На фона на съществените политически размествания в повечето от европейските страни на изборите за Европейски парламент вотът в Гърция като че ли мина с не толкова гръмки заглавия. Тенденциите там бяха сходни, но не толкова силно изразени – ниска избирателна активност, загуба на избиратели от управляващата и останалите традиционни партии, възход на политически сили, определяни най-общо като „крайнодесни“. „Подемът на крайната десница за съжаление е реалност, от която дори нашата страна не прави изключение“, заяви с горчивина веднага след изборите премиерът и лидер на управляващата Нова демокрация Кириакос Мицотакис.
Действително с резултат от 28,3 процента дясноцентристката Нова демокрация губи почти 13 пункта в сравнение с резултата си на парламентарните избори през юни миналата година. Лявата СИРИЗА се стабилизира на близо 15 процента, но след продължително свободно падане след разгрома миналия юни. Лявоцентристкото движение ПАСОК достига до около 13 процента, но не успява да направи някакъв решителен скок в подкрепата си.
От друга страна Гръцката комунистическа партия (ГКП) надхвърля 9 процента, като явно продължава да увеличава подкрепата си за сметка на СИРИЗА.
Големият победител на евроизборите обаче са три повече или по-малко млади партии с антисистемен профил. Националистическата партия „Гръцко решение“ регистрира повече от два пъти по-висок резултат в сравнение с парламентарните избори и с 9,3 процента изпреварва ГКП. Консервативната НИКИ също подобрява резултата си и получава 4,37 процента. С 3,4 процента и лявата евроскептична партия „Курс на свободата“ леко увеличава подкрепата си, а изненадата на изборите – „Глас на разума“ на бившата радиоводеща Афродити Латинопулу с еклектични и предимно дяснопопулистки послания – прескача 3-процентния праг.
Разбира се, ниската избирателна активност, малко над 40 процента при традиционно около 60 на последните няколко евровота, сама по себе си навежда на извода, че изборният резултат говори по-скоро за отлив на избиратели от основните партии, отколкото за прилив на нова подкрепа за крайната десница или други популистки или антисистемни партии. Но данните показват и значително изтичане на гласоподаватели от управляващата партия към политически сили вдясно от нея - около 5 процента са предпочели “Гръцко решение”, 3,4 процента - “Глас на разума” и 2,3 процента - НИКИ, показва проучване на социологическата агенция MRB, цитирано от “Нафтемборики”.
Това поставя въпроса кой кой е в (крайно) дясната част на гръцкия политически спектър, т.е. сред партиите, които независимо дали излъчиха евродепутати или не успяха, събраха около 20 процента от гласовете вдясно от Нова демокрация. Журналистът и политически коментатор от атинския ежедневник “Катимерини” Дора Андониу в интервю пред БТА веднага след евроизборите не определи тези партии еднозначно като “крайнодесни”, а по-скоро общо като “популистки сили” в дясно. „Засили се особено много „Гръцко решение“ – партия от популистката десница с крайнодесни връзки, която събра много високи проценти в цяла Северна Гърция, в доста префектури на Северна Гърция беше втора партия след Нова демокрация, като остави останалите партии назад с по-малки проценти, и увеличава процентите си в големите градски центрове, предимно в Атика. (Такава партия) също е НИКИ – една партия с корени и връзки с парарелигиозни и религиозни организации. Имаме и „Глас на разума“ – партия, която за първи път участва в изборна надпревара и успява да избере евродепутат“, обясни Андониу.
Самата Нова демокрация често е определяна, особено от наблюдатели отдалеч, като “консервативна”. Това определение обаче може да се отнесе към едно от крилата на партията, което от години не играе водеща роля в нея. Още от края на лидерството на консервативния Андонис Самарас през 2015 г. и след избора на Кириакос Мицотакис начело на Нова демокрация няколко месеца по-късно в партията взе надмощие либералното и центристко крило, докато за десницата в нея останаха няколко министерски поста и правото да бъде изслушвана търпеливо, без да може да окаже реално влияние при формирането на политиките на правителството.
Тази тенденция далеч не се приема радушно от всички гласоподаватели на Нова демокрация, сред които политическият консерватизъм има дълбоки корени, още повече в страна като Гърция, където до преди няколко години даже нямаше инсталации за кремация на покойници заради възраженията на Църквата. В Нова демокрация остава силно твърдото дясно крило около бившия премиер Андонис Самарас, който в по-ранните си години на политическата сцена дори напусна партията, през 1993 г. предизвика падането на правителството на тогавашния премиер Константинос Мицотакис, баща на настоящия, и основа партията “Политическа пролет” с категорични националистически послания. И докато Самарас вече е донякъде маргинализиран в Нова демокрация, то настоящи министри като Макис Воридис и Адонис Георгиадис спадат към същата идеологическа линия, а някогашната им принадлежност към националистическата консервативна партия “Народен православен сбор” (ЛАОС) пряко ги свързва в идейно отношение с тогавашния им съпартиец и днешен лидер на “Гръцко решение” Кириакос Велопулос. Тоест съществува силно крило в управляващата партия, което изповядва един сравнително традиционен национален и религиозен консерватизъм и го легитимира в очите на част от избирателите. Във времена на политически успехи тази фракция е мотивирана да пази единството на партията, но кризите бързо изострят напреженията между консерваторите и либералите в Нова демокрация.
Кризи, разбира се, през последната година не липсваха. Дора Андониу спомена сред причините за недоволството на избирателите поскъпването на стоките, високите цени на жилищата, общото усещане за недостатъчно равнище на социалната държава, здравеопазването, образованието. “И също така правителството събра голямо недоволство, което в определена степен вероятно обяснява и възхода на партиите вдясно от него, защото прокара законопроекта за легализиране на брака на еднополовите двойки“, каза Андониу.
Сам по себе си този въпрос едва ли обяснява ерозията на Нова демокрация отдясно, но действително беше сред катализаторите както за вътрешнопартийното напрежение там, така и за активизирането на конкурентите ѝ в десницата.
СИРИЗА от своя страна също остави свободни широки пространства в лявата част от политическия спектър. Макар че акронимът в името ѝ означава „Коалиция на радикалната левица“, още от времето на управлението на Алексис Ципрас радикализмът остана само в наименованието на партията, а изборът на живеещия в САЩ финансист и бизнесмен Стефанос Каселакис за лидер заличи и последните останки от станалия вече неубедителен за избирателите пролетарски плам на Ципрас.
Вероятно фактор за тази липса на идеологическа категоричност на водещите гръцки партии е и специфичната избирателна система в страната, която предвижда бонус от до 50 депутати за първата сила на парламентарните избори – обстоятелство, което кара партиите да се опитват да привлекат максимален брой разнородни избиратели в усилието си да се класират на първо място, дори с цената на разнопосочни в идеологическо отношение послания и на моменти направо на политическа амбивалентност. Резултатът обаче е едно движение на основните политически сили към центъра в опит за съчетаване на различни интереси и убеждения и като следствие - „оголване на крилата“, което в условията на засилване на политическото напрежение и разделение в обществото отваря пространство за нови играчи. С други думи не толкова някои избиратели са еволюирали на дясно или на ляво, а вероятно традиционните партии са престанали да изразяват ефективно политическите им възгледи.
Политическите рискове в новата ситуация се крият основно в обстоятелството, че антисистемните партии в Гърция, били те от десницата или от левицата, формират електоралната си подкрепа от поне два източника – от една страна от радикални и крайни елементи в обществото, а от друга – от избиратели, които изповядват сравнително конвенционални политически убеждения, но не намират вече представителство на своите идеи в мейнстрийм партиите на политическата сцена. Според споменатото по-горе проучване, цитирано и от портала Newsit.gr, около 25 процента от електората на “Гръцко решение” идват от потенциалните гласоподаватели на партията “Спартанци”, която беше спряна от участие в евроизборите заради свързаността ѝ с Илиас Касидиарис, осъден бивш ръководен кадър на забранената като престъпна организация крайнодясна “Златна зора”. Тази комбинация на по-традиционни консерватори и крайнодесни елементи поставя въпроса дали първите ще “опитомят” вторите в рамките на легитимно демократично поведение или напротив, вторите ще използват гласа на първите, за да реализират собствените си цели.
До следващите избори в Гърция, парламентарните през 2027 г., остава много време. Ако и след тях обаче основните партии продължат да губят гласоподаватели от периферията си, дясна или лява, вероятно те ще трябва или да преосмислят образа си, или да се дефинират окончателно в политическия център, като се надяват, че новите играчи вдясно и вляво ще бъдат „възпитани“ в зачитане на демокрацията и политическата легитимност.
Конкретно за Нова демокрация, ако тенденциите се запазят, вероятно най-късно след следващите парламентарни избори ще дойде моментът тя отново да дефинира политическия си профил. В нея или ще надделеят либералите на Мицотакис и партията ще трябва да се освободи от консервативното си крило и политици като Самарас, Воридис и Георгиадис с кариера, близка до крайната десница, или ще се върне към консервативната си традиция. И в двата случая обаче Нова демокрация няма да може вече да покрива толкова широк политически спектър с участието на фигури, определяни в цялата палитра от “крайнодесни” до “либерали”. Разбира се, остава и възможността гласоподавателите, които, както обясни Дора Андониу, редовно използват евроизборите за протестен вот, да се върнат поне отчасти към традиционния си избор на парламентарните избори и да позволят на Нова демокрация да отложи трудните решения за идеологическия си профил, като продължи удобно да черпи подкрепа и от либералния, и от консервативния лагер.
Що се отнася до СИРИЗА, там пътят обратно към “радикалната левица” изглежда невъзможен още от приемането на меморандумите от правителството на Ципрас през 2015 г. От друга страна идеологическите различия с лявоцентристкия ПАСОК изглеждат все по-трудно забележими, което личи и от ожесточението, с което двете партии си оспорват наследството на Андреас Папандреу. Вече се появиха спекулации за възможно обединение на силите на двете партии и макар че те засега не потвърждават подобен сценарий, при запазване на сегашната избирателна система ще се нуждаят от обединение на пространството вляво от центъра, ако искат сериозно да претендират за позицията на първа политическа сила и да получат “бонуса” от депутати, който позволява съставянето на правителство.
/МД/
news.modal.text
