ОБЗОР

site.btaСлед почти три десетилетия отлагане първият туркменски газ потича към Турция

След почти три десетилетия отлагане първият туркменски газ потича към Турция
След почти три десетилетия отлагане първият туркменски газ потича към Турция
Инфографика: БТА

След почти три десетилетия на преговори и отлагане първият туркменски газ се очаква на 1 март да потече към Турция. Стъпката ще има ограничено пазарно въздействие предвид ниските начални обеми на газовия поток, но представлява сериозен символичен ход както за страната, така и за Европа, смятат експерти. 

Подписаното между Турция и Туркменистан споразумение за започване на доставките на туркменски газ за Турция е първият случай, в който централноазиатската държава ще доставя газ директно на стремящата се да диверсифицира енергийните си източници Турция. Процесът на преговорите за доставки на природен газ от Туркменистан за Турция започва още през 1997 г., напомня турската държавна телевизия ТРТ Хабер.

Турският министър на енергетиката Алпарслан Байрактар определи споразумението като "историческа стъпка в енергийното сътрудничество между двете страни" и открои важността му за сигурността на доставките на природен газ към Турция и региона. 

"С това споразумение, по което работим от много години, ще постигнем по-нататъшен напредък в стратегическото сътрудничество между двете държави, като същевременно ще засилим сигурността на доставките на природен газ за нашата страна и регион", заяви Байрактар в изявление, цитирано от Ройтерс.

Понастоящем Турция разчита на комбинация от газ от Русия, Азербайджан и Иран, който достига до нея по тръбопроводи, както и на внос на втечнен природен газ от различни доставчици. На Русия се падат 42,27 процента от целия внос на природен газ от Анкара, възлизащ на 50,48 млрд. куб.м, показват данните за 2023 г. на турския орган за регулиране на енергийния пазар (EPDK). В същото време през Турция е осъществен износ на газ от 896,3 млн. куб.м за европейски страни като България (42%), Гърция (24%), Швейцария (23%) и Румъния (11%), сочи същият доклад. 

Туркменистан се нарежда на четвърто място в света след Русия, Иран и Катар по размер на притежаваните резерви природен газ, чието количество се изчислява на 13,9 трилиона куб.м. Годишното му производство, според данни от 2023 г., публикувани от Анадолската агенция, е от 80,6 млрд. куб. м.  

В рамките на споразумението между двете страни до края на годината се очаква 1,3 милиарда кубически метра природен газ от Туркменистан да достигнат до Турция, съобщават местните медии. Тези доставки ще бъдат осъществени през Иран като транзитна страна в рамките на суапова сделка. 

Целта е обемът на доставките постепенно да се увеличи до 15 млрд. куб.м газ и за период от 20 години Турция да получи 300 млрд. куб.м туркменски газ, каза по време на посещението си в Туркменистан миналата година Байрактар, цитиран от Анадолската агенция.

Преносът на по-големи количества към Турция обаче е възпрепятстван от липсата на необходимата инфраструктура, а ключът към реализирането на тази цел се крие в изпълнението на проекта за Транскаспийски газопровод (от Туркменистан до Европа по морското дъно през територията на Азербайджан), обясняват експертите. 

Ашхабад и Баку отдавна обмислят възможността за прокарване по дъното на Каспийско море на газопровод с капацитет от 30 млрд. куб.м от крайбрежието на Туркменистан до Азербайджан, където би могъл да се свърже със съществуващия Южнокавказки газопровод (Баку-Тбилиси-Ерзурум), зареждащ газопроводите ТАНАП (Трансанадолския газопровод) и ТАП (Трансадриатическия газопровод).

Досега обаче изпълнението на проекта удря на камък, преди всичко заради спора около правата върху въглеводородните залежи в Каспийско море, който от години се води между Туркменистан и Азербайджан, отбелязва турският в. "Таквим". В допълнение към тази пречка Люк Кофи от американския институт Хъдсън споменава и за спънки, поставяни от държави като Русия и Иран. 

"Като съседни каспийски държави, Иран и Русия от години блокират проекта. Официалните им причини са свързани с околната среда, включително потенциалното въздействие върху все по-крехката каспийска екосистема. Истинският мотив обаче вероятно е, че никоя от страните не иска да се конкурира с износа на газ от Туркменистан", посочва Люк Кофи в анализ, публикуван на сайта на института.

Осъществяването на доставките на туркменски газ към Турция, а от там и към Европа се вписва в желанието на Анкара да се позиционира като основен енергиен хъб в региона. Газовата сделка с Туркменистан, заедно с изграждането на инфраструктурата, необходима за преноса на туркменски газ до Турция и след това до световните пазари, ще затвърди тази цел.

"Колкото повече възможности за доставки има, толкова по-добре. Хъбовете се нуждаят от разнообразие на доставките. Доставките на газ от Туркменистан, дори и в малки количества, ще помогнат за осъществяването на идеята за създаване на хъб", коментира пред Анадолската агенция Джулиан Боудън, старши гостуващ научен сътрудник в Оксфордския институт за енергийни изследвания. 

"Малък суап на 1-2 милиарда кубически метра годишно през Иран ще има слабо пазарно въздействие за Турция или Европа, но символичното му въздействие ще е голямо", заключи експертът.

/ВН/

news.modal.header

news.modal.text

Към 12:03 на 26.02.2025 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация