site.btaПредседателката на ЕК Урсула фон дер Лайен започва утре обиколка на страните от Западните Балкани

Председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен започва утре обиколка на страните от Западните Балкани
Председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен започва утре обиколка на страните от Западните Балкани
Урсула фон дер Лайен. Снимка: AP Photo/Michele Tantussi (архив)

Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен започва утре обиколка на Западните Балкани, където ще посети всички страни кандидатки за членство в Европейския съюз, които се надяват след години чакане да имат полза от връщането на разширяването в дневния ред на ЕС, предаде Франс прес.

Четвъртото посещение на Урсула фон дер Лайен в региона представлява „ясен сигнал“, че разширяването отново е на дневен ред, каза изследователката и член на мозъчния тръст „Брьогел“ (Bruegel) Хедър Грабе.

„Това, че тя отива там толкова рано във втория си мандат и това, че ходи там редовно, е важен политически жест, защото тя показва интереса и ангажираността си“, допълни Грабе.

Нейният предшественик Жозе Мануел Барозу посети Балканите само веднъж за първия си мандат. А преди него Жан-Клод Юнкер каза, че няма да има разширяване в рамките на неговото председателство, припомня Грабе.

За кандидатите за присъединяване в ЕС – Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Република Северна Македония, Черна гора и Сърбия, това посещение е също така възможност да покажат, че са предприели реформите, необходими за присъединяването на ЕС.

Дебатът за разширяването към този заобиколен от страни членки на ЕС блок с малко под 18 милиона жители (Западните Балкани – бел. ред.) продължава вече 20 години. През този период в отделни страни намаля както подкрепата на гражданите за присъединяването към ЕС, така и политическата воля за прилагане на очакваните реформи.

Различна е позицията обаче след началото на руската инвазия в Украйна, която съживи този процес. „Извънредната ситуация около Украйна и Молдова помогна“ на Балканите, обясни Грабе.

„Предполагам, че обиколката ѝ ще има доста оптимистичен тон“, заяви заместник-председателката на неправителствената организация „Европейско движение“ в Сърбия Йелица Минич, като допълни, че току-що е задвижен нов механизъм за приближаване на целия регион към ЕС, а това е планът за растеж, задвижен през ноември 2023 г.

За борбата срещу икономическото влияние на Китай и Русия на Западните Балкани, ЕС „сложи на масата“ шест милиарда евро във вид на План за растеж, чиято цел е удвояване на икономическия капацитет на региона.

Планът е структуриран около четири стълба: интеграция към единния пазар, общ регионален пазар, ускоряване на основните реформи и повишена финансова помощ.

Изплащането на средствата обаче е свързано със строги условия за изпълнението на реформите, особено за хармонизирането на партньорите с общата външна и политика на сигурност.

Дипломатическото хармонизиране, което се изисква от страните кандидатки, вероятно ще бъде „в менюто“ на разговорите, особено в Сърбия. Белград така и не е наложил санкции на Москва, а сръбският президент Александър Вучич благодари в неделя в телефонен разговор на руския президент Владимир Путин за това, че Русия е осигурила достатъчни количества газ на Сърбия за зимата.

Ръководителят на европейския институт „Жак Делор“ Лука Мачек смята, че всичко, което Фон дер Лайен каже и направи в Сърбия ще се следи.

„Какво ще каже, какво ще направи в Сърбия, това ще се наблюдава, защото може би е била критикувана (по-рано), както и други европейски представители, че не е казала ясно на Вучич къде са границите, какво ЕС може и какво не може да приеме по отношение на нелибералната политика“, каза Мачек.

Вучич, който превърна постоянните промени в позициите си между Изтока и Запада в ключова част от външната си политика, отказа поканата на Путин да присъства на срещата на върха на БРИКС в Казан, като посочи, че очаква важни посещения в Сърбия.

Още един парещ въпрос, който би могъл да бъде тема на разговорите на Фон дер Лайен, е редът на присъединяване към ЕС, тъй като някои от страните кандидатки са изморени от 20-годишното си чакане.

„Не вярвам, че пълноправното членство е възможно преди изтичането на мандата на тази Комисия (през 2030 г.)“, отбеляза Мачек. „Мисля, че е възможно някои страни, като Черна гора, а може би и някои други, да си осигурят приключване на преговорите до края на мандата“.

/МИД/

news.modal.header

news.modal.text

Към 08:09 на 27.12.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация