site.btaЮлия Баховски - румънката, която се влюби в България и превърна това в своя мисия

От години нейният живот тече от двете страни на Дунав. Работата ѝ е да свързва България и Румъния - чрез бизнес контакти и информация, предавана и на двата езика. Юлия Баховски е сътрудник-редактор на Радио България-БНР и основател на медиен дигитален проект MyRoBiz и MyBgBiz. Родена е в Браила - румънския град, който оставя диря в нашата история. Там, където някога са живеели родните хъшове и български емигранти са основали Българската академия на науките. Вероятно и заради това връзката на Юлия с България е предопределена. Днес тя е щастливо омъжена за българин. Имат прекрасна дъщеря Дария, която следва в София, също като майка си.  

Следва първа част от интервюто, което Юлия Баховски даде за БТА при едно от пътуванията си до Букурещ. 

Юлия, кога, как и защо реши да създадеш сайтовете MyRoBiz и MyBgBiz, които да предават информация на румънците за България и на българите за Румъния? 

- Връщаш ме много назад във времето. Бях на 10 години, през 1984 г., когато се влюбих в България. При едно посещение в Балчик. Въпреки че беше зима, беше слънчев ден и за първи път видях морето от високо. След това посетих Варна. Атмосферата беше невероятна, съвсем различна от сивата Румъния по онова време. 

Животът направи така, че след като завърших гимназия, в първите години на демокрацията се появи възможност да следвам висше образование в София и казах “да” на момента. Беше невероятен шанс за мен да уча езика, да разбера повече за културата на този народ, да опозная България. Учих една година български, беше много трудно, но не се отказах. Завърших журналистика в София. Докато следвах, се запознах с един прекрасен българин - Мариан, който ме попита: “Ти какво знаеш за България?”. Знаех само Варна, Русе и София. И той ме покани да разгледам Пловдив. 

Когато в един майски ден през 1995 г. видях Римския амфитеатър в града под тепетата, се влюбих още повече. И с първото посещение, и с второто, и с това, което Мариан ми показа в България, цялата среда роди в мен желанието да показвам тази страна в Румъния. Тогава реших, че аз ще съм човекът, който ще направи така, че двете държави да се познават, да се сближават. А подходящият момент за началото на тази мисия се оказа пандемията, когато останахме без работа, без проекти. Казах си, че сега е времето и че няма нищо случайно. Всяка криза е възможност да си осъществя мечтата. И започнах да развивам първия сайт на български език, на българите в Румъния, в който ги информирах какво се случва - законодателство, мерки на правителството и т.н. Но исках да се запозная по-добре и с българите, които живеят тук. Затова стартирах и рубриката с поредица интервюта “Българите в Румъния”. С времето сайтът се разви, но си казах - това е само наполовина, трябва да продължа мисията. И така на бял свят се появи и румънският сайт, в който говоря за България като културна, туристическа и бизнес дестинация. Представям хора, места, истории, които са по-малко познати, но разбира се, и познатите неща. 

Към какво има най-голям интерес? И от едната, и от другата страна на Дунав.

- Морето е на първо място. Но понеже много обичам да откривам нови теми, да отварям нови пътеки, нови направления, хората започнаха да се интересуват и от други места. Не съм единственият човек, има и други възможности да се информираш за България, но това е един източник, където можеш да четеш за винен туризъм, за селски туризъм, за места, които не са толкова познати, за които няма информация на румънски език. А тази информация е нужна, защото много румънци посещават България. Не говорим само за тези, които отиват за уикенд или да прекарат ваканции там. Говорим и за румънците, които минават транзит. Всеки иска да спира някъде по пътя до далечната Гърция. И тогава търсят други места, защото са далеч от морето. В момента спа-то предизвика голям интерес. “Пет спа курорта в България” е статията, която се чете най-много, както и “Думи и изрази на български език”. Все едно целият народ иска да учи български (смее се).

България е популярна туристическа дестинация сред румънците със своето море и ски курорти. Но през последната година като че ли се наблюдава лек отлив и те започнаха да се преориентират към Гърция и Турция. Как можем да ги задържим при нас?

- С представянето на немасовите дестинации, защото пандемията промени много начина, по който си почиваме, по който контактуваме с хора, по който търсим възможности къде да се настаним. Дистанцирахме се малко, предпочитаме да сме повече сред природата, обградени от по-малко хора. А тези места са скрити в България, не са познати. Румънците пък обичат някой да им каже. Не търсят сами места в България. Но когато някой им каже, започнат да идват и тогава нещата се случват. 

А как бихме могли да накараме българите да пътуват в Румъния и да не свързват почивката си отвъд Дунав само с Термите в Букурещ или със замъка Бран?

