site.btaЩе отиде ли Вучич на срещата на БРИКС в Казан

Поканата на руския президент Владимир Путин към сръбския му колега Александър Вучич да присъства на срещата на лидерите на организацията на страните с нововъзникващи пазарни икономики БРИКС в руския град Казан се оказа горещ картоф в ръцете на сръбския държавен глава.

За поканата се разбра по време на разговора в сряда във Владивосток между сръбския вицепремиер Александър Вулин и руския президент. Тогава Путин каза, че очаква Вучич да дойде на срещата от 22 до 24 октомври на лидерите на БРИКС в Казан, столицата на руската република Татарстан.

Вучич, отговаряйки на журналистически въпрос, благодари вчера за поканата и посочи, че в този период важни гости трябва да пристигнат в Сърбия. 

Тогава имаме важни гости от чужбина, но няма да говоря за това сега, за това ще говорим на 10 октомври, каза Вучич, цитиран от сръбските медии. Той не уточни кои ще са гостите.

Отговорът му бе определен от някои местни медии като отказ на поканата.

Днес Вучич заяви, че медиите напълно различно са предали това, което е казал, и че едни са съобщили, че ще отиде на срещата на БРИКС, а други – че няма да отиде, като всъщност той е казал „ще видим“, информира сръбската редакция на телевизия Ен1.

Той уточни, че ще реши дали да приеме поканата в периода между 10 и 15 октомври.

„Сърбия води самостоятелна политика, както вътрешна, така и външна, и дава резултати, преди всичко в икономиката и това е най-важното“, подчерта Вучич.

Сръбският вицепремиер Александър Вулин каза днес пред държавната телевизия РТС, че Путин и Вучич ще обсъдят поканата в предварително договорен телефонен разговор.

Сърбия е страна кандидат за членство в ЕС и осъжда руската агресия срещу Украйна, но отказва да се присъедини към западните санкции срещу Москва, докато евросъюзът настоява Белград да синхронизира външната си политика с европейската. 

Брюксел критикува срещата на Вулин с Путин, като посочи, че поддържането на връзки с Русия по време на руската агресия срещу Украйна не е в съответствие с ценностите на ЕС и процеса на присъединяване към блока. 

Същевременно в разговора си с Вулин руският президент обърна внимание на това, че договорът за доставка на руския газ за Сърбия, сключен при благоприятни условия за Белград, изтича през март 2025 година и трябва да се предоговори. 

Въпреки че се стреми към разнообразяване на енергийните доставки, Сърбия до голяма степен зависи от доставките на газ от Русия, а руската компания "Газпромнефт" е мажоритарен собственик на сръбския петролен монополист НИС, отбелязва Ройтерс.

Путин също така отбеляза, че има лек спад в двустранната търговия между Русия и Сърбия и че е необходимо „да се обърне внимание на пречките във връзка с това и да се отстранят“. Той посочи, че е "време да се срещне междудържавната комисия, която не се е срещала от поне две години".

Белград обаче е зависим не само от руския газ, но и от подкрепата на Кремъл по косовския въпрос. Някогашната сръбска област Косово обяви независимост през 2008 година, която Белград не признава. Русия и Китай, които са постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН, също не признават държавността на Косово.

Коментирайки ситуацията с поканата към Вучич анализаторът от центъра за изследвания Демостат Миломир Мандич, обръна внимание на това, че във Владивосток Путин не се е срещнал със сръбския премиер Милош Вучевич, а със сръбския вицепремиер, което според него е показателно за настоящите отношения между двете страни, но и за международното положение на Русия.

"Ако внимателно анализираме изявлението на Путин, можем да направим заключението, че това е послание към президента на Сърбия. От една страна това е смесица от усукани заплахи, а от друга страна е предложение. Казано по-просто, имате изгоден договор за газ, заем за железницата и други подобни, а стокообменът ни пада, междуправителствената комисия две години не е заседавала... Путин ясно казва, че тези отношения вече не са същите, каквито бяха преди началото на войната в Украйна," коментира пред белградския вестник „Данас“ Мандич.

По думите му поканата към Вучич може да означава и предложение към Сърбия да реши на коя страна ще бъде.

"Бързият отговор (от вчера – бел. ред.) на Вучич е приятна изненада за мен и това е рационално и политически мъдро при тези обстоятелства. Защото обръщането на Сърбия към Запада, наред с проруската реторика, е специалитет на тази власт. Може би тази реторика бавно ще се промени, но се съмнявам," оценява Мандич.

В края на август в Сърбия на посещение бе френският президент Еманюел Макрон, а сред множеството споразумения, които бяха подписани, бе и договор за закупуване на 12 френски изтребителя "Рафал". 

"Това е отваряне към стратегическа промяна въпреки големия натиск, което трябва да се подчертае. Това е истинска стратегическа смелост и възможност за Европа", каза тогава Макрон на пресконференция в Белград, цитиран от Франс прес.

През юли пък Сърбия подписа с ЕС меморандум за разбирателство за стратегическо партньорство в областта на устойчивите суровини, веригите за създаване на стойност в сектора на акумулаторните батерии и електрическите превозни средства. Документът бе подписан от заместник-председателя на Европейската комисия, отговарящ за Европейския зелен пакт, междуинституционалните отношения и перспективи, Марош Шефчович, и сръбския министър на минното дело и енергетиката Дубравка Джедович Ханданович. Германският канцлер Олаф Шолц също бе на церемонията, както и представители на германското автомобилостроене.

Политологът Иван Кръстев, председател на Управителния съвет на Център за либерални стратегии и изследовател в Института по хуманитарни и социални науки във Виена, коментира пред сръбската секция на Радио Свободна Европа, че според него Сърбия се опитва много повече да се държи като западен съюзник с особено мнение, отколкото като страна, която е по средата, защото не е лесно да си на ръба.

„По някакъв начин, ако сте на ръба, тогава ставате твърде уязвим, защото някои от външнополитическите решения, които вземате, ще се отразят във вътрешнополитически план“, посочва Кръстев.

По повод поканата към Вучич за срещата на БРИКС той отбелязва, че “Доналд Туск (полският премиер – бел.ред. ) ще бъде на официално посещение в Сърбия в същия ден“.

„Така че Вучич вероятно ще остане в Белград“, казва Кръстев.