site.btaХИНА: Гражданските организации в Хърватия са на много ниско ниво, според доклад за върховенството на закона

Влиянието на организациите на гражданското общество в Хърватия в момента е на много ниско ниво, като причините за тази ситуация включват  етикетиране от страна на политически кръгове, недостатъчно финансиране и напускане на квалифицирани служители от държавните органи, беше казано по време на дискусия в Загреб, предаде хърватската агенция ХИНА.

„От 2016 г. сме свидетели на ясна промяна в подхода на правителството към гражданското общество и нещо като „гоустинг“, което е, когато другата страна изчезва от една връзка без разумно обяснение. Усещаме това изчезване на партньор, който формално имаме, но всъщност нямаме. Влиянието на организациите на гражданското общество отслабва от години и бих казала, че сега е на доста ниско ниво, въпреки че има някои сектори, които имат малко по-успешен диалог“, каза Лейла Шехич Релич, член на Съвета за развитие на гражданското общество, по време на дискусия, на която беше представен доклад за върховенството на закона.

В изказването си Шехич Релич имаше предвид документа „Доклад за върховенството на закона: гражданското общество и участие в процесите на вземане на решения“, който следва препоръките на настоящия доклад на Европейската комисия за върховенството на закона.

Дискусията в Дома на Европа в Загреб беше организирана от Дома на човешките права и Центъра за демокрация и право „Мико Трипало“.

Негативни тенденции в други европейски страни са налице и в Хърватия и една от тях е „делегитимиращият наратив, идващ от политическия спектър, който се застъпва за свиване на пространството за малцинствените групи“, каза Шехич Релич.

Организациите, които са критични към властите, често биват етикетирани и делегитимирани, за да се попречи на техните застъпнически позиции, подчерта тя.

Освен това организациите на гражданското общество са изправени пред проблеми с финансирането, тъй като средствата от публични източници са все по-ограничени.

Иван Новосел, програмен директор на Дома на правата на човека, алармира за ерозията на експертния персонал от три държавни служби: Службата за НПО, Службата за равнопоставеност на половете и Службата за правата на човека и правата на националните малцинства.

„Тези институции, които някога бяха движещата сила зад развитието на политиките в областта на правата на човека и гражданското общество, са сведени просто до останки. Няма вече експерти поради лошо политическо кадруване. Лидерите на тези институции в момента нямат политическата сила да се борят за приемане на необходимите документи“, каза той.

Новосел посочи, че за девета поредна година няма Национален план за развитие на гражданското общество. Като един от по-големите проблеми той посочи и невъзможността за реално участие в процесите на вземане на решения.

„Проблемът е, че държавата иска съвет, когато всичко вече е решено. Правят се онлайн консултации за законопроекти, когато вече са готови. И тогава виждаме числа, които показва, че над 80% от коментарите са отхвърлени, а това, което се приема, са просто технически поправки“, каза Новосел.

Единствените организации на гражданското общество, които получават подкрепа, са тези, които предоставят социални услуги като транспортиране на ученици до училища или хора до болници, каза заместник-омбудсманът Татяна Влашич.

„Трябва да се отбележи, че цената, на която гражданските организации се очаква да изпълняват тези задачи, е значително по-ниска от разходите, които имат институциите при изпълнение на същите услуги“, каза тя.

Освен това Влашич отбеляза, че много организации на гражданското общество са били подложени на повишен натиск през последните осем години, особено тези, които работят по въпроси като миграцията, справянето с миналото, правата на жените, правата на транссексуалните и т.н.

(Тази информация се разпространява от БТА по договор с хърватската агенция ХИНА)