site.btaТрябва да се предотврати разпространението на антисемитизма и ислямофобията след нападението в Белград, призова директорът на Хелзинкския комитет


Изключително важно е при анализа на нападението пред израелското посолство в Белград обществото да интерпретира случилото се според фактите, за да се избегне задълбочаването на антисемитизма и ислямофобията, заяви изпълнителната директорка на Хелзинкския комитет в Сърбия Изабела Кисич пред сръбската редакция на Радио Свободна Европа.
Сръбски жандармерист бе прострелян вчера във врата с арбалет пред посолството на Израел в Белград. Той е стрелял срещу нападателя си, който загина малко по-късно от нараняванията си. Сръбските и израелските власти определиха нападението като терористичен акт.
В Сърбия бе обявен червен код за терористична опасност.
„Тероризмът, най-просто казано, включва организирани действия и сдружаване с цел получаване на власт с готовност за насилие или използване на насилие и предизвикване на страх и несигурност сред гражданите. Предполагам, въз основа на изявленията на официалните лица досега, че разследването ще върви в посока на доказване на това“, каза Кисич и призова за разработването на нова стратегия за борба с екстремизма и тероризма в Сърбия, която да включва гражданското общество, независими експерти и голям брой институции, а не само службите за сигурност и съдебната система.
По думите ѝ Сърбия се фокусира върху ислямския тероризъм, за което свидетелства и първата Правителствена стратегия за борба с тероризма, която изтича през 2021 г. След това няма официална стратегия.
„Няма стратегически отговор на това как да действаме превантивно, което е най-важното, нито как да действаме в случай на терористичен акт, как да се отнасяме към жертвите и към тази травма“, отбеляза Кисич.
/С-АМ/
news.modal.header
news.modal.text