site.btaИнтелигентното развитие е инструментът, с който ще бъде постигната социална кохезия и екологична устойчивост, каза проф. Заротиадис от Солунския университет

Интелигентното развитие е инструментът, с който да бъдат адресирани два основни приоритета на съвременната епоха, особено на Балканите - въпросите за социалните неравенства и за екологичната криза, заяви пред БТА Григорис Заротиадис, професор по икономика и член на Управителния съвет на Солунския университет “Аристотел”, който взе участие в заключителната конференция по проекта “Европа на Балканите. Общо бъдеще” в края на август в курорта “Албена”.

Той каза, че през новия програмен период Европа съвсем целесъобразно е избрала три приоритета - социалната кохезия, екологичната устойчивост и интелигентното развитие. Заротиадис съобщи, че в този контекст Солунският университет “Аристотел” и многобройните му департаменти и факултети са планирали серия от дейности, свързани с новите технологии, с интеграцията и развитието си, насочени към екологичните проблеми и към социално-икономическите политики за пространствено и структурно разрешаване на проблемите на неравенствата.

Сред структурите, които академичните институции биха могли да използват, за да придадат институционален и траен характер на сътрудничеството си в рамките на различни проекти, проф. Заротиадис открои Мрежата за решения за устойчиво развитие (SDSN) - Черно море, център за Черно море на Мрежата на ООН за реализиране на целите на устойчивото развитие със седалище в Солунския университет“Аристотел”, и Асоциацията на икономическите университети от Южна и Източна Европа и района на Черно море. В двете организации участват много университети от региона, включително български.

Сред силните страни на гръцките и балканските университети, които те биха могли да предложат в рамките на сътрудничеството си, Заротиадис отбеляза хуманитарните науки като философия, история, филология, както и социологическите и икономическите изследвания. От друга страна по отношение на екологичните изследвания и техническите специалности той каза, че в тях академичната общност в региона няма предимства, но разполага с много добър човешки потенциал, който би могъл да я отведе много далеч. “Вярвам в конкурентоспособността на балканските университети”, каза професорът от Солун.

Той съобщи, че Солунският университет е внесъл редица предложения за проекти през програмния период 2021 - 2027 и резултатите от тях се очакват. Заротиадис обаче каза, че академичните среди на Балканите изостават във времето по отношение на планирането на участието си в европейски програми. “В Европа вече е започнало планирането за следващия програмен период след 2027 г. Ние по-скоро се ослушваме, за да видим какви са възможностите днес. Това би трябвало да се промени”, заяви професорът.