Преди точно 15 години Хърватия осъществи първата си стратегическа външнополитическа цел и се превърна в членка на най-силния военен алианс в света НАТО, съобщават хърватските медии.
След началото на демокрацията преди повече от 30 години Хърватия си поставя като стратегически приоритет за осъществяване на националните интереси присъединяването към Европейския съюз и НАТО, отбелязва хърватската национална телевизия ХРТ.
След поканата за членство в НАТО през април 2008 г. на среща на върха на Алианса в румънската столица Букурещ и кратки преговори за присъединяване, на 9 юли 2008 г. е подписан хърватският Протокол за присъединяване, който след това е ратифициран в парламентите на страните членки на Алианса. Хърватия официално става член на НАТО на 1 април 2009 г.
В Хърватия не се провежда референдум по въпроса дали страната да се присъедини към Алианса, въпреки че настоящият президент Зоран Миланович, тогава начело на опозиционната Социалдемократична партия, започва петиция за свикване на референдум, припомня хърватският сайт „Индекс“. Миланович подкрепя присъединяването на Хърватия в НАТО, но смята, че такова важно решение трябва да се потвърди с референдум. Инициативата му все пак не постига успех, тъй като не събира достатъчно подписи.
С членството си в Алианса Хърватия укрепва международното си положение в политически, икономически и геополитически аспект, както и в сферата на сигурността, посочва ХРТ. Като държава по средата на Европа, чиито територии са разположени край р. Дунав, Адриатическо и Средиземно море, Хърватия представлява важна връзка между тези европейски региони. Страната участва активно в създаването на политиката на Алианса и колективното вземане на решения в НАТО, чиито единодушни позиции отразяват и хърватските национални приоритети и интереси.
Хърватската войска участва във военни мисии на Алианса в Афганистан, Ирак и Косово, в дейности за Засилено предно присъствие в Полша и Литва и за Повишена бдителност в Унгария.
Според последния доклад на НАТО, публикуван в средата на март, Хърватия е сред членките на Алианса, които все още не са достигнали заложената цел от разходи за отбрана в размер на два процента от Брутния вътрешен продукт. През изминалата година Хърватия е похарчила за тази цел 1,75 на сто от БВП.
Последните проучвания на общественото мнение показват, че 72 процента от хърватите биха гласували за оставане на страната в НАТО, ако се организира референдум с този въпрос.
Заедно с Хърватия към НАТО на този ден през 2009 г. се присъединява и Албания.
/СГ/
news.modal.text
