Румъния и България влязоха в своеобразен „военен Шенген“ с писмото за намерения за създаване на коридор за военна мобилност, което подписаха заедно с Гърция на срещата на върха на НАТО във Вашингтон тази седмица.
Проектът има за цел да оптимизира транспортните коридори, за да се отговори на изискванията за военна мобилност, като се създадат маршрути за доставки (пътни и железопътни) между участващите държави, да се намали бюрокрацията в мирно време и да се постигне максимална ефективност в извънредни и кризисни ситуации, като се вземат предвид инициативите на НАТО и националните инициативи, предаде румънската агенция Аджерпрес след подписването на писмото за намерения между министрите на отбраната на Румъния, България и Гърция във Вашингтон на 11 юли.
„След като не влязохме в европейския, влязохме във военния Шенген“, коментира румънската частна информационна агенция Медиафакс, визирайки факта, че Румъния и България все още са извън Шенгенското пространство със сухопътните си граници.
Инициативата за коридора за военна мобилност между трите страни може да бъде наречена „военен Шенген“, защото следва същите принципи като европейската зона за свободно движение, но съсредоточена върху военен персонал и оборудване, коментира Медиафакс.
Проектът предвижда свързването на четири пристанища – Солун, Александруполис, Варна и Констанца, и свързаната с тях инфраструктура и мрежи. Четирите пристанищни града са стратегически за Алианса поради близостта им до източните граници на НАТО, посочва румънската редакция на Свободна Европа.
"И в четирите има пристанища, железопътна и пътна мрежа, които допринасят решително за устойчивостта и лесното разгръщане на съюзническите сили на Източния фланг на НАТО", заяви високопоставен военен източник пред в. „Катимерини“.
Румънската редакция на Свободна Европа припомня, че в Румъния, на брега на Черно море, се изгражда най-голямата база на НАТО в Европа с площ от 30 кв. км и над 10 000 души военен и цивилен персонал. Базата "Михаил Когълничану" в окръг Констанца скоро ще приеме част от логистиката и персонала на германската база Рамщайн, тъй като интересът на Алианса се насочва на изток заради руската заплаха, посочва Свободна Европа.
Коридорът между Гърция, България и Румъния ще ползва и съществуващите инициативи на равнище ЕС, като визира координиран подход между НАТО и ЕС в сферата на военната мобилност, отбеляза Аджерпрес.
Проектът за нов мост между Румъния и България при Русе и Гюргево например бе включен в тези планове, като проучването за приложимост на проекта бе одобрено от фондовете на ЕС за военна мобилност, съобщи през февруари еврокомисарят за транспорта – румънката Адина Вълян.
Военната мобилност като инициатива на Европейския съюз допринася и за военната мобилност на НАТО, заяви пред журналисти във Вашингтон министърът на отбраната Атанас Запрянов, а румънският министър на отбраната Анджел Тълвар каза, че очаква НАТО да се включи и финансово в инициативата за хармонизиран транспортен коридор между Гърция, България и Румъния, тъй като той има значение за пакта.
Министър Запрянов поясни, цитиран в прессъобщение на Министерския съвет, че на срещата на върха на НАТО са подписани два документа в сферата на военната мобилност: писмо за намерения между България, Гърция и Румъния за военната мобилност от юг на север и меморандум за транспортен коридор номер 8 по направлението изток-запад, подписан от министрите на отбраната на Италия, Албания, Република Северна Македония и България. Министър Запрянов допълни, че Румъния има желание също да се включи в коридор номер 8 и той да бъде удължен до Констанца на север.
Запрянов отбеляза, че освен чисто военно, коридорът има и силно икономическо измерение, тъй като подобрява транспортната свързаност между Гърция, България и Румъния, а също и на целия ЕС.
Гръцката осведомителна агенция АНА-МПА отбеляза, че създаването на коридора има за цел да насърчи сътрудничеството между Гърция, България и Румъния в рамките на съвместната мрежа на НАТО за административна подкрепа, насочена към гладкото и навременно разгръщане на съюзническите военни сили, като същевременно се прилагат единни правила и процедури за улесняване на трансграничното военно сътрудничество при придвижването.
Хармонизираният коридор за военна мобилност включва не само транспорта, пристанищата и мрежите, но се разпростира и върху съоръженията, защита на тяхната функционалност от заплахи, координация със съответните агенции, междудържавни споразумения, мерки за сигурност, както и настаняване, хранене, митници и др., допълва румънската редакция на Свободна Европа.
Един от най-важните аспекти на споразумението е, че то осигурява по-бърза реакция и изпращане на подкрепления в случай, че една от трите държави бъде застрашена или нападната, посочва Свободна Европа-Румъния.
Логистичните въпроси, като например осигуряването на оперативни линии за снабдяване, са параметри, които решават изхода на една война, както се видя в случая с руското нахлуване в Украйна, посочва медията.
Служебният премиер Димитър Главчев, който ръководеше българската делегация на срещата на върха на НАТО във Вашингтон, заяви, че хармонизираните коридори за военна мобилност „ще способстват за повишаване на потенциала на НАТО за възпиране и отбрана, сътрудничеството между страните в областта на военната мобилност, укрепване на транспортната свързаност между тях като основен фактор за стимулиране на икономическото развитие на региона, както и за задълбочаване на сътрудничеството между НАТО и ЕС“, информира Министерският съвет.
Подписаните писма за намерения предвиждат изграждането на хармонизирани коридори за военна мобилност между Италия, Албания, Северна Македония и България в рамките на Паневропейски транспортен коридор № 8, както и между Гърция, България и Румъния, каза премиерът Димитър Главчев. Той посочи, че има изявено желание от страна и на Турция да се включи, но механизмът следва да е по-различен, защото се използват и европейски средства за коридорите, а Турция не е член на ЕС.
Румънската редакция на Свободна Европа отбелязва, като се позовава на публикации в гръцки медии, че планираният коридор между Гърция, България и Румъния ще намали значението на протока Босфор и ролята на Турция в региона.
Подписването на писмото за намерения следва инициативата, поета от министър-председателите на Гърция, България и Румъния по време на тристранната среща на върха в Евксиноград през октомври миналата година. Тогавашните министър-председатели на Гърция, България и Румъния - Кириакос Мицотакис, Николай Денков и Марчел Чолаку - се договориха да задълбочат сътрудничеството в отбраната, енергетиката и транспорта, припомня Свободна Европа.
През октомври 2023 г. на среща в Брюксел министрите на отбраната на Гърция, България и Румъния подписаха и писмо за намерения за разширяване на мрежата от тръбопроводи за гориво на НАТО към Източния фланг на Алианса, припомни гръцката осведомителна агенция АНА-МПА. Сега във Вашингтон бе договорена тристранна среща по този въпрос през есента в Александруполис, информира АНА-МПА.
На срещата на върха на НАТО във Вашингтон България и Румъния подписаха също Меморандум за разбирателство относно изграждането на Щаб на регионалното компонентно командване на специалните операции. Щабът ще осъществява планирането, командването и управлението на Силите за специални операции на Алианса за Черноморския регион. Изграждането на щаба ще допринесе за усилване на възпиращия и отбранителен потенциал на Югоизточния фланг на НАТО, информира Министерският съвет.
„Сигурността и стабилността на Черноморския регион са приоритет на Румъния и на Алианса“, заяви румънският министър на отбраната Анджел Тълвар, цитиран от румънски медии. „Затова, заедно с България, ще създадем ключов елемент за координация на съюзническите специални сили, укрепвайки позицията за възпиране и отбрана на НАТО“, допълни Тълвар.
„От съществено значение за Румъния е Черноморският регион да бъде третиран като регион със стратегическо значение, а Алиансът да продължи да развива структуриран подход към него“, обобщи от Вашингтон и румънският президент Клаус Йоханис.
/ВН/
news.modal.text
