site.btaСърбия се подготвя да отбележи годишнината от стрелбата в училище, при която загинаха 10 души

Нинела Радичевич все още не може да проумее, че дъщеря ѝ никога няма да се върне.
 
Миналата година 11-годишната Ана Божович тъкмо била пристигнала в училището си в центъра на Белград, когато друг ученик, тогава 13-годишен, влязъл и открил огън по всеки, застанал на пътя му. 

Божович, две други момичета и училищният пазач са убити на място в коридора. След това стрелецът тийнейджър отишъл в близката класна стая и насочил оръжието си към учениците и учителя вътре. 

Убити са общо 10 души. На 3 май 2023 г. сутринта в училището загиват осем деца и един училищен пазач, а седем души са ранени. Един от ранените, дете, умира от нараняванията си по-късно. 

Стрелбата поразява Сърбия. Балканската държава не е чужда на престъпленията с насилие, но масовите стрелби са рядкост и подобно нещо не се бе случвало в училище досега.

Още по-голям шок последва само ден по-късно, когато 20-годишен мъж започна да стреля безразборно край столицата. Той уби девет и рани 12 души, предимно млади хора. 

За Радичевич времето спира същата сутрин, когато губи момиченцето си. Тя смята, че и цялата страна е трябвало да спре след такова немислимо престъпление. Вместо това, казва тя пред Асошиейтед прес, "всички бързат да забравят".

С очи, раздирани от скръб, Радичевич разговаря с АП в семейния дом в Белград. На снимките до нея се вижда момиче с големи очи и дълга кестенява коса, което обичало спорта и танците, а над леглото си държало медали от състезания.
 
"Твърде бързо забравяме трагичните събития", казва Радичевич. "Този навик да се замита всичко под килима трябва да се прекрати."

Хората, казва тя, "трябва да признаят значението и трагедията на този момент".

Стаята на Божович в апартамента остава непокътната - на стената виси картата на света, а на леглото са поставени плюшените ѝ играчки. Огромен фотоплакат в рамка, на който тя стои с главата надолу в екипировка по джудо, изпълва стаята. Бюрото е същото, както го е оставила, а на стената са закачени хартиени рисунки и послания.

Радичевич, 49-годишна клиничнa изследователка, оглавява усилията да се съхрани спомена за всички деца, убити в белградското училище "Владислав Рибникар" и в двете села край столицата, за да не се случи отново нещо подобно. 

"Всичко, което ние (родителите) правим, е да се борим, за да не бъде забравен 3 май, за да придадем някакъв смисъл на жертвата на нашите деца", казва Радичевич, която има и 17-годишен син. "Те са жертвите. Но жертви на какво?"

Мнозина в Сърбия си задават същия въпрос преди мрачната годишнина в петък, която ще бъде отбелязана с целодневна възпоменателна церемония край училището, включваща арт инсталации, дискусии с експерти и видеофилми за жертвите.

Програмата е наречена "Пробуждане" - очевиден призив за самооценка и самоанализ в една страна, която все още не се е примирила с ролята си в многобройните войни през 90-те години на миналия век и културата на насилие, която преобладава оттогава.

Родителите на убитите деца са участвали активно в подготовката. Те се борят за затваряне на училището и превръщането му в мемориален център, организират протести и възпоменателни събития и свидетелстват за преживяното от тях, за да повишат осведомеността на хората.

"Фактът, че децата се върнаха в същото училище само седмица по-късно, също в сряда, за същите занятия, говори, че държавата е искала бързо да създаде усещане за нормалност", казва Радичевич. 

"Това, което трябваше да се случи, е, че Сърбия трябваше да спре този 3 май, независимо от подкрепата на държавата", настоя тя. "Трябваше да спрем, да помислим, да разберем какво сме направили погрешно, да кажем добре, направихме грешки, нека да ги приемем и да видим как ще продължим от утре, как това общество ще се подобри".

Популисткото правителство на Сърбия предприе кампания срещу оръжията, като събра около 80 000 единици оръжие и боеприпаси. Подкрепяни от държавата екипи за подкрепа предлагат консултации, а пред училищата в Сърбия са разположени полицейски служители.

И двамата стрелци бяха задържани. Родителите на тийнейджъра бяха изправени пред съда, обвинени, че са научили непълнолетния си син да стреля и че не са обезопасили оръжията в семейния дом. 

Процесът срещу стрелеца от селото и баща му предстои да започне през май в централния град Смедерево, повече от година след зверствата в Мало Орашие и Дубона, заради които двете села бяха парализирани от траур и тъга.

Шокът и гневът заради стрелбите миналата година предизвикаха месеци на улични протести с искане за оставки на висши служители и забрана на основните медии, разпространяващи език на омразата и нетолерантността. Година по-късно критиците твърдят, че не се е променило много.
 
Професорът по психология Драган Попадич обаче смята, че не е така. Според него травмата е създала чувство на страх и несигурност, каквито не е имало в миналото, и е подтикнала към активизъм. Но хората не са готови за по-радикално разбиране, добавя Попадич. 

"Тези случаи на насилие са само върховете на един организъм, който е роден през 90-те години на миналия век и който се е разраснал и укрепнал", каза той. "Докато не се справим със самия организъм ... няма да можем да разберем ситуацията, в която се намираме".

Радичевич заяви, че Сърбия е пропуснала "последния шанс за катарзис". Повечето хора просто са били облекчени, че "това не е моето дете" и са продължили напред, каза тя.

"Седмица по-късно други деца отидоха да видят къде се е случило това (стрелбата)", каза тя. "Съжалявам, но мисля, че това не е нормално."

Превод от Асошиейтед прес: Мина Димитрова