site.btaЕвропейската комисия обърна внимание на Северна Македония да спазва двустранните споразумения с Гърция и България

Република Северна Македония все още не е приела съответните конституционни промени с оглед на включването в Конституцията на граждани, които живеят в пределите на държавата и са част от други народи, като например българите, посочва Европейската комисия в годишния си доклад за напредъка на страните кандидатки по пътя към членство.

Комисията отбелязва, че "двустранните споразумения със съседните държави трябва да се изпълняват добросъвестно от всички страни", споменавайки по-конкретно Преспанското споразумение с Гърция и Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България.

В периода на оценка "Северна Македония е поддържала добри отношения с другите страни от процеса на разширяване и е продължила да участва в регионални инициативи", отбелязва в доклада Европейската комисия и допълва: „Съществуващите двустранни споразумения със съседните страни трябва да се изпълняват добросъвестно от всички страни, включително Преспанското споразумение между Северна Македония и Гърция и Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България“.

В първия клъстер „Основополагащи въпроси“ в частта от доклада, посветена на демокрацията, се посочва, че „въпреки опитите, до момента, не е постигнат напредък в приемането на промени в конституцията с оглед на включването в конституцията на граждани, които живеят в пределите на държавата и са част от други народи, като например българите, както е записано в заключенията на Съвета (на ЕС) от 18 юли 2022 г., които страната (Северна Македония) се е ангажирала да изпълни“.

„В парламента не бе постигнато необходимото мнозинство от две трети, за да се приеме предложението за изменение на Конституцията с цел включване на още шест общности в преамбюла и в два члена на Конституцията, а именно българския народ, хърватския народ, черногорския народ, словенския народ, еврейския народ и египетския народ“, пише в доклада на ЕК за Северна Македония. 

В четвърти клъстер „Зелен дневен ред и устойчива свързаност“ в глава 21, посветена на трансевропейските транспортни мрежи, се посочва, че Северна Македония е постигнала добро равнище на подготовка в тази сфера, но е осъществила „ограничен напредък“ в периода на оценяване. 

„Препоръките на ЕК от миналогодишния доклад не са приложени и поради тази причина остават валидни“, посочва Комисията и изрежда няколко цели пред Скопие в предстоящия период. Сред тези цели е Северна Македония „да ускори напредъка по изграждането и завършването на железопътната връзка по Коридор номер 8 с България“.

ЕК отбелязва, че работата по железопътния коридор номер 8 напредват, но третата фаза от проекта от Крива Паланка до границата с България, е била прекъсната от националните власти в Скопие. „Продължават да са необходими допълнителни усилия за ускоряване на напредъка по железопътния коридор номер 8 и други приоритетни участъци от основната железопътна и шосейна мрежа“, се казва в доклада.

Във връзка с отношенията между Северна Македония и България в доклада на ЕК се казва, че „отношенията с България са били съсредоточени върху следващите стъпки в процеса на присъединяване на Северна Македония към ЕС“. „Осезаемите резултати и добросъвестното прилагане на двустранните споразумения, включително на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество и неговия протокол, остават важни“, посочва ЕК в доклада. „През последните месеци отношенията между двете страни бяха засегнати негативно от изявления на отделни политици. Необходими са още усилия за насърчаване на атмосфера на диалог и взаимно уважение“, пише ЕК в доклада.

Във връзка с отношенията между Северна Македония и Гърция ЕК обръща внимание на важността на спазването на Преспанското споразумение, с което страната добави „Северна“ към името си. Европейската комисия отбелязва в доклада, че при встъпването си в длъжност новоизбраният президент (Гордана Силяновска) е нарекла страната само „Македония“ вместо да използва конституционното име. ЕК отбелязва в доклада, че тази практика е била последвана от няколко представители на правителството и посочва, че „това представлява важен въпрос при прилагането на Преспанското споразумение“.

Според оповестения доклад Северна Македония "последователно заявява политическия си ангажимент към стратегическата цел за интеграция в ЕС и поддържа високо ниво на амбиция да продължи напред в преговорите за присъединяване". 

ЕК посочва, че Северна Македония трябва да продължи да полага усилия за изпълнението на свързаните с ЕС реформи, по-специално по клъстера от основополагащи въпроси, а именно в областта на съдебната система, борбата с корупцията и организираната престъпност. 

В доклада се посочва още необходимостта от засилване на доверието в правосъдната система и от неотслабваща борба с корупцията чрез последователни действия в етапите на разследване, наказателно преследване и издаване на присъди по дела на високо равнище. 

Отчита се също така активната дейност на страната през 2023 г. като председател на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). 

"Страната продължи да се придържа изцяло към общата външна политика и политиката на сигурност на ЕС", пише още в доклада.

Комисията напомня, че след първата междуправителствена конференция по преговорите за присъединяване през юли 2022 г. е започнал процес на скрининг, който е завършил през декември 2023 г. ЕК посочва, че очаква бързи и решителни последващи действия след доклада от скрининга.