Хърватският министър-председател Андрей Пленкович се кандидатира за трети мандат на хърватските парламентарни избори следващата седмица, но анкетите сочат, че консервативната Хърватска демократична общност (ХДО) ще загуби мнозинството си след множество корупционни скандали.
Ако изборните резултати доведат на власт коалицията на Социалдемократическата партия (СДП), това може да промени позицията на малката югоизточна европейска страна по големи въпроси като подкрепата за Украйна във войната в Русия.
Основният опонент на Пленкович – президентът Зоран Миланович, който каза, че ще подаде оставка от поста, за да стане премиер, ако (СДП) спечели – е против помощта за Украйна, за разлика от повечето страни членки на Европейския съюз. За много хървати обаче изключително разбърканата вътрешна политика на страната изглежда по-важна.
ХДО доминира хърватската политика от отделянето на страната от някогашна Югославия през 1991 г. Под ръководството на ХДО Хърватия влезе в ЕС и еврозоната, а адриатическото крайбрежие преживява туристически бум. През януари средната заплата се повиши с 8,6 процента в сравнение със същия месец през 2023 г., а Хърватия отчете икономически растеж от 2,8 на сто миналата година. Този резултат е доста над средния за ЕС.
Съпротивата срещу това, което много критици виждат като модел на корупция и непотизъма по време на мандата на Пленкович, обаче нарасна.
Последната анкета за изборите, които ще се състоят на 17 април, публикувана от националната телевизия ХРТ в сряда, показва, че мнозинството на ХДО може да спадне от 66 на 60 места в парламент със 151 депутатски места. Това ще струва на управляващата партия крехкото мнозинство, което поддържа с помощта на 11-те места на партньорите си от партиите на малцинствата и диаспората.
Според анкетата СДП ще получи 44 места – с три повече отколкото през 2020 г. На трето място е Отечественото движение с 14 места и зелената партия „Можем!“ с 9 места.
За да изместят ХДО, десните и зелените биха могли да имат ключово влияние в нова коалиция, водена от СДП, включваща и депутатите от етническите малцинства и диаспората, които имат гарантирана роля в правителството според хърватските закони.
„Като обобщим мандата на Андрей Пленкович, около 30 министри общо напуснаха правителството (за осем години) заради корупция и това бе използвано от опозицията в предизборната им кампания“, каза Иван Римац, професор по право в Загребския университет. „Имаше афери, свързани със злоупотреба с европейски фондове, загуби в обществени компании“.
В един от тези случаи разследване на Европейската прокуратура доведе през ноември до ареста на 29 души, включително декана на геологическия факултет в Загреб за предполагаемо пране на пари, свързано с неправилно кандидатстване за европейски фондове за развитие.
„Когато след 17 април имаме шанса да съставим правителство, Хърватия няма да бъде същата – не само защото няма да има държавни (кражби), а защото ще се погрижим за истинските проблеми на нашите граждани“, каза председателят на СДП Педжа Гърбин, говорейки за инфлацията и недостига на жилища на достъпни цени.
Голям антиправителствен протест се проведе през февруари, когато се появи кореспонденция между новоназначения главен прокурор Иван Турудич и бивш представител на правителството, разследван от хърватската Служба за борба с корупцията и организираната престъпност. Турудич, който е бил старши съдия по това време, отрече обвиненията.
„Дори да е имало грешки, ние ще ги поправим“, каза Пленкович на поддръжниците си на шествие в Загреб по-рано този месец. „Ние имаме енергия, ентусиазъм, ангажираност и любов към родината“.
(Превод от английски: Симона-Алекс Михалева)
/СУ/
news.modal.text
