site.btaЕдна година след началото на делото срещу бившите командири на АОК много неща остават неясни

Една година след началото на делото срещу четиримата бивши командири на Армията за освобождение на Косово АОК в Специализирания съд за Косово в Хага съдебната процедура продължава в по-голямата си част при закрити врата и без достъп за журналисти или публика, пише порталът „Репортер“ (албанската редакция на Балканската мрежа за разследваща журналистика (BIRN).

Бившите лидери на АОК Хашим Тачи, Кадри Весели, Реджеп Селими и Якуп Красничи бяха задържани в ареста през ноември 2020 г. след потвърждаването на обвинителния акт за предполагаеми военни престъпления и престъпления срещу човечеството. 

През първата година от делото срещу тях, което започна на 3 април 2023 г., са изслушани 54 свидетели, като 32 от тях са свидетелствали при напълно закрити съдебни заседания. Само от началото на 2024 г. са изслушани 15 души, от които 11 са свидетелствали при закрити врата.

Това създава усещането за липса на прозрачност според Амер Алия, адвокат от Фонда за хуманитарно право в Косово.

Алия каза за BIRN, че „като се има предвид, че този процес се наблюдава от журналисти и наблюдатели, чуваме много критики относно изслушванията при закрити врати, защото обществото иска да знае какви показания ще дадат свидетелите“.

Съдът се стреми да гарантира безопасността на защитените свидетели след предишни случаи на сплашване на свидетели при други процеси, свързани с АОК в Международния наказателен трибунал за бивша Югославия. Алия посочи, че „съдебният орган трябва да решава между прозрачността и безопасността на свидетелите, а безопасността винаги е на първо място“.

Усещаната липса на прозрачност подхрани недоверието сред косовските албанци към съдебните процедури в Хага, отбелязва „Репортер“. На „Специализирания съд“ не се гледа благосклонно в Косово, където той се смята за опит да се опетни справедливата борба на АОК за свобода от сръбските репресии.

На 7 ноември 2023 г. съдиите издадоха устна заповед с цел да осигурят по-голяма публичност на съдебното производство. Това беше продължение на по-ранна заповед, с която прокуратурата и защитата бяха инструктирани да се опитат да осигурят по-голяма публичност на изслушванията "предвид броя на частните или закрити заседания".

На четиримата лидери на АОК са повдигнати обвинения за индивидуална и командна отговорност за престъпления, извършени срещу затворници, държани в центрове за задържане на АОК в Косово и съседна Албания, включително 102 убийства.

Предполага се, че престъпленията са извършени най-малко между март 1998 г. и септември 1999 г., по време и непосредствено след войната със сръбските сили. Подсъдимите пледираха невинни по всички обвинения.

Въпреки усилията за защита на свидетелите, сплашването е постоянен проблем за съда, пише „Репортер“. Специализираните състави вече осъдиха лидера на Организацията на ветераните от АОК Хюсни Гуцати и неговия заместник Насим Харадинай за възпрепятстване на правосъдието и сплашване на свидетели.

Съдия по досъдебното производство реши да изпрати за разглеждане и друго дело за сплашване на свидетели срещу бивши членове на АОК. Обвиняемите Сабит Янузи, Исмет Бахтяри и Хаджи Шаля отричат ​​опитите за оказване на натиск върху свидетелите да не дават или да оттеглят показанията си.

Специализираната прокуратура също така обвини Тачи и подсъдимите Весели и Селими в опит за оказване на влияние върху свидетели, което те отрекоха. Обвиненията доведоха до налагане на ограничения при посещенията им и телефонните им разговори, което Косовският съвет за защита на човешките права и свободи определи като опит за „наказване“ на обвиняемите, тъй като показва незачитане на човешките им права.

Въпреки че седалището на Специализирания съд за Косово е в Хага, а съдиите са международни, съдът официално е част от косовската правосъдна система.

Въпреки това, за разлика от съдилищата в Косово, процесуалният кодекс на Специализираните състави не позволява присъствието на независими наблюдатели по време на закрити заседания – въпрос, който предизвиква безпокойство у някои неправителствени организации, пише още „Репортер“.

