site.btaДрагош Матееску от Румънския дипломатически институт пред БТА: България и Румъния си станаха по-близки чрез НАТО

България и Румъния си станаха по-близки чрез НАТО. Такова мнение изрази в интервю за БТА Драгош Матееску - директор на отдела за предоставяне на експертиза в Румънския дипломатически институт и бивш командир на първата оперативно съвместима с НАТО рота от Румъния. По думите му сътрудничеството между армиите на двете държави не е започнало по времето на комунизма, нито с Варшавския договор, а в НАТО. 

Днес Драгош Матееску гостува в пресклуба на БТА в Букурещ, където проследи чрез видеоконферентна връзка на живо откриването на изложбата на БТА „75 години НАТО и 20 години България в НАТО“. Събитието се проведе едновременно в националните пресклубове на Агенцията в страната и в чужбина. 

Като знаково събитие от историята на организацията директорът на отдела за предоставяне на експертиза в Румънския дипломатически институт открои една от срещите на върха на НАТО в Букурещ. 

“Тогава започна манията, обсесията на Русия. Оттам започна инвазията в определени региони на Грузия. Оттам започна инвазията в Украйна. Но да не забравяме и друго, че в онзи момент Русия бе партньор на НАТО. Русия беше канена на всички срещи на високо равнище на Алианса. Русия системно отказваше протегната ръка за сътрудничество и не приемаше факта, че НАТО е много по-ефикасен”, отбеляза румънецът. 

Драгош Матееску е директор на отдела за предоставяне на експертиза в Румънския дипломатически институт и гост-професор в Изследователския институт на Университета в Букурещ. Бивш преподавател в катедрата по политически науки и международни отношения в Икономическия университет в Измир (2002-2020), бивш офицер в Министерството на отбраната (1991-2001) - командир на парашутна рота, на първата оперативно съвместима с НАТО рота от Румъния. Доктор по международни отношения от Nottingham Trent University, специализирал в политиката на малцинствата, турската политика и европеистиката. Той е и редактор на първия румънски превод на биографията на Мустафа Кемал Ататюрк от Патрик Кинрос (Atatürk - The Rebirth of a Nation, London, Weidenfeld & Nocolson, 1964), публикуван от издателство Omnium в Букурещ през 2023 г.

Господин Матееску, как се промени НАТО през годините и как се промени Румъния в НАТО?

Промени се към добро. И не говоря непременно за принципа на колективната отбрана и защита, залегнал в член 5. За да има икономическо развитие, за да се чувстват хората защитени, е нужна сигурност. Ако има сигурност, идват и инвестиции. А всичко това носи комфорт, предвидимост за утрешния ден. Както е в едно семейство - ако имаш предвидимост за утрешния ден, можеш да мислиш за бъдещето. Тогава можеш да развиеш индивидуалното, но и колективното въображение. 

НАТО означава и отваряне към партньорите. Свободен обмен на стоки, на хора, на идеи, на пари, на всичко. Без авторитарни режими - това е едно от условията, за да влезеш в НАТО. И за Румъния, и за България това беше фундаментално. Да влезем, като спазим няколко условия - демокрация, свободна търговия, контрол върху корупцията. Свободен свят, свободен от ограниченията, от които сега до голяма степен страдат хората, които са извън НАТО. 

Споменахте България. Станаха ли си по-близки България и Румъния чрез НАТО?

Да. В периода 1991-2001 г., двете страни, заедно с други, се присъединиха към този проект, иницииран по онова време от САЩ и наречен “Партньорство за мир” (Partnership for Peace). Но тогава двете държави още не се познаваха. Нямаха контакти. Започнахме да си сътрудничим чрез НАТО. Сътрудничеството между двете армии не започна по времето на комунизма, нито по времето на договора от Варшава, а в НАТО. 

Днес се срещаме в пресклуба на БТА в Букурещ, за да отбележим заедно 75 години НАТО и 20 години България и Румъния в НАТО. И заедно видяхме много ценни документи и снимки от архива на НАТО, свързани с тези годишнини.  Кой е моментът, който се е запечатал във вашето съзнание, свързан с НАТО?

Срещата на върха на НАТО в Букурещ. Не защото съм румънец, не защото бях ангажиран в събитието, а защото тогава, с много голям кураж, бе лансирана идеята за покана за присъединяване на други страни от каспийската зона. 

Тогава започна манията, обсесията на Русия. Оттам започна инвазията в определени региони на Грузия. Оттам започна инвазията в Украйна. Но да не забравяме и друго, че в онзи момент Русия бе партньор на НАТО. Русия беше канена на всички срещи на високо равнище на Алианса. Русия системно отказваше протегната ръка за сътрудничество и не приемаше факта, че НАТО е много по-ефикасен. Русия е тази, която отказа.

Организация за потушаване на кризи или организация в криза е НАТО в настоящия сложен контекст?  

НАТО не е организация, която управлява кризи. Правят го правителствата на отделните страни членки. Идеята на организации като НАТО е да помагат да се управляват кризите по-добре, концентрирано, с подкрепа, с експертиза. Но между отделните страни членки. НАТО не е създадено за потушаване на кризи, които се случват на национална територия на отделните държави. 

НАТО не е в криза. Това е говорене, подето от противниците на НАТО и поддържано от тях. От Москва, от Русия, Китай, Северна Корея, Иран. Държави с авторитарни режими. Оттам може да се чуват такива гласове.

В миналото НАТО нямаше нито една война на работния плот и тогава светът се питаше защо още съществува. Сега разбира защо, сега си дава сметка защо. Благодарим, господин Путин, че ни осигурихте най-добрия претекст, за да намерим цел като НАТО, но и да се разширим, да превърнем Балтийско море в езеро на НАТО. Имаше заплаха след заплаха в Прибалтика с разрушаването на газопроводи. Черно море по същия начин. Няма да съм изненадан, ако в определен момент, ако Русия продължава със същата инерция агресията срещу Украйна, НАТО да се разшири и в каспийската зона. Алиансът вече се разшири на юг и на запад. Не би ме изненадало да се разшири и на север - с Украйна. 

А ще бъде ли изненада да имаме румънец начело на НАТО? 

Не. И сега имаме румънец на ръководна позиция в НАТО - Мирча Джоана, който е заместник-генерален секретар на организацията. Защо не? Всяка от страните членки може да предложи кандидатура. Не знам дали ще бъде Клаус Йоханис, не знам дали ще бъде Марк Рюте. Всеки има своите предимства. Не вярвам в изказвания от сорта, че НАТО ще стане по-агресвино, ако имаме генерален секретар от Източна Европа. 

НАТО не принадлежи на генералния секретар. НАТО принадлежи на държавите членки. Съществен принос в НАТО от финансова и военна гледна точка имат САЩ. Това трябва да им бъде признато и да се помни. 

Темата с избора на генерален секретар на НАТО е буря в чаша вода. Но в година на избори в световен план е добре за румънската политика да се води тази дискусия, нали?