Видният функционер и депутат от Диарбекир от кюрдски произход от управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) Галип Енсариоглу прогнозира, че през тази пролет Кюрдската работническа партия (ПКК) ще се откаже от въоръжената борба, която от десетилетия води срещу турската държава.
"Мисля, че най-късно до Невруз (кюрдската Нова година, която се отбелязва на 21 март) ще замлъкнат оръжията", заяви той в интервю пред турския сайт “Йирмидьорт саат”.
Депутатът посочва, че става дума за "нова парадигма", която повдига много въпроси: търсене на мирно решение на кюрдския проблем, демократизация, поставяне на лидера на ПКК Абдуллах Йоджалан, който е с доживотна присъда затвор, под домашен арест и не на последно място съдбата на съпредседателя на кюрдската партия ДЕМ Селяхаттин Демирташ, който се намира в затвора...
Под "нова парадигма" Енсриоглу визира процеса, чието начало постави преди няколко месеца лидерът на Партията на националистическото действие (ПНД) Девлет Бахчели, съюзник на Ердоган в парламента.
В изявление пред Меджлиса Бахчели предложи 75-годишният Абдуллах Йоджалан, който е основател на Кюрдската работническа партия (ПКК) да говори пред депутатите във Великото национално събрание на Турция и да призове публично бунтовниците от ПКК да се откажат от въоръжената борба и ”да заровят оръжията“.
Предложението на Бахчели тогава предизвика ефекта на бомба, понеже именно той бе най-отявленият враг на Йоджалан и при един случай дори бе подхвърлил въже за обесването му.
Събитията се развиха с изненадваща скорост. Йоджалан от острова затвор Имралъ веднага пое подадената ръкавица.
Турското правителство разреши на тричленна делегация на прокюрдската партия ДЕМ (Партия за равенство и демокрация на народите) да го посети на Имралъ и те се срещнаха с него за пръв път от десет години.
В изявление, което публикуваха медиите, Йоджалан заявява, че сближаването на турците и кюрдите е „историческа отговорност“ и че е „решен“ да участва в мирния процес, започнал в Турция.
По думите му „укрепването на турско-кюрдското братство е не само историческа отговорност, но и спешна необходимост за всички народи“.
След като се върнаха от Имралъ, парламентьорите предприеха срещи с отговорни турски представители - първо с председателя на ВНСТ Нуман Куртулмуш, а по-късно през деня и с Бахчели. Предполага се, че в разговорите са докладвали подробности от разговора си с Йоджалан, както и бъдещите стъпки.
Един от членовете на делегацията, Ахмет Тюрк, след срещата с Бахчели заяви пред "Герчек гюндем", че след втората или третата среща с Йоджалан той може да призове ПКК да остави оръжието.
Ахмет Тюрк е най-възрастният в делегацията. Той е влиятелен политик и активист от кюрдски произход. На последните местни избори с внушителен резултат спечели кметския пост на град Мардин. Но правителството го отстрани от поста ”за връзка с терористичната ПКК“ и назначи на негово място администратор.
Интересното е, че и другият участник в делегацията Сърръ Сюрея Йондер, кюрдски депутат от Адъяман, е в парламента от 2015 г., но бе осъден преди време за ”терористична пропаганда“ и лежа в затвора.
Третият член е Первин Булдан, чийто съпруг бе убит при подозрителни обстоятелства, но извършителите останаха неразкрити.
Срещите на кюрдската делегация продължиха с разговори с лидера на Партията на бъдещето Ахмет Давутоглу.
Вчера се състоя среща с представители на управляващата ПСР, която продължи около час и половина, но без участието на президента Ердоган, който е и председател на ПСР. Заместник-председателят на парламентарната група на ПСР Абдуллах Гюлер направи лаконично изявление, в което каза: ”Диалогът ни бе искрен и в топла атмосфера. В близките дни ще споделим подробности“.
Според проправителствени медии на този етап не се очаква Ердоган да приеме делегацията.
Основната опозиционна Народнорепубликанска партия (НРП) се отнася по-резервирано, над която тегнат думите на Ердоган, който не веднъж публично я е обвинявал в ”сътрудничество с ДЕМ“.
Съпредседателката на ДЕМ Тюляй Хатимоглу е заявила наскоро в реч пред симпатизанти в Диарбекир и Измир че ”само срещи в Имралъ не е достатъчно, вратите на Имралъ трябва да се отворят“, предаде Ода ТВ. Хатимоглу е предупредила, че ако не се изпълнят исканията им, положението може да стане "като в Газа" - сигнал, че процесът крие доста опасности.
