Румънският президент Клаус Йоханис изглежда се готви да стане сенатор след изборите в края на годината. Национално-либералната партия, чийто лидер бе Йоханис преди да стане държавен глава, внесе в Сената законопроект, който би позволил на президента да участва в парламентарните избори на 1 декември, съобщиха румънските медии.
Йоханис, който сега е на 65 г., бе избран за президент на Румъния през 2014 г., а през 2019 г. бе преизбран. Той няма право да се кандидатира отново за най-висшия пост в държавата, а мандатът му изтича на 21 декември 2024 г., когато изтича мандатът и на настоящия парламент.
Президентският мандат в Румъния е петгодишен, а парламент се избира за срок от четири години, но тази година двата вида избори съвпадат. Парламентарните са насрочени на 1 декември, а изборите за президент – на 24 ноември и 8 декември (втори тур).
На този фон Национално-либералната партия, която е част от управляващата коалиция в Букурещ, внесе вчера законопроект, който би позволил на Йоханис да участва в изборите за парламент. Поправката позволява на действащия президент, ако е в последните три месеца от мандата си, да може да се кандидатира като независим в листата на политическа партия, политически или предизборен съюз за мандат като депутат или сенатор.
Законодателната инициатива бе изпратена в съответните органи на Сената, които трябва да дадат становища, и най-вероятно законопроектът ще влезе за обсъждане по спешна процедура в понеделник. Законопроектът трябва да бъде одобрен и от Камарата на депутатите, която е решаващият орган в този случай, пояснява Аджерпрес.
„Това е законодателно предложение, което по същество легитимира правото на президента, който приключва мандата си заедно с настоящия парламент, ако иска да може да продължи политическата си кариера (...). Ако ме питате защо сега, то е защото през последните 20 години парламентарните избори никога не са съвпадали с президентските и ние искаме президентът, ако желае, да се кандидатира“, обясни пред телевизия Диджи 24 един от вносителите - Даниел Фенекиу.
Новината за законопроекта идва след няколко дни на спекулации по темата, отбелязва Диджи 24. Във вторник се наложи президентската администрация да излезе с изрично съобщение, че президентът няма да напусне поста си до края на мандата.
Диджи 24 допълва, че дискусии по тази тема текат от известно време, а според източници на телевизията лидерът на Национално-либералната партия Николае Чука и лидерът на Социалдемократическата партия и премиер на Румъния Марчел Чолаку са имали среща по този въпрос в края на миналата седмица.
Национално-либералната партия се нуждае от гласовете на социалдемократите, за да прокара в парламента законодателното предложение и за да ускори процеса, така че поправката да влезе в сила преди да изтече крайният срок за внасяне на листите с кандидати за парламентарните избори, пояснява Диджи 24.
ТЪРСИ СЕ РАБОТА...ЗА ПРЕЗИДЕНТА
Лидерът на либералите Николае Чука защити снощи законодателната инициатива и увери, че промените не се правят "заради един човек". Чука отбеляза, че Йоханис има опит във външната политика и отбраната, който „не трябва да бъде пропилян“.
„Това решение идва, за да възстанови едно демократично право, а именно правото на всеки гражданин да избира и да бъде избиран. Не става дума само за президента Йоханис, не става дума за една личност, а за абсолютно демократичното право на всеки гражданин да избира и да бъде избиран“, каза Чука пред телевизия Про ТеВе.
Николае Чука увери също, че президентът не е искал от либералите този законопроект. Запитан дали съществува страх да не би Йоханис да остане без работа, Николае Чука каза: „Не става дума за работа, не стои въпрос ние да му даваме работа, а румънците, ако го изберат (...) и ако той реши да се кандидатира“.
ВРЪЩАНЕ НА ЖЕСТА
Лидерът на партията Демократичен съюз на унгарците в Румъния Келемен Хунор коментира пред телевизия ТеВеРе Инфо, че Национално-либералната партия (НЛП) е задължена на Йоханис и сега е техен ред да върнат жеста.
„(…) Клаус Йоханис помогна на НЛП да влезе в управлението и да остане в него. През 2020 г. той водеше кампания за тях, срещу СДП, а от 2019 г. насам държи НЛП на власт“, коментира Хунор, като припомни, че благодарение на действията на Йоханис като президент, Национално-либералната партия състави правителство през 2020 г. без да е спечелила изборите.
