Зоран Миланович очаквано спечели втори мандат като президент на Хърватия на втория тур на президентските избори днес. Той е получил 74,68 процента от гласовете при обработени 99,66 процента от протоколите.
Стотици хора чакаха резултатите заедно с него в пространството "Фабрика за култура" (Tvornica kulture).
Малко не достигна на Миланович, подкрепен от най-голямата опозиционна Социалдемократическа партия (СДП), да спечели втори мандат още на първия кръг на изборите на 29 декември, когато събра 49,09 процента. Класиралият се тогава на второ място Драган Приморац, подкрепен от управляващата Хърватска демократична общност (ХДО), получи на първия тур 19,35 процента.
Днес Миланович е бил подкрепен от 1 120 832 избиратели, докато опонентът му Драган Приморац - от 380 038 гласоподаватели от общо 3,8 милиона.
Проучванията на общественото мнение прогнозираха победа на настоящия президент с резултат около 60 процента за Миланович срещу около 30 на сто за Приморац.
58-годишният Миланович е открит критик на военната подкрепа на Запада за Украйна във войната ѝ срещу Русия. Той е най-популярният политик в Хърватия и понякога е сравняван с новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп заради бойния му стил на общуване с политическите опоненти, отбелязва Асошиейтед прес.
Преди да стане президент за първи път преди пет години Миланович бе и премиер. Той е яростен критик на настоящия премиер Андрей Пленкович, като редовно обвинява него и партията му в корупция. Пленкович, от друга страна, определя Миланович като "проруски" настроен и като заплаха за външната политика на Хърватия.
Приморац повтори тази позиция в изявление пред журналисти след като гласува в Загреб. Той каза, че президентският вот е "много важен (...) за бъдещето на Хърватия, за бъдещето на нашата родина, нашите граждани и, наистина, посоката, в която ще тръгне оттук нататък".
Въпреки че хърватският президент има най-вече представителна функция, той има и политическа власт и действа като върховен военен главнокомандващ.
Независимо от ограничените правомощия, мнозина вярват, че президентската позиция е ключова за политическия баланс на силите в страната, управлявана основно от партията Хърватска демократична общност след извоюването на независимост от Югославия.
Миланович отрича да е проруски настроен, но миналата година блокира изпращането на петима хърватски офицери в мисията на НАТО в Германия, наречена Подпомагане на сигурността и обучение за Украйна. Той също така обеща, че никога няма да одобри изпращането на хърватски войници като част от мисия на НАТО в Украйна.
/СГ/
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
news.modal.text