- Правилото е същото. Колкото повече съдържание, колкото повече истории се разказват за нестандартни дестинации, толкова повече ще се привлече интересът и на българските туристи към непознатата Румъния. Ти правиш това. Показваш Румъния с нейните истории, които са много интересни и от които Румъния има нужда. Още повече, че за разлика от България, Румъния не се рекламира в България. Досега нямаме нито едно румънско участие на туристическото изложение в София. Тя е единствената съседна страна, която липсва там.

Така че тази задача... да, тя е изпълнена донякъде от дипломатическата мисия в Румъния. Имаме и много хубав екип в София, който се занимава и подобрява постоянно отношенията между двете страни. Самата госпожа посланик Бръндуша Предеску в нейните интервюта винаги говори за непознатите, за уникалните неща, които Румъния притежава, но не е достатъчно. Трябва да има много повече. Защото Румъния е и много по-голяма. Има три големи региона. Всеки един си има специфика и нещото, което е уникално и го няма в България, е Делтата на река Дунав. Препоръчвам на всеки да я посети поне веднъж в живота си.

Преди малко спомена една от рубриките, които правиш “Българите в Румъния”. Тя се радва на изключителен интерес. Ти какво научи за сънародниците ми в Румъния, докато ги интервюираше, докато разговаряше с тях? Каква е българската общност, какви са българите тук, в Румъния? Как би ги описала?

- Те обичат мястото, където се намират в момента. Чувстват Румъния като свой дом, но сякаш не са обединени, не са всички на едно място. Чувстват нужда, че отношенията между тях трябва да се подобрят. Има нужда от повече срещи и от един фактор, елемент, който да ги свързва, да ги събира. В момента, в който организирахме такива срещи с търговското аташе Ивайло Маринов, срещи на българската общност, говорим за новата българска имиграция в Румъния, се радваха и се чувстваха много щастливи. Имаше повод да правят нетуъркинг, да разберат, че има българи, които работят в различни браншове, че могат да са си полезни един на друг, но някой трябва да ги организира.

Можем ли да се сближим българите и румънците повече през културата и музиката? През ноември миналата година Найден Тодоров гостува на Букурещката филхармония “Джордже Енеску”. В първите дни на февруари виолончелистът маестро Марин Казаку - генерален директор на филхармонията "Джордже Енеску“ изнесе концерт с ансамбъла "Violoncellissimo“ на сцената на Софийската филхармония. Няколко дни по-късно румънската група "Subcarpati" заби в един Софийски клуб по покана на Никола Груев-Котарашки. Музикална колаборация между двете държави виждаме дори в жанрове като поп-фолка. 

Мисля, че именно културата, музиката, изкуството трябва да се радват на повече инициативи, да се популяризират много повече. Трябва да направим така, че да можем да пълним залите, когато има културни прояви. Да се знае, че идва един блестящ диригент, какъвто е Найден Тодоров. Той идва в Румъния, но хората не го познават.

Румъния се развива по-динамично от България и сякаш си намери повече "посланици", които да говорят за нея на български. България трябва да се позиционира по-солидно в Румъния, да прави маркетинг и ПР, да говори повече на румънски за съвременните ѝ ценности и постижения, защото има какво да разкаже. Така че и румънците да пълнят Атенеума, когато Найден Тодоров дирижира в Букурещ.

Тук трябва да отбележим, че Румъния с нейния културен институт развива много по-силна политика за промотиране на нейната култура в чужбина. И с помощта на този институт се осъществяват тези концерти, превежда се много литература. Отиваш в София и няма книжарница, в която да не срещнеш румънски автор. В България има преведени над 80 румънски заглавия, българските в Румъния са под 10. Една от причините за това е липсата на преводачи. Тук балансът отново е по-голям в полза на Румъния, която си има няколко чудесни преводачи в България. 

Пак ще кажа, България има нужда много повече да се промотира с нейната култура. Тя трябва да “говори” много повече в Румъния. Трябва да се позиционира като страна със своите съвременни ценности, със своите ценни хора в различни области. Когато има симфонични концерти, когато има прожекции на филми, когато има театрални фестивали и прояви, залите да са пълни и хората вече да са подготвени и да знаят. Защото и Румъния, и България имат невероятни творци, музиканти, диригенти, художници, но както каза Георги Господинов - “Румъния и България, от гледна точка на културата и на изкуството, се срещат по големите прояви и изложения на Запад”. 

И като стана дума за Георги Господинов, ще ви разкажа една случка, тя е много показателна. На паниара на книгата в София издателят на “Времеубежище” Богдан Александър Станеску каза, че идват хора и питат - “Имате ли книгата на българина, който спечели Букър миналата година?”. Тоест името на Георги Господинов не е достатъчно познато, че да питат “Имате ли книгата на Георги Господинов?”. Трябва да се говори повече, да се пише повече. Комуникация. Това е ключовата дума. 

(Втора част на интервюто с Юлия Баховски очаквайте тази сряда - 21 февруари).