Социалдемократическата партия излезе победител на парламентарните избори в края на 2019 г., но Йоханис номинира представител на НЛП за премиер, използвайки предвидената в румънската конституция възможност президентът да номинира министър-председател от която и да е от парламентарните сили, ако нито една от тях не е спечелила абсолютно мнозинство от гласовете.
ЙОХАНИС ИСКА ДА ОСТАНЕ В ПОЛИТИКАТА
"Ясно е, че президентът Йоханис иска да остане в политиката и да стане формалният лидер на НЛП", смята журналистът Себастиан Захман, който води политическо предаване по телевизия Прима.
„Наблюдаваме желание на президента Клаус Йоханис да остане в политиката и след края на мандата си като президент на Румъния, след края на десетте години в двореца Котрочени. Ясно е, че Национално-либералната партия не прави нищо друго, освен да изпълни желанието на президента“, коментира Захман.
"Клаус Йоханис иска Николае Чука да стане президент на Румъния, а той (Йоханис) да стане формалният лидер на НЛП, да се върне на поста председател на НЛП и същевременно председател на Сената", коментира журналистът.
Самият Йоханис все още не е коментирал темата, нито е споделял плановете си за времето, след като напусне президентския дворец Котрочени.
НАТО, ЕС, РУМЪНСКИ ПАРЛАМЕНТ
На 12 март тази година Йоханис поднесе изненада, когато се кандидатира за генерален секретар на НАТО в момент, когато почти всички страни членки, включително САЩ, Великобритания, Франция, Германия и Обединеното кралство, бяха обявили вече подкрепата си за нидерландеца Марк Рюте.
На 20 юни Йоханис обяви, че оттегля кандидатурата си за НАТО и мнозина се запитаха какво се крие зад тези ходове на румънския президент. На фона на предстоящите тогава избори за Европейски парламент се появиха спекулации, че Йоханис всъщност се цели във висш пост в рамките на Европейския съюз. Американското издание „Политико“ писа, че Йоханис е спряган като възможен приемник на Урсула фон дер Лайен начело на Европейската комисия или за новия пост комисар по отбраната.
През юли, когато се коментираха номинациите за европейски комисари, премиерът Марчел Чолаку каза, че не би предложил Йоханис за еврокомисар от страна на Румъния. Тогава Чолаку беше сигурен, че ще предложи мъж за еврокомисар, но в крайна сметка Румъния излъчи жена – Роксана Мънзату.
СПАД В ДОВЕРИЕТО
Социологическо проучване в началото на тази година показа, че Клаус Йоханис е румънският президент с най-ниска степен на доверие сред румънците една година преди края на мандата си. Според анкетата на агенция ИНСКОП, цитирана в румънските медии, Йоханис се радва на доверието на 16,2 процента от населението. За сравнение - Траян Бъсеску, който водеше бурни политически битки и бе отстранен временно от поста по време на мандата си, се ползваше с подкрепата на 22,1 процента от избирателите в края на президентския мандат.
През 2015 г., малко след като бе избран за първи път като президент на Румъния, Йоханис се ползваше с доверието на 64,6 процента от румънците, според проучване на ИНСКОП за в. „Адевърул“.
Лидерът на либералите Николае Чука смята, че евентуална кандидатура на президента Йоханис е от полза за партията.
„Ако погледнем назад, ще видим, че президентът Клаус Йоханис бе избран от шест милиона румънци, ако си спомням добре, преди пет години. Ако в момента има подкрепа от 15-20 процента, това е достатъчно, за да бъде от полза, по-специално за Национално-либералната партия“, коментира лидерът на либералите.
Лидерът на Демократичния съюз на унгарците в Румъния Келемен Хунор не споделя това мнение.
„Всички проблеми, свързани с неговия мандат и недоволството на хората от мандатите на Йоханис, сега ще се прехвърлят към НЛП. Социалдемократическата партия изобщо не трябва да мисли стратегии, защото НЛП разрешиха проблема вместо тях“, заяви лидерът на партията на етническите унгарци и допълни, че промяната в закона „се прави заради един човек“.
„Избирателите ще решат както намерят за добре“, каза в заключение Келемен Хунор, цитиран от Аджерпрес.
/СУ/
news.modal.text
