръбска. В петък конституционният съд на Босна и Херцеговина прие временна мярка и спря прилагането на законите, които според него нарушават конституцията на Босна и Дейтънското мирно споразумение.
Генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви вчера в Сараево, че алиансът напълно подкрепя териториалната цялост на Босна и призова политическите лидери да успокоят напрежението.
Очаква се утре ЕП да проведе дебат за настоящата ситуация и развитието на събитията в Босна и Херцеговина.
/ПК/
news.modal.text