Абит Ходжа, асистент по медии и конфликти в Университета в Агдер в Норвегия с произход от Косово, твърди, че случаи като този са увеличили недоверието в Косово към Специализирания съд.

„Липсата на прозрачност на процеса води до наратив на неприемане на каквото и да е съдебно решение (на Специализирания съд за Косово в Хага), което след това създава проблем за легитимността на този съд“, каза Ходжа пред BIRN.

Майкъл Дойл, говорител на Специализираните състави, обясни в имейл до BIRN през февруари, че „по принцип всички изслушвания са публични, освен ако съдиите не решат да проведат закрито или частно изслушване за защита на свидетелите или жертвите“.

„Когато изслушването е на закрито заседание, само страните и участниците в изслушването – в това число защитата, обвинението и адвокатът на жертвите – могат да присъстват на него“, каза Дойл.

„Въпреки това, дори когато част от изслушването се провежда като частно или закрито заседание, защитата все още присъства и може да разпита свидетелите, призовани от обвинението“, добави той.

Той настоя, че „правата и защитата се прилагат независимо дали изслушването е публично или частно“.

До момента в съдебния процес защитата се опита да докаже, че Армията за освобождение на Косово не е имала нужната командна структура на армия, така че подсъдимите не биха могли да бъдат държани отговорни за престъпления, извършени от бойци с по-нисък ранг.

Бившият офицер от британската армия Дъглас Йънг каза пред съда миналия септември, че АОК не е била организирана като стандартна армия, въпреки че се е опитвала да изглежда като структурирана армия, "за да представи АОК във възможно най-добрата светлина пред международните организации". Йънг допълни, че АОК в действителност не е имала модерна военна структура или йерархия.

По подобен начин Рустем Мустафа, бивш военновременен командир на оперативната зона Лап на АОК, известен с прякора Реми, каза пред съда през юли 2023 г., че партизанските сили са действали предимно "отдолу нагоре" и не са имали напълно установена командна верига.

„Не стигнахме до момента, в който да имаме армия, която да се ръководи от генералния щаб“, каза Мустафа. Той добави, че войната е приключила „преди генералният щаб да придобие нивото на нужната уважавана йерархия, за да дава заповеди на командирите от зоната".

Франсис Ледуидж, офицер от британското разузнаване и част от мисията на ОССЕ в Косово по време на войната през 1998 г., фокусиран върху разследването на изчезнали лица най-вече в Раховец, каза обаче пред съда през юли миналата година, че въпреки разногласията в АОК, партизанските сили са показвали "ниво на организация и координация" при залавянето на цивилни.

Ледуидж каза, че „нивото на организация и координация на отвличането на цивилни в Раховец и региона ми говори за ниво на организация, а не за хаос“.

Междувременно редица свидетели на обвинението дадоха показания на закрити заседания за предполагаеми отвличания и изтезания от членове на АОК, според информация от резюметата на показанията им от Специализираната прокуратура. Жертвите на тези престъпления са били или самите свидетели, или техни роднини, които в някои случаи са изчезнали безследно и телата им никога не са били намерени, отбелязва „Репортер“.

През август свидетелката Драгица Божанич свидетелства, че нейният съпруг и син са били отведени от АОК и никога повече не са били видени.

„Изгубих половината си сърце, когато 16-годишният ми син ми беше отнет от ръцете... и никога няма да спра, докато не разбера истината“, каза пред съда Божанич, която е сръбкиня от Косово и която не живее там от времето на войната.

Делото срещу бившите лидери на АОК продължава, като се очаква да бъдат изслушани над 300 свидетели на обвинението, за което според КосоваПрес ще са нужни поне две години. 

Специализираният съд за Косово в Хага е създаден през 2015 г. и е финансиран от Европейския съюз. Той е косовска правосъдна институция, съставена от международни съдии и е натоварена с разследването на престъпления, извършени от Армията за освобождение на Косово по време и след въоръжения конфликт в Косово в периода между 1998 г. и 2000 г.

Основанието за създаването му е докладът на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, публикуван на 7 януари 2011 г., в който се твърди, че членове на АОК са били замесени в трафик на наркотици, отвличания и убийства, както и трафик на хора и органи в края на 1990-те и началото на 2000-те години.