site.btaХърватия през 2024 г.: Суперизборна и политически напрегната

През 2024 г. Хърватия бе изправена пред три дати на избори, корупционен скандал и ескалиране на напрежението в отношенията с Черна гора. Годината беше напрегната и изпълнена с предизвикателства, а коледните празници бяха засенчени от трагедия. Все пак страната изпраща годината с последните избори от суперизборната надпревара и с широко отворени обятия към 2025 г.

Суперизборна година

Анализаторите определиха 2024 година като „суперизборна“, тъй като в страната се проведоха парламентарни, европейски и президентски избори.

Суперизборната година в Хърватия стартира на 17 април с изборите за парламент, които бяха спечелени от управляващата и до този момент дясноцентристка Хърватска демократична общност (ХДО), макар и без парламентарно мнозинство. ХДО получи 60 места в 151-местния хърватски Сабор, а основната опозиционна Социалдемократическа партия (СДП) и коалиционните ѝ партньори спечелиха 42. Премиерът Андрей Пленкович обаче постигна коалиционно споразумение с Отечествено движение. 

Третият кабинет на Пленкович изненада с две министерства в повече – създадени бяха Министерството на демографията и миграцията и Министерството на устойчивото развитие, което преди това беше част от Министерството на икономиката.

Най-коментираната тема на изборите за хърватски парламент обаче не беше очакваната победа на ХДО или създаването на нови министерства, а участието на хърватския президент Зоран Миланович в надпреварата.

През март, няколко часа след като насрочи изборите за 17 април, сряда, Миланович обяви, че се кандидатира за следващ премиер на Хърватия в листата на опозиционната СДП. Тогава Асошиейтед прес написа, че изненадващото съобщение е предизвикало „дълбока политическа криза в страната“, тъй като Конституционният съд беше призован да даде становището си за хода на Миланович.

Конституционният съд  реши няколко дни по-късно, че президентът не може да участва в политическа дейност на нито една партия, докато изпълнява задълженията си. Това изключва всяка възможност президентът да се кандидатира за народен представител или да бъде номиниран за министър-председател. Миланович обаче не се съобрази с това решение.

След като СДП не успя да събере необходимото мнозинство за съставяне на правителство и назначаване на министър-председател, президентът си остана на старата позиция и съответно се кандидатира за президентските избори на 29 декември.

През юни, заедно с още 26 страни членки на Европейския съюз, най-младата членка Хърватия избра на 9 юни своите 12 представители в Европейския парламент. Тук нямаше големи изненади – управляващата ХДО получи най-много гласове на изборите и спечели шест места в ЕП с 33,74 процента от гласовете на хърватите. На второ място отново беше СДП и коалицията около нея, които получиха 27,81 процента от гласовете и си осигуриха четири мандата. Партиите Отечествено движение и „Можем!“ също успяха да изпратят по един свой кандидат в Европарламента.

Суперизборната година в Хърватия приключи с първия кръг на президентските избори на 29 декември. Малко не достигна на настоящия президент Зоран Миланович да спечели изборите още на първия кръг. Затова пък Хърватия ще започне следващата година така, както я приключва - с избори. На 12 януари ще се проведе вторият кръг на изборите, на който сили ще премерят Миланович и кандидатът на ХДО Драган Приморац. 

Назначаване на нов главен прокурор

Хърватският парламент избра през февруари за главен прокурор Иван Турудич въпреки възраженията на опозицията, президента Зоран Миланович и дори на Асоциацията на хърватските журналисти. Те описаха встъпването му в длъжност като най-опасния ход досега на премиера Андрей Пленкович срещу независима институция. Противниците на Турудич го обвиняват не само във връзки с управляващата партия ХДО, но и в контакти с разследвани лица, докато е бил съдия в Окръжния съд в Загреб. 

Изборът на Турудич предизвика протести в левицата и раздели десницата. Критиците му заявиха, че след избирането му никоя държавна институция вече няма да бъде независима, а премиерът Пленкович бе обвинен, че е взел решение самоволно, без по-широк консенсус. Лидерът на опозиционната СДП Педжа Гърбин призова след гласуването в парламента за минута мълчание за съдебната система и определи назначаването на Турудич като „последния пирон в ковчега на съдебната система“. Ляволибералната опозиция дори организира протести заради назначаването на новия главен прокурор. 

Бурни реакции сред опозицията и обществеността предизвика и изказването на Турудич, че службата на Европейската прокуратура не е трябвало да бъде създавана в Хърватия. Правителството увери, че неговите възгледи няма да поставят под въпрос работата на институцията, това обаче не изглежда толкова сигурно след като Турудич влезе в спор със службата на Европейската прокуратура в Хърватия заради корупционен скандал през ноември.