Вестник "Биргюн" съобщи, че делегацията ще посети и съпредседателя на ДЕМ Селяхаттин Демирташ. Твърди се, че макар, че Демирташ е изолиран в затвора от 2016 г., той продължава да има влияние върху някои кюрдски среди и целта е да ги приобщят към процеса.
В началото на преден план повече изпъкваха изявленията на Бахчели. Тези дни обаче вниманието привлякоха изказванията на президента Реджеп Тайип Ердоган.
В реч пред участниците в регионалния конгрес на ПСР в град Самсун миналата събота, за която информира Анадолската агенция, Ердоган заяви: "Отсега нататък всеки трябва да приеме истината, че ерата на оръжията, насилието и терора приключи. Сепаратистите убийци или ще заровят оръжието си възможно най-скоро, или ще бъдат погребани с оръжията си. Трети път няма".
Подобна теза Ердоган разви и пред регионалния конгрес на ПСР в град Ризе, подчертавайки: "в нашия регион вече няма място за терор, няма място и в бъдещето на нашата страна или нашия регион".
Анализторът Мурат Йеткин от "Йеткин рипорт" в коментар под заглавие ”Какво иска Ердоган“ посочва, че “Ердоган иска ПКК да “погребе“ оръжията” възможно най-скоро“.
"Това ще означава, че ПКК ще обяви, че се отказва от въоръжената борба, която води от 1978 г., и на практика ще се саморазпусне. Заплахата, че в противен случай ще бъдат ”погребани“ има както метафоричен, така и физически смисъл: адресът на заплахата вече не е в Турция, а Сирия и Ирак, където ПКК има въоръжени сили, действащи благодарение на сътрудничеството си със САЩ. Индикациите са, че Турция се готви да удари силите на ПКК с цялата си мощ. Инспекциите на министъра на националната отбрана Яшар Гюлер и армейски командири в стратегически точки по границите със Сирия, Ирак и Иран насочват към такъв извод”, пише той.
В същото време обаче срещу процеса, който започна Бахчели, има и силни критични реакции в Турция, особено в частта за Йоджалан, когото милиони турци считат за ”убиец на над 40 хиляди турски граждани, включително войници и деца". Лидери на политически партии като националистическите "Добра партия", Партия на победата и др. посочват, че стъпките на правителството спрямо Йоджалан ще доведат до засилване на напрежението.
Критични към Ердоган медии като вестниците "Нефес" и "Сьозджю" пишат, че “зад процеса на отваряне към кюрдския въпрос стои планът на Ердоган със съдействието на Бахчели да привлече кюрдския електорат, за да бъде избран отново за президент”.
Депутатът Галип Енсариоглу също подчертава вероятността от засилване на напрежението.
”Необходимо е процесът да получи одобрението на широки слоеве от обществото, за да се постигне положителен резултат”, изтъква той във въпросното интервю.
Немалка част от обществото обаче се надява с новата инициатива да се сложи най-сетне край на терора.
“Сега е време, в което сме най-близо до мира", посочват редица медии.
Големият въпрос, който очаква отговор, обаче е ще стигне ли и ще бъде ли достатъчен авторитетът на Абдуллах Йоджалан, дали ще го послушат фактическите лидери на ПКК да прекратят въоръжената борба, която отне живота на десетки хиляди хора, почерни съдбата на много семейства. На другата страна на везните е прокюрдската ДЕМ, която не крие, че ще има искания, за които вече стана дума. Не са малко и твърденията, че след 25 години изолация Абдуллах Йоджалан няма тежест върху ръководството на ПКК.
Прави впечатление, че турските медии, когато споменават Йоджалан, си служат с определението ”главатар на терористичната организация“.
"Новата парадигма" на Ердоган-Бахчели по кюрдския въпрос идва десетина години след т.нар. процес за разрешаване на кюрдския въпрос от 2013-2015 г. Тогава по инициатива на Ердоган, по онова време премиер, бе основан 65-членен комитет от ”умни хора“ от различни слоеве на обществото. Но процесът завърши без резултат.
В новата парадигма акцентът се поставя върху терора в лицето на ПКК, чийто основател е Абдуллах Йоджалан. Ердоган-Бахчели изглеждат решителни в действията си за преодоляване на проблема.
Кюрдската работническа партия води въоръжена борба срещу турската държава от 1984 г. и се разглежда като терористична организация от Турция, ЕС и САЩ. Десетки хиляди са загиналите в конфликта. Турските власти смятат ПКК за заплаха за националната сигурност и редовно провеждат акции срещу нейни поддръжници в страната и операции в Северна Сирия и Ирак.
/МД/
news.modal.text
