Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен се срещна в Брюксел днес на работен обяд с лидерите на страните от Западните Балкани (Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Република Северна Македония, Сърбия и Черна гора), с които обсъди разширяването и посветен на тях план за икономически растеж, съобщи албанската редакция на Радио Свободна Европа.
В публикация в социалната мрежа „Екс“ след срещата Фон дер Лайен написа, че и шестте страни от Западните Балкани имат място в Европейския съюз.
"Днес приех лидерите на шестте партньори от Западните Балкани. И шестте страни имат своето място в Европа. За това работим. Паралелно с това доближаваме техните икономики и пазари до нашите с нашия План за растеж от 6 милиарда евро за региона“, написа тя.
На работния обяд присъстваха премиерът на Албания Еди Рама, председателят на Съвета на министрите на Босна и Херцеговина Боряна Крищо, министър-председателят на Черна гора Милойко Спаич, министър-председателят на Косово Албин Курти, премиерът на Република Северна Македония Християн Мицкоски и президентът на Сърбия Александър Вучич.
Премиерът на Косово Албин Курти заяви, че е призовал да се разгледа молбата на Косово за членство в Европейския съюз, както и Косово да получи въпросник за членство и статут на страна кандидат за членство, отбелязва Радио Свободна Европа.
Косово подаде молба за членство в ЕС на 15 декември 2022 г. и е единствената страна в региона, която все още няма статут на страна кандидат за членство в ЕС, припомня медията.
Президентът на Сърбия Александър Вучич каза, че по време на обяда са говорили за плановете на новата Европейска комисия и за стратегическите инициативи, зелените коридори и европейския път на страните от Западните Балкани.
Според него председателят на ЕК е имала положително отношение към разширяването.
На работния обяд е била обсъдена Програмата за реформи, която всички страни, с изключение на Босна и Херцеговина, внесоха навреме в Брюксел. Става дума за реформи, свързани с върховенството на закона, демокрацията, институционалните реформи, предотвратяването на корупцията и конфликтите на интереси, както и предприемането на необходимите стъпки, за да се гарантира, че със средствата няма да се злоупотребява. За да получи финансовите средства от Плана за растеж, всяка страна от Западните Балкани беше длъжна да изпрати Програмата за реформи.
Според съобщение на правителството на Косово, Курти е казал, че Косово е "една от първите страни", представила Програмата за реформи, "като по този начин показва своя ангажимент към Плана за растеж".
Сръбският президент отбеляза, че Сърбия скоро ще получи първата вноска от 112 милиона евро от Плана за растеж. Вучич смята, че единният пазар на Западните Балкани е основното условие за присъединяване към единния европейски пазар.
„Този, който не иска да участва, отпада от играта. Всички останали, които правят това и го приемат чрез ЦЕФТА (Централноевропейското споразумение за свободна търговия) и Берлинския процес, остават в играта. Ние оставаме в играта. Искаме Отворени Балкани“, каза той, като имаше предвид последните действия на косовския премиер относно ЦЕФТА и Берлинския процес, отбелязва медията. Косово и Сърбия имат разногласия относно ЦЕФТА, след като Косово забрани вноса на сръбски стоки през юни 2023 г.
Според правителството на Косово Курти е „потвърдил подкрепата“ на страната си за Берлинския процес, като е изразил „своя ангажимент и ангажимента на правителството на Република Косово към нови споразумения и в същото време подчерта важността на пълното прилагане на четирите споразумения за мобилност, подписани през 2022 г. в Берлин“.
Вучич подчерта, че по отношение на условията за Плана за растеж Сърбия е изпълнила и подписала всички критерии от Програмата за реформи. „Мисля, че само една държава не дойде с изпълнени основни критерии. Такъв човек няма да може да навреди на напредъка на другите, това е добър принцип“, каза Вучич.
Според информация на Радио Свободна Европа документът за Плана за растеж, който Босна и Херцеговина е внесла в Брюксел, не отговаря на критериите да бъде приемлив за Европейската комисия (ЕК), като се допълва, че страната е изпратила непълен документ, който не отразява всички препоръки на ЕК. По този начин Босна и Херцеговина пропуска крайния срок за изпращане навреме на Програмата за реформи, която е необходима за получаване на финансови средства от Плана за растеж, предназначен за региона.
Фон дер Лайен доказа с днешната среща с лидерите на страните от Западните Балкани, че и по време на новия си мандат ще обърне специално внимание на този регион и на процеса на разширяване на ЕС като цяло, пише още изданието.
Според неофициална оценка, цитирана от медията, Косово ще може да спечели над 880 милиона евро от този План.
За Косово и за Сърбия, в допълнение към общите критерии, свързани с върховенството на закона, има още едно условие за Плана за растеж – конструктивно ангажиране в процеса на нормализиране на отношенията между тях, което включва и изпълнението на всички задължения в рамките на диалога с посредничеството на ЕС, отбелязва Радио Свободна Европа. Сърбия не признава обявената през 2008 година независимост на Косово, като двете страни водят диалог за нормализиране на отношенията си под егидата на ЕС.
/С-АМ/
news.modal.text