Корупционният скандал

2024 г. за Хърватия бе белязана и от корупционен скандал, който разбуни обществеността. През ноември бе арестуван министърът на здравеопазването Вили Берош, както и още няколко души, по подозрение в корупция. Хърватският премиер веднага освободи Берош от позицията, въпреки че министърът отрече каквато и да е наказателна отговорност.

Службата на Европейската прокуратура в Загреб и хърватската Служба за борба с корупцията и организираната престъпност водиха едновременно разследване на бившия министър и други лица. В крайна сметка главният прокурор взе решение случаят да бъде поет от антикорупционната служба, която първоначално бе повдигнала обвинение за търговия с влияние, но по-късно добави и обвинението на службата на Европейската прокуратура в Хърватия за приемане на подкупи. Това решение отново предизвика недоволство сред опозицията, която смята, че единствено разследването на Европейската прокуратура е независимо.

Берош бе задържан в ареста за един месец, но след като бяха разпитани всички свидетели, на които може да повлияе, бе освободен.

В началото на декември правителството на Пленкович оцеля при вот на недоверие, подложен на гласуване в парламента заради корупционния скандал.

Напрежението с Черна гора

През тази година се появи напрежение между Хърватия, която е членка на ЕС, и Черна гора, която се стреми към членство в ЕС. През юни черногорският парламент прие Резолюция за геноцида в лагерите Ясеновац, Дахау и Маутхаузен по инициатива на председателя на парламента Андрия Мандич, лидер на просръбската и проруската десница. В резолюцията се посочва, че сърби, евреи, роми, хървати и други народи са били измъчвани и убивани в концентрационния лагер Ясеновац в Хърватия от 1941 до 1945 г. 

Преди да бъде проведено гласуването, хърватските власти неколкократно призоваха Подгорица да не предприема действия, които биха могли да повлияят негативно на двустранните отношения и европейския път на Черна гора. Хърватия също така изпрати протестна нота на Черна гора. Хърватските политици неведнъж изтъкнаха, че Хърватия неизменно подкрепя евроинтеграцията на съседката си. Въпреки това резолюцията бе гласувана и приета с мнозинство.

Хърватските власти определиха гласуването на резолюцията като опит на премиера Милойко Спаич да успокои проруската и просръбската част от управляващите в Черна гора след като правителството подкрепи Резолюцията за геноцида в Сребреница в ООН през май. Хърватският премиер Андрей Пленкович заяви, че приемането на резолюцията изпраща послание за политика на разделение в Черна гора, както и за инструментализация на друга държава в региона с цел нарушаване на отношенията между Загреб и Подгорица.

Съответно през юли хърватското Министерство на външните работи обяви за персона нон грата председателя на черногорския парламент Андрия Мандич, както и вицепремиера Алекса Бечич и депутата Милан Кнежевич заради „системни действия за нарушаване на добросъседските отношения с Хърватия“ и „непрекъсната злоупотреба с Хърватия за вътрешнополитически цели“. 

Въпреки че през втората половина на годината изглеждаше, че отношенията по оста Загреб-Подгорица са се успокоили, в началото на декември Хърватия изпрати нон пейпър на Черна гора, в който представи изискванията си за решаване на няколко отворени въпроса, които според Загреб нарушават двустранните отношения.

В средата на декември Черна гора затвори три нови глави в преговорите за присъединяване към ЕС и беше подготвена да затвори още една, но Хърватия не даде зелена светлина. Тя не е съгласна за затваряне на глава 31 – Външна политика, политика за сигурност и отбрана, която включва и добросъседските отношения. Все пак хърватският външен министър заяви, че това не е блокада, но има конкретни въпроси, които не са от двустранен характер, а са по-скоро хуманитарни и цивилизационни, универсални, и те трябва да бъдат решени от страна на Черна гора, за да се пристъпи към затваряне на главата. Сред нерешените въпроси, според хърватската страна, е въпросът за лицата, изчезнали по време на войната за независимост на Хърватия от СФР Югославия, както и компенсациите на военнопленниците.

Трагедията в загребско училище

Дни преди коледните и новогодишни празници Хърватия бе потресена от трагедията, разиграла се в загребското основно училище „Пречко“. На 20 декември 19-годишен младеж нападна с нож деца и учителка по време на занятията в училището. Седемгодишно дете загина и 21 декември бе обявен за ден на траур.

Навечерието на Бъдни вечер бе белязано от „мълчаливи“ шествия в цялата страна под надслов „За безопасно училище“. Няколко хиляди души участваха в шествието в Загреб. Протестиращите носеха хиляди свещи и фенери в памет на загиналото дете, както и плакати с надписи, призоваващи за взимане на мерки за сигурност в училищата.