site.btaОБНОВЕНА Фрагментиран парламент и очертаващи се трудни преговори за ново правителство, показват данните от екзитпола от парламентарните избори в Румъния
Румъния гласува днес на парламентарни избори, които се проведоха между двата кръга на вота за президент, първият от които вкара страната членка на ЕС и НАТО в безпрецедентен смут след твърдения за изборни нарушения и руска намеса, отбелязва Асошиейтед прес.
От днешния вот зависи състава на новото правителство и кой ще бъде премиер на Румъния, както и как ще бъдат разпределени силите в 466-местния законодателен орган.
Според резултатите от екзитпол на агенция КУРС (CURS) управляващата в момента Социалдемократическа партия остава първа парламентарна сила, следвана от националистите от „Алианс за обединение на румънците“ (AUR), които набраха скорост от победата на крайнодесния Калин Джорджеску на първия тур на президентските избори. Джорджеску е бивш член на AUR.
На трето място е реформаторската дясноцентристка партия „Съюз за спасение на Румъния“, чиято лидерка Елена Ласкони се класира за балотаж на президентските избори на 8 декември срещу Джорджеску.
На четвърто място, според екзитпола, е Национално-либералната партия, която управлява досега в коалиция със социалдемократите, а прагът за влизане в парламента са преминали още националистическата партия „SOS Румъния“, Партия на младите хора (РОТ), която подкрепя Калин Джорджеску, и Демократичен съюз на унгарците в Румъния.
"SOS Румъния" на евродепутатката Диана Шошоака и Партията на младите хора (РОТ) за първи път ще бъдат представени в парламента, ако данните от екзитпола се потвърдят.
Крайнодесните суверенистки и популистки партии печелят общо около 30 процента от гласовете, според данните от екзитпола на КУРС. На предишните избори през 2020 г. делът на партиите от крайнодесния политически спектър бе около 10 процента от гласовете, припомня АФП.
Ако тези данни се потвърдят от официалните резултати, една прозападна коалиция, водена от Социалдемократическата партия, би имала вероятно достатъчно гласове за мнозинство в парламента, но крайнодесните сили ще бъдат съществена част в новия законодателен орган, отбелязва агенция Ройтерс.
Екзитполът обаче не отразява гласовете, подадени зад граница, където близо милион румънци имат право на глас и които гласуват преобладаващо за крайнодесните сили и за дясноцентристката опозиционна партия „Съюз за спасение на Румъния“.
Сформирането на широка коалиция ще бъде трудно начинание на фона на разногласията между партиите за мерките, които са необходими за овладяване на високия бюджетен дефицит от 8 процента от брутния вътрешен продукт – най-високия в ЕС, посочва Ройтерс.
Според политическия анализатор Раду Магдин социалдемократите „ще чакат да бъдат ухажвани“.
„Коалиция с центристките партии е по-вероятна отколкото горещия картоф с екстремистите. Много зависи от това кой ще стане президент“, коментира Магдин, цитиран от Ройтерс.
Президентът е този, който номинира премиер сред партиите, които са представени в парламента. Ако нито една от политическите сили не е спечелила мнозинство, президентът има право да посочи премиер от която и да е от парламентарно представените сили.
Конституционният съд на Румъния, който разглежда искане за анулиране на първия кръг на президентските избори и нареди повторно преброяване на гласовете от първия кръг на 24 ноември, съобщи, че ще обяви решението си на 2 декември.
Румънските власти заявиха, че са открили доказателства за намеса в изборния процес.
В случай на анулиране на вота от 24 ноември, първият кръг на президентските избори може да бъде повторен на 15 декември, а вторият да се състои на 29 декември, заяви председателят на Постоянния изборен орган Тони Гребла.
Според много наблюдатели изненадващата победа на Калин Джорджеску на първия тур на президентските избори е показателна за резкия завой от румънските мейнстрийм партии към по-популистки и антисистемни формации, чиито гласове намират плодотворна почва на фона на високата инфлация, намаляващия жизнен стандарт и мудната икономика, отбелязва АП.
Политическият консултант Кристиан Андрей коментира пред агенцията, че гласоподавателите на Калин Джорджеску променят политическата картина на Румъния.
„Най-вероятният сценарий ще бъде трудно сформиране на мнозинство в парламента за подкрепа и одобрение на новото правителство“, посочи Кристиан Андрей, цитиран от АП.
Преподавателят по политически науки в Университета „Бабеш-Боляи“ Серджу Мишкою смята, че Социалдемократическата партия вероятно ще играе централна роля в преговорите за коалиция, информира Ройтерс.
По думите на Мишкою резултатите показват „най-фрагментираната политическа картина от 1990 г.“.
След кампания, в която преобладаваха опасенията на избирателите относно бюджета и разходите за живот, изборите противопоставиха крайнодесните срещу проевропейските мейнстрийм партии, които разгневиха избирателите с вътрешните си битки и обвинения в корупция.
Крайнодесните партии също така използваха подкрепата на Румъния за Украйна, за да подклаждат опасения, че войната може да се пренесе през границата, ако страната не прекрати подкрепата си, както и недоволство от предполагаемото преференциално третиране на бежанците от Украйна, отбелязва Ройтерс.
В рамките на ЕС Румъния е с най-голям дял на застрашено от бедност население, а обширни райони на страната се нуждаят от инвестиции, за да привлекат работни места, припомня Ройтерс.
„Няма да гласувам за нито една партия, която е била в парламента преди. Това е елиминационен вот“, каза пред Ройтерс таксиметровият шофьор Мариан Георге. „Имам деца и се уморих да им казвам „Не“, защото не мога да си позволя това, от което се нуждаят“.
„Къде е справедливостта? Защо румънските деца да са по-маловажни от украинските деца?“, попита той.
/СГ/
news.modal.header
news.modal.text